Мирела Димитрова, психолог: През последните години ставаме свидетели на омагьосан кръг – хората търсят тъжната новина
Мирела Димитрова - психолог и специалист към Центъра за безвреден интернет, в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Отправяме взор към тематиката за насилието сред деца. Откъде се поражда експанзията и какви са методите за предварителна защита – това разясняваме с Мирела Димитрова – психолог и специалист към Центъра за безвреден интернет. С нея ще беседваме и за кибертормоза и неговите измерения. Преди дни още веднъж станахме очевидци на принуждение сред деца – 17-годишно момче е нанесло жесток побой над друго малолетно момче. Все повече зачестяват случаите на принуждение сред деца. Защо, какво се случва и кое предизвика експанзията?
Първо бих желала да кажа, че в тази възраст хормоните на младежите бушуват и е обикновено те да имат потребност да се покажат и потвърдят. Просто методът при девойките и момчетата е друг. В устрема си да намерят своята еднаквост девойките са склонни да копират несъмнено държание и даже външен тип на известни персони. Момчетата въпреки това демонстрират превъзходство посредством физическа сила. Тази възраст се характеризира и с опита за прекрачване на публичните правила и даже закони. Пример за това са кражбите, сбиванията, както в този случай, и вандализмът. Не мога да се съглася обаче, че случаите на принуждение зачестяват. Винаги е имало такива, без значение дали те са на учебно заведение или на улицата. Просто не са придобивали такава публичност. Платформите като " Facebook “, " ТикТок “ и " Инстаграм “ сега спомагат такива видеа да доближават до повече хора, макар че е нелегално.
Понеже вие споменахте платформите и обществените мрежи – казусът на побоя на 17-годишното момче стана прочут измежду обществото, откакто бе качен фрапантен клип, на който е сниман побоя. Защо се снима насилието, за какво се снима, вместо да се помогне и да се окаже подпомагане?
Знаете ли, желая да ви напомня един подобен случай на този. Преди няколко години момче наръга собствен съученик с нож. Тази история също беше доста известна тогава, още веднъж мисля, че имаше клип качен. Но какво се оказа в следствие? Въпросният принудител е бил много дълго време жертва на онлайн тормоз и това е бил неговият метод за справяне със обстановката. По никакъв метод не желая да оправдавам или извинявам тези деца, само че никой не се ражда нападателен. Агресията сама по себе си може да е метод за справяне. Ако на детето от малко не му се демонстрират други такива способи, като да вземем за пример връзката, същото може и да е копирано държание. Ако един подрастващ и даже едно дете, мъничко дете е измъчвано у дома от родителите си, без значение вербално или физически, то копира това държание и отвън дома. Вие ме попитахте за какво се снима такова наличие – с цел да се разгласява и да се разпрати, с цел да може разгласилият го да събере известност и профилът му да бъде посещаван. През последните години ставаме очевидци на един обаян кръг – хората търсят тъжната вест, тази, в която се приказва за злощастие, за корист, за покруса. Включително са склонни да кликат върху публикации, било то подправени или същински, със заглавие " Шок “, " Трагедия “ и пропущаме тези хубави вести, които са за спечелили примерно медали, деца или всевъзможни вести, които носят положителна страст. Забелязвайки това, медиите стартират да оферират такива вести, които се търсят. Когато онлайн пространството е цялостно с подобен вид вести, които са тъжни или шокиращи, по какъв начин чакаме децата да се стремят да разгласяват нещо различн, да основават наличие, което да е положително? Връщайки се към въпроса, желая да отбележа и нещо значимо – в тази обстановка, във всяка сходна, нямаме единствено принудител и жертва. Тук имаме и очевидци, които ние считаме също за насилници, тъй като те не се намесват по никакъв метод. Те са заети да снимат, само че не и да предотвратят това нещо.
Т.е. всичко това идва и от самата просвета на обществото, от целия този поток на информация, с който се срещат подрастващите?
Да, считам, че информацията, до която те доближават, им въздейства те да основават самите такава информация.
Това е доста значимо и може би би трябвало да се обърне повече внимание и несъмнено, и от страна на медиите какво се разгласява, какво се качва, какво се написа. Вие сте специалист по тематиката за насилието в интернет. Какво съставлява кибертормозът? Всички знаем главните му аспекти, само че с развиването на обществените мрежи придобива ли нови измерения?
