Мислите на Си Цзинпин, включени в устава на Китайската комунистическа

„ Мислите на Си Цзинпин ”, включени в устава на Китайската комунистическа партия, поставят началото на „ нова епоха ”: става дума за справяне със социално-икономическите несъответствия и за възобновяване на позициите на азиатския исполин измежду международните сили.

Досега в устава на компартията бяха включени единствено Мао Цзедун – създателят на националната република, и Дън Сяопин (архитект на икономическите промени, почнали в края на 70-те години).

Има три въпроса към влизането на 64-годишния водач в пантеона на китайските комунисти.

[b]Какви са тези „ мисли ”?[/b]

Около 2 300 делегати на конгреса утвърдиха единомислещо включването в устава на компартията на „ мислите на Си Цзинпин за социализма с китайска специфичност в новата епоха ”. Водещият принцип е „ огромното възобновление на нацията ”: одобряването на Китай като благоденстваща и уважавана международна мощ след повече от век и половина на крах и оскърбление.

Това опонира на метода на Дън Сяопин, който беше на власт през 1980-90: развиване в сянка и без звук, до момента в който се чака да пристигна моментът.

След четири десетилетия на несдържан напредък Китай навлезе в „ нова епоха ”, белязана от „ несъгласия ”, отбелязва господин Си. Той приканва да се преодолеят „ несъответствията в развиването ”, общественото неравноправие и да се отговори на „ възходящите потребности ” на популацията за по-добро качество на живот. За задачата би трябвало да се възвърне равновесието на икономическият модел като фокусът е върху нововъведенията, възстановяване на обществената отбрана, „ социалистическото ” господство на закона и обезпечаването на „ хармонично общуване сред човек и природа ”. Новите „ пътища на коприната ”, гигантската инфраструктурна стратегия, инициирана от Си Цзинпин, би трябвало да усилят китайското въздействие по целия свят. Целта е до 2050 Китай да се трансформира в „ голяма и съвременна социалистическа страна ”. Страната ще има и първокласна войска на международно равнище.

В програмата обаче, липсва политическа либерализация. Според Си „ Всичко би трябвало да бъде под управлението на китайската компартия ”: държавно управление, войска и гражданско общество.

[b]Какви са последствията?[/b]

След като името Си Цзинпин е написано черно на бяло в устава на партията, всяко отклоняване от политическата линия, начертана от партийния водач, наподобява невероятно.„ Това значи, че властта му се признава от цялата партия ”, споделя китайският политолог Ху Синду.

Партийната агитация би трябвало да разпространява щедро „ мислите на Си Цзинпин ”. Китайският министър на образованието към този момент разгласи включването им в учебните стратегии. Те ще бъдат „ в учебниците, в час и в главите (на учениците), сподели Чен Баошен, представен от хонконгския в. „ Саут Чайна морнинг поуст ”.

Освен това, Си ще може „ да форсира обещаните стопански промени ”, даже в случай че би трябвало да позволява структурните проблеми на Китай (задлъжнялост и свръхпроизводство), споделя анализаторът Джулиън Еванс-Причард.

[b]Защо това е значимо?[/b]

Нито един водач след Мао (1893-1976) не е виждал теоретичния си принос празнуван и вписан в устава на партията, до момента в който е още на власт. Маоизмът, характеризиран с превъзходството на „ масите ”, класовата битка и рецензията на „ империализма ”, се разпространяваше навсякъде посредством „ Малката алена книга ”, библия от мислите на Мао.

Теорията на Дън Сяопин беше вписана в устава след неговата гибел през 1997. Но тази теоретизация на прагматизма не беше възвисена до нивото на „ мисли ”.

Точно противоположното, „ мислите ” на Си непроменяемо отразяват „ мислите ” на Мао.

Предшествениците на Си Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао просто прибавиха правила към устава на партията. Те бяха включени, откакто и двамата към този момент не бяха отпред, а и без да се загатват имената им. /БГНЕС

-------------

Анализ на Агенция Франс прес.