. Мисията на НАСА “НИЪР Шумейкър бележи важен период от

. Мисията на НАСА “НИЪР Шумейкър ” бележи значим интервал от развиването на международната космонавтика. След като Съюз на съветските социалистически републики съумява да изпрати спускаеми апарати на повърхността на Луната, Венера и Марс преди американците, кацането на “НИЪР Шумейкър ” върху повърхността на метеорита Ерос е първият път в историята на галактическото дело, когато американски галактически уред се спуска на друго небесно тяло преди всички останали да го създадат. Нещо повече – тази галактическа експедиция освен прави дебютното меко кацане върху метеорит, само че и първа се трансформира в неестествен сателит на малко небесно тяло от Слънчевата система. Това е един от най-големите триумфи на НАСА, въпреки и да не си спомняме постоянно за него.

Вероятно главната причина, заради която “НИЪР Шумейкър ” тъне в забвение е, че тази задача е направена през 90-те години на предишния век, когато роботизираната космонавтика следва парадигмата “по-бързи, по-евтини и по-добри ”. Историята на плановете, които са “по-бързи, по-евтини и по-добри ” съм описал в предходната публикация за “Лунар Проспектър ”. Тук единствено ще припомня, че доста галактически дейци се стремят този интервал да бъде пропуснат заради някои провали, най-сериозният от които е този на марсианската задача “Марс Клаймит Орбитър ”, при която са комплицирани имперските с метричните единици. Но човешкият мозък има естествената склонност да помни неприятното, а не положителното. Истината е, че през 90-те години космонавтиката на Съединени американски щати претърпява изключителни триумфи – и то точно на задачи, създадени съгласно парадигмата “по-бързи, по-евтини и по-добри ”. За пръв път след последното стъпване на човек на Луната НАСА още веднъж изпраща, въпреки и скромна задача до естествения ни сателит, за пръв път Марс бива изучен чрез марсоход и за пръв път е изстреляна възвръщаема роботизирана експедиция до комета. Но най-първият от тези триумфи е на задачата “НИЪР Шумейкър ”.

Когато работата по тази задача стартира при започване на 90-те, човечеството не знае съвсем нищо за метеоритите. За началник на плана е определен планетарният академик доктор Ендрю Ченг. “Бях планетарен откривател, само че не в региона на метеоритите ”, признава той. “Към този стадий астероидните изследвания бяха напълно в зародиша си. Ние си задавахме най-основните въпроси ”.

Замислете се – днес знаем за съществуването на повече от един милион метеорити. Преди три десетилетия броят на познатите метеорити е бил малко над 10 000, мнозинството от тях локализирани в основния астероиден пояс сред Марс и Юпитер. Също по този начин не се е знаела каква е била връзката сред метеоритите и метеоритите (малките тела, които падат на земната повърхност). Предполагало се е, че най-известните астероиди, известни под названието хондрити, произлизат от астеродите от така наречен S-клас, само че не е имало доказателство по тази причина.

За благополучие на учените американската задача “Галилео ”, която е изстреляна през 1989 година към Юпитер, съумява междинно да посети два метеорита – Гаспра и Ида, надлежно през 1991 и 1993 година, и да обогати ненапълно човешките знания още преди реализацията на “НИЪР Шумейкър ”. При визитата на Ида излиза наяве, че този метеорит има луна, която получава името Дактил. Откритието шокира откривателите – в никакъв случай до този миг не се е считало, че малко небесно тяло може да има натурален сателит. Днес се знае, че един от всеки шест метеорита в Слънчевата система има луна.

Снимка на метеорита Матилда, снимана от “НИЪР Шумейкър ”. Photo credit: NASA

Мисията “НИЪР Шумейкър ”, именувана в чест на именития академик Юджийн Шумейкър, е изстреляна на 17 февруари 1996 година с американска ракета “Делта 2 ” в настройка с девет твърдогоривни мотора и горна степен “Стар 48 ”. След малко повече от година странствуване, през юни 1997 година роботизираната експедиция посещава директно метеорита Матилда на път към крайната си цел Ерос. На изображенията, изпратени към Земята, се вижда (вж. горната снимка), че повърхността на Матилда е осеяна с кратери, най-големите от които са Ишикари (с диаметър 29.3 км) и Каруу (с диаметър 33.4 км).