Първоначално желая да ви дам основните разлики сред онлайн издевателството и учебния тормоз. Онлайн тормозът се случва в интернет пространството. Той доближават до доста повече хора, в сравнение с учебният тормоз. Представете си следната обстановка: в учебно заведение става пердах сред две деца. Това какъв брой хора ще го видят в учебно заведение? Ще го види класът, които са примерно 25 индивида, най-вече другият клас и почти да кажем едни 100 индивида, само че това снима ли се и разгласява ли се в обществена мрежа, може да доближи и 1000, даже 10 000 души, според от това какъв брой пъти ще бъде споделено преди самата платформа да го смъкна, тъй като отново споделям, както знаем е нелегално такова наличие да има в интернет. Другата разлика е, че в интернет тормозът може да бъде 24/7, до момента в който в учебно заведение с последния звънец децата си отиват и тормозът се приключва. Вече загатнах за скоростта на разпространяване, какъв брой бързо може да се споделя сред хората и то да доближи до извънредно огромна гледаемост. В последните години се вижда една наклонност за основаването на групи – било то затворени или отворени групи, целящи да обидят избран човек. Клас или едно дете от класа основава група – имали сме подобен случай в Центъра за безвреден интернет, основава група със заглавие " Всички ненавиждаме Мария “ – ще употребявам това име. В тази група се качват разнообразни колажи, вижда се от целия клас, деца прибавят други деца в тази затворена група. И тази група е основана за онлайн тормоз. И да, когато приказваме за онлайн пространството, тормозът може да доближи доста брой визии.
А какво демонстрират практиката ви – следи ли се огромен брой случай на тормоз в интернет пространството?
На консултативната линия постъпват много сигнали за онлайн тормоз. Те са за основаване на такива групи, чатове със закани, имейли, разнообразни са формите на онлайн тормоз. Дори и озлобен коментар може да бъде форма на онлайн тормоз.
А по какъв начин да се оправим с него и по какъв начин би трябвало да реагира в тази ситуация жертвата?
За справяне с издевателството като цяло, било то онлайн или в учебно заведение, съгласно мен хората не би трябвало да имат такава толерантност, тъй като дано се замислим ние, възрастните, какъв брой постоянно докладваме, във " Facebook “ да вземем за пример, наличие, което не ни харесва, или наличие, в което има принуждение. За да научим децата да не са толерантни към подобен вид държание, самите ние би трябвало да стартираме да не сме съгласни с подобен вид държание.
Т.е. тук отново опираме и до държанието на родителите, на възрастните, какъв образец дават.
Абсолютно. Няма по какъв начин да учим едно дете да бъде културно, да поздравява, а в идващия миг, в случай че се качим зад кормилото, да не сме толерантни към другите водачи и да използваме циничен език. Това е държанието, което детето вижда, това е държанието, което то ще копира.
Разбира се. Както споделят доста хора, те в действителност са като гъба, която попива безусловно всичко.
Абсолютно.
Какво съветвате децата, по какъв начин да се предпазят от експанзията в интернет?
Винаги могат да рапортуват наличие, могат и да се обаждат към Консултативната линия към Националния център за безвреден интернет на телефон 124-123, а също и посредством чат модул на www.safenet.bg. Там работят подготвени психолози, които по отношение на обстановката, могат да ги направляват какво могат да създадат – да рапортуват, да блокират. Бих посъветвала децата също, когато видят един гнусен коментар примерно към различен човек, дано да го рапортуват, да го блокират този човек, да не сме толерантни към подобен вид хора, да не го подминаваме.
Кои съгласно вас са главните фактори, поради които поражда кибертормозът? Вие изброихте някои от тях в действителност – държанието на възрастните, на родителите, държанието на медиите.
Смятам, че това са основните фактори, които въздействат на това държание и в случай че ние самите като възрастни се научим да не сме нападателни, няма по какъв начин да чакаме децата да бъдат нападателни. Начини за образование има доста, които не включват плесници, физическо принуждение, вербално принуждение. Винаги съм подтикнала и стимулирала родителите да бъдат положителни към децата си. Да, лишава повече време, може би ще би трябвало да му обясниш примерно 100 пъти, че не би трябвало да се пипа печката, до момента в който то разбере, в сравнение с да се разкрещи родителят, детето да се разплаче – ето това е вербална експанзия.
