Доброволците: Доротея Атанасова, която изпревари БЧК на Дуранкулак
Мислим си, че първата вълна от украински бежанци към този момент е намаляла, само че по какъв начин ви се костват по 20 рейса дневно? Такава е обстановката сега на контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак, където главно идват хора, бягащи от Одеса. Защото е най-близо и, тъй като за украниците нашето черноморие е познато.
В поредицата „ Доброволците “ на Момичетата от града и От града беседваме с Доротея Атанасова - една от доста дейните доброволки с огромно славянско сърце, сръчни и топли ръце на създател и разум, който схваща, че мотивацията да си доброволец идва първо от фамилията. Тя посреща украински бежанци на североизточната ни граница на Дуранкулак и търси способи да оказва помощ:
14 апр 2022 | Протестът на хората в Русия против войната продължава. Руски съд разпореди Александра Скочиленко да бъде...
„ Аз съм доброволец по принцип. Вече 8-а години върша това. Доброволец съм към Организация на българските скаути. Това е най-голямата младежка организация, в която членуват дребни и огромни от 3 до 100 година Няма някогашен скаут, всички сме скаути “, споделя Атанасова за това по какъв начин е решила да се включи като доброволец за украинската бежанска вълна.
„ Мотивират ме историите на хората. Специално за това ми доброволчество – бежанците са главно дами и деца и разчитат на нас. На никого не поисквам да бяга от война. Винаги се слагам на тяхно място, какво бих правила аз. Как бих тръгнала без мъжа и детето ми, който към този момент е на 19 година, и аз да отпътува сама с една чанта. Мисля си по какъв начин бих била щастлива да има някой, който да ми подаде ръка, да ме прегърне, да ми се усмихне, да ми даде чай или кафе, да ми каже две положителни думи. Винаги се слагам на тяхно място “, споделя сърцатата дама, без изобщо да намерения какъв брой часове е отделила на границата в най-студените дни на март.
„ Имаме скаутски клуб, споделя се „ Ястребите Шабла – Дуранкулак “ и всичко потегли от сина ми. Той беше на 12 година, когато стана скаут. В нашата организация по този начин се става скаут – или като деца си били скаути, или към този момент са родители на скаути. Самата концепция за това неофициално образование, което вършим, на което учим скаутите и ги възпитаваме, ме кара да съм доброволец. Това е толкоз близо до мен “, коментира ми мотивацията си Доротея.
От опита си със скаутските организации тя вижда, че доброволец се става още в фамилията:
„ Родителите на скаутите и някои деца също се отзоваха в тази акция на Дуранкулак. Защото всичко потегля от фамилията. Родителите на скаутите, които помогнаха, бяха първите на терен. Кой с помощи, кой прави сандвичи със лични средства, кой носи чай от у дома. Това е същинското доброволчество “, споделя Атанасова.
Първите стъпки в региона на Дуранкулак са били да изградят сами пункт, който да посреща, въпреки и с примитивни условия, идващите бежанци от Украйна.
„ Специално за Дуранкулак първоначално започнахме, още преди дори от БЧК да бяха инсталирали палатки и фургони и да се знае, че там ще има подобен напор. Мислихме и обсъдихме какво бихме могли да създадем, с цел да помогнем и последователно нещата се случиха “, споделя за първите стъпки Доротея. След това изяснява по какъв начин виновните лица са инсталирали палатките, до момента в който потокът първоначално е бил слаб. Спирали единствено по две-три коли, само че последователно потокът от хора се засилил.
„ Дойде един миг, в който се оказа, че минават по 20 рейса дневно. Това са доста хора. Всичко, което правехме в палатката беше от хора за хора – жители подаряват, множеството са частни лица, които изпращат дарения с пощальон. Пращаха пакетирани храни, лакомства, играчки. Имаше деца, които са отделили от своите играчки. Беше значимо да се знае, че тези неща са отишли на пункта. Имаше майки, които желаеха по този метод да научат децата си, че е добре да отделиш от своето за някой, който има повече потребност “, вкарва ме в ситуацията доброволката.
В поредицата „ Доброволците “ на Момичетата от града и От града беседваме с Доротея Атанасова - една от доста дейните доброволки с огромно славянско сърце, сръчни и топли ръце на създател и разум, който схваща, че мотивацията да си доброволец идва първо от фамилията. Тя посреща украински бежанци на североизточната ни граница на Дуранкулак и търси способи да оказва помощ:
14 апр 2022 | Протестът на хората в Русия против войната продължава. Руски съд разпореди Александра Скочиленко да бъде... „ Аз съм доброволец по принцип. Вече 8-а години върша това. Доброволец съм към Организация на българските скаути. Това е най-голямата младежка организация, в която членуват дребни и огромни от 3 до 100 година Няма някогашен скаут, всички сме скаути “, споделя Атанасова за това по какъв начин е решила да се включи като доброволец за украинската бежанска вълна.
„ Мотивират ме историите на хората. Специално за това ми доброволчество – бежанците са главно дами и деца и разчитат на нас. На никого не поисквам да бяга от война. Винаги се слагам на тяхно място, какво бих правила аз. Как бих тръгнала без мъжа и детето ми, който към този момент е на 19 година, и аз да отпътува сама с една чанта. Мисля си по какъв начин бих била щастлива да има някой, който да ми подаде ръка, да ме прегърне, да ми се усмихне, да ми даде чай или кафе, да ми каже две положителни думи. Винаги се слагам на тяхно място “, споделя сърцатата дама, без изобщо да намерения какъв брой часове е отделила на границата в най-студените дни на март.
„ Имаме скаутски клуб, споделя се „ Ястребите Шабла – Дуранкулак “ и всичко потегли от сина ми. Той беше на 12 година, когато стана скаут. В нашата организация по този начин се става скаут – или като деца си били скаути, или към този момент са родители на скаути. Самата концепция за това неофициално образование, което вършим, на което учим скаутите и ги възпитаваме, ме кара да съм доброволец. Това е толкоз близо до мен “, коментира ми мотивацията си Доротея.
От опита си със скаутските организации тя вижда, че доброволец се става още в фамилията:
„ Родителите на скаутите и някои деца също се отзоваха в тази акция на Дуранкулак. Защото всичко потегля от фамилията. Родителите на скаутите, които помогнаха, бяха първите на терен. Кой с помощи, кой прави сандвичи със лични средства, кой носи чай от у дома. Това е същинското доброволчество “, споделя Атанасова.
Първите стъпки в региона на Дуранкулак са били да изградят сами пункт, който да посреща, въпреки и с примитивни условия, идващите бежанци от Украйна.
„ Специално за Дуранкулак първоначално започнахме, още преди дори от БЧК да бяха инсталирали палатки и фургони и да се знае, че там ще има подобен напор. Мислихме и обсъдихме какво бихме могли да създадем, с цел да помогнем и последователно нещата се случиха “, споделя за първите стъпки Доротея. След това изяснява по какъв начин виновните лица са инсталирали палатките, до момента в който потокът първоначално е бил слаб. Спирали единствено по две-три коли, само че последователно потокът от хора се засилил.
„ Дойде един миг, в който се оказа, че минават по 20 рейса дневно. Това са доста хора. Всичко, което правехме в палатката беше от хора за хора – жители подаряват, множеството са частни лица, които изпращат дарения с пощальон. Пращаха пакетирани храни, лакомства, играчки. Имаше деца, които са отделили от своите играчки. Беше значимо да се знае, че тези неща са отишли на пункта. Имаше майки, които желаеха по този метод да научат децата си, че е добре да отделиш от своето за някой, който има повече потребност “, вкарва ме в ситуацията доброволката.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