На 20-ти декември 1998 година роботизираната експедиция приближава Ерос. Планирано е главният мотор на “НИЪР Шумейкър ” да се възпламени и да работи в продължение на 15 минути, с цел да може да влезе в орбита към метеорита. Вместо това обаче настава особеност – моторът се изключва след по-малко от секунда, а “НИЪР Шумейкър ” губи контакт със Земята. Следва мъчително денонощие, по време на което няма никаква връзка. Ръководството на плана се труди настойчиво да избави задачата, само че когато радиоконтактът е възобновен след 27 часа, откривателите откриват с смут, че през това време галактическият уред се е въртял неконтролируемо и се е опитал да овладее безрезултатно въртенето с двигателната си система. Поради това “НИЪР Шумейкър ” е изхабил 29 кг гориво – незадоволително за цялостен неуспех, само че въпреки всичко оставащите ресурси са толкоз малко, че екипът няма право на повече неточности.

На 23-ти декември “НИЪР Шумейкър ” облита Ерос, след което е начертан нов проект за спасението на задачата. През идната 1999 година, на 3-ти януари, моторът на “НИЪР Шумейкър ” се възпламенява, този път сполучливо, и галактическият уред подравнява орбитата си с тази на метеорита. След още 13 месеца кръжене в околослънчевото пространство, роботизираната експедиция най-накрая съумява да навлезе в орбита към Ерос. С това за пръв път издигнат от индивида уред се трансформира в неестествен сателит на метеорит!

Снимка, снимана от “НИЪР Шумейкър ” на 11-ти януари 2001 година, до момента в който обикаля на разстояние 38 километра от метеорита Ерос. Photo credit: NASA

В рамките на една година “НИЪР Шумейкър ” организира огромна изследователска стратегия, като за това време съумява да снима и изпрати към Земята повече от 160 000 фотоси. След приключването на програмата екипът на мисията взема следното самоуверено решение – въпреки че галактическият уред е орбитален и не е планиран да извърши меко кацане, той би трябвало да се опита да направи точно това. Шансът за триумф е незабележим, само че ръководителят Едрю Ченг и полетният шеф Робърт Фаркуар упорстват да се пробват. И по този начин, на 12 февруари 2001 година “НИЪР Шумейкър ” стартира своето последно доближаване с Ерос при скорост 2 m/sec по отношение на метеорита. Когато галактическият уред доближава до повърхността на метеорита, екипът е учуден – той към момента излъчва радиосигнали! Това е първото наред кацане върху метеорит в историята на космонавтиката!

Последната фотография на повърхността на Ерос, изпратена от “НИЪР Шумейкър ” малко преди кацането. Скалата в горната част на изображението е дълга 4 метра. Чертите в долната част на фотографията са породени от разстройването на радиосигнала при съприкосновението с повърхността. Photo credit: NASA

“НИЪР Шумейкър ” снима общо 69 фотоси по време на спускането към Ерос, които в продължение на дълги години (до появяването на актуалните задачи “Хаябуса 2 ” на Япония и “Озирис-Рекс ” на НАСА) са най-подробните фотографии на повърхността метеорит.

Макар че през днешния ден откривателите рядко се сещат за “НИЪР Шумейкър ”, истината е, че това е една от най-успешните задачи в историята на космонавтиката, която сериозно е обогатила нашите знания за дребните небесни тела. По време на облитането на Матилда галактическият уред открива, че този метеорит е извънредно порьозен, като това изяснява за какво не се е разпаднал докато е бил бомбардиран от по-малките небесни тела, оформили множеството кратери на повърхността му. Ерос също се оказва порьозен, само че не в такава степен като Матилда. Снимките демонстрират, че Ерос е плътно тяло, а не такова, формирано от съчленени съставни елементи или купчина камъни. Повърхността му е осеяна с хребети, канали, вериги от кратери, които са подредени по кохерентен метод в продължение на километри. Тези сведения загатват, че Ерос е откъс, който се е откъснал от по-голям небесен обект.

Едно от най-неочакваните открития се състои в това, че до момента в който множеството попаднали на Земята астероиди, включително хондритите, са мощно магнитизирани, при Ерос отсъства каквато и да е магнитизация.

Тъй като, макар зародилите преди навлизането в орбита към Ерос проблеми, “НИЪР Шумейкър ” сравнително елементарно каца на неговата повърхнина, тази задача проправя пътя към идващото потомство роботизирани експедиции до дребните небесни тела. През миналите няколко години станахме свидители на сполучливи кацания върху метеорита Рюгу от японската възвръщаема задача “Хаябуса 2 ”, както и върху метеорита Бену от американската възвръщаема задача “Озирис-Рекс ”. А що се касае до тогавашния началник на “НИЪР Шумейкър ” Ендрю Ченг, през днешния ден той е един от водачите и на най-новата роботизирана експедиция на НАСА “Дарт ”, която бе изстреляна на 24-ти ноември 2021 година с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9 ” и която ще посети метеоритите Дидим и Диморф през тази година.

Източници: JHUAPL, НАСА, Asteroid Day, LePage – TSR

Искате ли да имате навременен и бърз достъп до материалите на уеб страницата? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.

Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).