Всъщност в действителност родителите имат основна роля.
Абсолютно родителите, както и средата. Средата също има значима роля за построяването на детето, на личността на детето. Но ето тук още веднъж се родителите, търпимостта към средата. Ако едно дете има всичко, от което има потребност, у дома му се обръща внимание, то няма да търси такава в средата и то би било по-склонно, в случай че нещо не му харесва в средата, да смени средата, в сравнение с то самото да се трансформира, с цел да стане част от избрана група хора.
И отново опираме до образование.
Ами да, първите 7 години са извънредно значими.
Така е. И с цел да приключим този диалог, желая да ви попитам по какъв начин можем да научим децата да не бъдат нападателни, какви модели на държание би трябвало да демонстрираме и възпитаваме у тях?
Нека да възпитаваме приемливост към другите, да не се подиграваме на хора, които са разнообразни от нас, да одобряваме мнението на други хора също. Защото в интернет всеобщо това, което следя аз, е по какъв начин хора се наскърбяват под избрана публикация – кой бил безумен, кой не разбирал публикацията и някакви такива. Защо би трябвало да има такива обиди? Какво като се изрекат тези обиди? Какво реализираме? Абсолютно нищо. Вместо това, в случай че хората изричат мнението си, то може да бъде даже и градивно. Но когато се наскърбяваме, не се реализира безусловно нищо. Единствено възпитаваме в децата си, че това държание е ОК.
Така е, и се надявам повече родители да от чуят, тъй като това е значимо и в последна сметка децата, които са в този момент, държанието им ще прерасне в нещо друго, когато станат по-големи, а пък никой не желае да се възпитават нарушители.
Абсолютно. Като станат родители, тези деца, които сега някой ден ще станат родители, те ще продължат тази настройка за нападателно държание.
От която в действителност въобще нямаме потребност, никой няма потребност.
Абсолютно.
Аз доста ви благодаря за този диалог.
Аз също ви благодаря.
Габриела ГАНЕВА
Отправяме взор към тематиката за насилието сред деца. Откъде се поражда експанзията и какви са методите за предварителна защита – това разясняваме с Мирела Димитрова – психолог и специалист към Центъра за безвреден интернет. С нея ще беседваме и за кибертормоза и неговите измерения. Преди дни още веднъж станахме очевидци на принуждение сред деца – 17-годишно момче е нанесло жесток побой над друго малолетно момче. Все повече зачестяват случаите на принуждение сред деца. Защо, какво се случва и кое предизвика експанзията?
Първо бих желала да кажа, че в тази възраст хормоните на младежите бушуват и е обикновено те да имат потребност да се покажат и потвърдят. Просто методът при девойките и момчетата е друг. В устрема си да намерят своята еднаквост девойките са склонни да копират несъмнено държание и даже външен тип на известни персони. Момчетата въпреки това демонстрират превъзходство посредством физическа сила. Тази възраст се характеризира и с опита за прекрачване на публичните правила и даже закони. Пример за това са кражбите, сбиванията, както в този случай, и вандализмът. Не мога да се съглася обаче, че случаите на принуждение зачестяват. Винаги е имало такива, без значение дали те са на учебно заведение или на улицата. Просто не са придобивали такава публичност. Платформите като " Facebook “, " ТикТок “ и " Инстаграм “ сега спомагат такива видеа да доближават до повече хора, макар че е нелегално.
Понеже вие споменахте платформите и обществените мрежи – казусът на побоя на 17-годишното момче стана прочут измежду обществото, откакто бе качен фрапантен клип, на който е сниман побоя. Защо се снима насилието, за какво се снима, вместо да се помогне и да се окаже подпомагане?
Знаете ли, желая да ви напомня един подобен случай на този. Преди няколко години момче наръга собствен съученик с нож. Тази история също беше доста известна тогава, още веднъж мисля, че имаше клип качен. Но какво се оказа в следствие? Въпросният принудител е бил много дълго време жертва на онлайн тормоз и това е бил неговият метод за справяне със обстановката. По никакъв метод не желая да оправдавам или извинявам тези деца, само че никой не се ражда нападателен. Агресията сама по себе си може да е метод за справяне. Ако на детето от малко не му се демонстрират други такива способи, като да вземем за пример връзката, същото може и да е копирано държание. Ако един подрастващ и даже едно дете, мъничко дете е измъчвано у дома от родителите си, без значение вербално или физически, то копира това държание и отвън дома. Вие ме попитахте за какво се снима такова наличие – с цел да се разгласява и да се разпрати, с цел да може разгласилият го да събере известност и профилът му да бъде посещаван. През последните години ставаме очевидци на един обаян кръг – хората търсят тъжната вест, тази, в която се приказва за злощастие, за корист, за покруса. Включително са склонни да кликат върху публикации, било то подправени или същински, със заглавие " Шок “, " Трагедия “ и пропущаме тези хубави вести, които са за спечелили примерно медали, деца или всевъзможни вести, които носят положителна страст. Забелязвайки това, медиите стартират да оферират такива вести, които се търсят. Когато онлайн пространството е цялостно с подобен вид вести, които са тъжни или шокиращи, по какъв начин чакаме децата да се стремят да разгласяват нещо различн, да основават наличие, което да е положително? Връщайки се към въпроса, желая да отбележа и нещо значимо – в тази обстановка, във всяка сходна, нямаме единствено принудител и жертва. Тук имаме и очевидци, които ние считаме също за насилници, тъй като те не се намесват по никакъв метод. Те са заети да снимат, само че не и да предотвратят това нещо.
Т.е. всичко това идва и от самата просвета на обществото, от целия този поток на информация, с който се срещат подрастващите?
Да, считам, че информацията, до която те доближават, им въздейства те да основават самите такава информация.
Това е доста значимо и може би би трябвало да се обърне повече внимание и несъмнено, и от страна на медиите какво се разгласява, какво се качва, какво се написа. Вие сте специалист по тематиката за насилието в интернет. Какво съставлява кибертормозът? Всички знаем главните му аспекти, само че с развиването на обществените мрежи придобива ли нови измерения?
Първоначално желая да ви дам основните разлики сред онлайн издевателството и учебния тормоз. Онлайн тормозът се случва в интернет пространството. Той доближават до доста повече хора, в сравнение с учебният тормоз. Представете си следната обстановка: в учебно заведение става пердах сред две деца. Това какъв брой хора ще го видят в учебно заведение? Ще го види класът, които са примерно 25 индивида, най-вече другият клас и почти да кажем едни 100 индивида, само че това снима ли се и разгласява ли се в обществена мрежа, може да доближи и 1000, даже 10 000 души, според от това какъв брой пъти ще бъде споделено преди самата платформа да го смъкна, тъй като отново споделям, както знаем е нелегално такова наличие да има в интернет. Другата разлика е, че в интернет тормозът може да бъде 24/7, до момента в който в учебно заведение с последния звънец децата си отиват и тормозът се приключва. Вече загатнах за скоростта на разпространяване, какъв брой бързо може да се споделя сред хората и то да доближи до извънредно огромна гледаемост. В последните години се вижда една наклонност за основаването на групи – било то затворени или отворени групи, целящи да обидят избран човек. Клас или едно дете от класа основава група – имали сме подобен случай в Центъра за безвреден интернет, основава група със заглавие " Всички ненавиждаме Мария “ – ще употребявам това име. В тази група се качват разнообразни колажи, вижда се от целия клас, деца прибавят други деца в тази затворена група. И тази група е основана за онлайн тормоз. И да, когато приказваме за онлайн пространството, тормозът може да доближи доста брой визии.
А какво демонстрират практиката ви – следи ли се огромен брой случай на тормоз в интернет пространството?
На консултативната линия постъпват много сигнали за онлайн тормоз. Те са за основаване на такива групи, чатове със закани, имейли, разнообразни са формите на онлайн тормоз. Дори и озлобен коментар може да бъде форма на онлайн тормоз.
А по какъв начин да се оправим с него и по какъв начин би трябвало да реагира в тази ситуация жертвата?
За справяне с издевателството като цяло, било то онлайн или в учебно заведение, съгласно мен хората не би трябвало да имат такава толерантност, тъй като дано се замислим ние, възрастните, какъв брой постоянно докладваме, във " Facebook “ да вземем за пример, наличие, което не ни харесва, или наличие, в което има принуждение. За да научим децата да не са толерантни към подобен вид държание, самите ние би трябвало да стартираме да не сме съгласни с подобен вид държание.
Т.е. тук отново опираме и до държанието на родителите, на възрастните, какъв образец дават.
Абсолютно. Няма по какъв начин да учим едно дете да бъде културно, да поздравява, а в идващия миг, в случай че се качим зад кормилото, да не сме толерантни към другите водачи и да използваме циничен език. Това е държанието, което детето вижда, това е държанието, което то ще копира.
Разбира се. Както споделят доста хора, те в действителност са като гъба, която попива безусловно всичко.
Абсолютно.
Какво съветвате децата, по какъв начин да се предпазят от експанзията в интернет?
Винаги могат да рапортуват наличие, могат и да се обаждат към Консултативната линия към Националния център за безвреден интернет на телефон 124-123, а също и посредством чат модул на www.safenet.bg. Там работят подготвени психолози, които по отношение на обстановката, могат да ги направляват какво могат да създадат – да рапортуват, да блокират. Бих посъветвала децата също, когато видят един гнусен коментар примерно към различен човек, дано да го рапортуват, да го блокират този човек, да не сме толерантни към подобен вид хора, да не го подминаваме.
Кои съгласно вас са главните фактори, поради които поражда кибертормозът? Вие изброихте някои от тях в действителност – държанието на възрастните, на родителите, държанието на медиите.
Смятам, че това са основните фактори, които въздействат на това държание и в случай че ние самите като възрастни се научим да не сме нападателни, няма по какъв начин да чакаме децата да бъдат нападателни. Начини за образование има доста, които не включват плесници, физическо принуждение, вербално принуждение. Винаги съм подтикнала и стимулирала родителите да бъдат положителни към децата си. Да, лишава повече време, може би ще би трябвало да му обясниш примерно 100 пъти, че не би трябвало да се пипа печката, до момента в който то разбере, в сравнение с да се разкрещи родителят, детето да се разплаче – ето това е вербална експанзия.
Всъщност в действителност родителите имат основна роля.
Абсолютно родителите, както и средата. Средата също има значима роля за построяването на детето, на личността на детето. Но ето тук още веднъж се родителите, търпимостта към средата. Ако едно дете има всичко, от което има потребност, у дома му се обръща внимание, то няма да търси такава в средата и то би било по-склонно, в случай че нещо не му харесва в средата, да смени средата, в сравнение с то самото да се трансформира, с цел да стане част от избрана група хора.
И отново опираме до образование.
Ами да, първите 7 години са извънредно значими.
Така е. И с цел да приключим този диалог, желая да ви попитам по какъв начин можем да научим децата да не бъдат нападателни, какви модели на държание би трябвало да демонстрираме и възпитаваме у тях?
Нека да възпитаваме приемливост към другите, да не се подиграваме на хора, които са разнообразни от нас, да одобряваме мнението на други хора също. Защото в интернет всеобщо това, което следя аз, е по какъв начин хора се наскърбяват под избрана публикация – кой бил безумен, кой не разбирал публикацията и някакви такива. Защо би трябвало да има такива обиди? Какво като се изрекат тези обиди? Какво реализираме? Абсолютно нищо. Вместо това, в случай че хората изричат мнението си, то може да бъде даже и градивно. Но когато се наскърбяваме, не се реализира безусловно нищо. Единствено възпитаваме в децата си, че това държание е ОК.
Така е, и се надявам повече родители да от чуят, тъй като това е значимо и в последна сметка децата, които са в този момент, държанието им ще прерасне в нещо друго, когато станат по-големи, а пък никой не желае да се възпитават нарушители.
Абсолютно. Като станат родители, тези деца, които сега някой ден ще станат родители, те ще продължат тази настройка за нападателно държание.
От която в действителност въобще нямаме потребност, никой няма потребност.
Абсолютно.
Аз доста ви благодаря за този диалог.
Аз също ви благодаря.
Габриела ГАНЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