Италиански дни: Увеселителният парк Мирабиландия
Мирабиландия е един от трите огромни увеселителни парка в Италия, „ покриващ ” централна Италия. Другите два са Гардаланд в северна Италия и доста по-малкия Rainbow MagicLand към Рим. Мирабиландия се намира покрай гр. Равена на адриатическото крайбрежие и тази година навършва 25 години. Сред неговите десетки атракциони има някои, които са провъзгласени за най-високите, най-бързите, най-дългите или най-страшните в Европа или света.
Оставям настрани статистиките за височини, скорости и мащаб – усещанията от парка могат да бъдат разнообразни всякога и зависят главно от възрастта, времето на открито, дали сте попаднали там в доста претрупан ден, какъв брой се чака по опашки, какъв брой мрънкат децата и какво ли още не. От моя опит с няколко визити в последните 10 години и нулевата ми търпимост към всевъзможни люшкания, въртене, забързване и внезапни спирачки мога да споделя усещанията на човек, който носи раницата и подава водата, кърпичките, държи портмонето, грижи се да е осведомен къде тъкмо е сладоледът, тоалетната и най-близката свободна скамейка. Все значими неща, когато сте в увеселителен парк, в случай че сте с деца.
Първото ми усещане тази година е, че към познатите ми атракциони и най-страшното нещо на света – скоростният трен Катун, който върти жертвите си с голяма скорост във всички направления притеснително дълго, са прибавени нови зони и „ въртележки ”, които стават все по-агресивни. И се возят все по-малки деца, което евентуално е естественото развиване при този вид занимания.
Има разнообразни нови влакчета, чисто нов атракцион на ужасите, от ден на ден се прибавят и водни атракциони (независимо, че аквапаркът Мирабиландия бийч е оттатък оградата на Мирабиландия). Подновени са и спектаклите, които не са нищо изключително, като се изключи един – на мястото на остарелия театър „ Полицейска акадамия ” в този момент има нов „ Големи неприятности в Стънд сити ”. Ако има едно място, което наложително би трябвало да се посети в Мирабиландия, това е този театър, който се изнася два пъти на ден, където каскадьори с коли и мотори вършат невероятно шоу!
Както споделих, не мога да споделя съответни усещания за равнището на моя адреналин в парка, само че мога да споделя някои логистични и финансови аспекти от визитата в Мирабиландия.
Организацията на парка е съвършена, личен състав, който е подготвен да се притече на помощ, има на всяка крачка. Има карти на входа и мобилно приложение с gps навигация. Приложението е много потребно изключително в частта " какво става сега " – можеш във всеки миг да схванеш какво забавно има в близост.
Не мога да нарека два дни в Мирабиландия евтини, изключително, в случай че сте с повече от едно дете. Задължително купете билет онлайн, има отстъпки, както и пакети възрастни и деца. Ние взехме пакет за 2 възрастни и 3 деца за 122 евро за два дни в парка. Уловката е там – входът е двудневен, макар, че паркът се обхожда напълно умерено и за един. Вторият ден обаче се натрупа и втора порция неизбежни разноски за храна, вода, захарен памук, сладолед, играчки, фотоси от атракциони и прочие Естествено цените на всичко това са съществено повишени. Вторият ден постоянно се верифицира на излизане след първия, тъй като билетите са персонални – теоретично не може да влезе различен човек на ваше място, макар, че, откакто ни направиха фотоси, на втория ден ни ревизираха просто с баркод читател.
Според мен Мирабиландия може да даде най-вече на деца, високи над 140 см. За по-малките деца има разнообразни разновидности – занимателно е, несъмнено, помислено е и за тях с всевъзможни въртележки, влакчета, катерушки, както и зони за игра, само че неприятната вест е, че в множеството случаи по-малките деца, даже в случай че са на 8 години, би трябвало да са съпроводени на множеството атракциони. Ето за какво възрастен със здрав корем е изцяло нужен, в случай че сте с по-малко дете.
Това, което намирам за скандално в парка е (много повече от това, че паркингът е платен), че газираните питиета са обсебили всеки ъгъл и на пет автомата за газирани, енергийни питиета и леден чай (3 евро) има един, от който може да се купи вода (1,50 евро). В заведенията за хранене и сладкарниците водата коства 2,20 евро. Естествено няма по какъв начин да лишиш децата си от вода и, откакто си изпият бутилчиците, които си донесъл, едно огромно перо в разхода за Мирабиландия в действителност отива там, изключително в случай че сте в дни с пикови жеги, каквито, несъмнено, ние улучихме.
В такива кошмарно топли дни няма доста напор от хора в парка. Опашките пред атракционите се минават относително бързо, а от вип-пасове няма безусловно никакъв смисъл. Като се има поради, че бяхме в събота и неделя, т.е когато евентуално е най-натоварено, не мисля, че опашките бяха проблем въобще.
Повече от 5-6 часа в Мирабиландия през юли е изтезание, ето за какво ние избрахме втория ден да отидем следобед, а не от сутринта, което беше най-точния ход и го предлагам горещо на всички!Влязохме в 16:30 и стояхме до 22:30. Повторихме някои от атракционите от предходния ден, видяхме всички спектакли (и несъмнено още веднъж каскадьорите с коли!), разходихме се умерено до най-закътаните ъгълчета на парка и завършихме с вечерния театър „ под звездите ” – музика, танци, фойерверки, холограми и тн.
Виенското колело е най-високото в Европа, тъй че си заслужава да се качите, за една панорамна панорама за край. То, впрочем е и гвоздеят в програмата на спектакъла в 22:00 ч., за който, в случай че имате сили, също предлагам да останете.
Оставям настрани статистиките за височини, скорости и мащаб – усещанията от парка могат да бъдат разнообразни всякога и зависят главно от възрастта, времето на открито, дали сте попаднали там в доста претрупан ден, какъв брой се чака по опашки, какъв брой мрънкат децата и какво ли още не. От моя опит с няколко визити в последните 10 години и нулевата ми търпимост към всевъзможни люшкания, въртене, забързване и внезапни спирачки мога да споделя усещанията на човек, който носи раницата и подава водата, кърпичките, държи портмонето, грижи се да е осведомен къде тъкмо е сладоледът, тоалетната и най-близката свободна скамейка. Все значими неща, когато сте в увеселителен парк, в случай че сте с деца.
Първото ми усещане тази година е, че към познатите ми атракциони и най-страшното нещо на света – скоростният трен Катун, който върти жертвите си с голяма скорост във всички направления притеснително дълго, са прибавени нови зони и „ въртележки ”, които стават все по-агресивни. И се возят все по-малки деца, което евентуално е естественото развиване при този вид занимания.
Има разнообразни нови влакчета, чисто нов атракцион на ужасите, от ден на ден се прибавят и водни атракциони (независимо, че аквапаркът Мирабиландия бийч е оттатък оградата на Мирабиландия). Подновени са и спектаклите, които не са нищо изключително, като се изключи един – на мястото на остарелия театър „ Полицейска акадамия ” в този момент има нов „ Големи неприятности в Стънд сити ”. Ако има едно място, което наложително би трябвало да се посети в Мирабиландия, това е този театър, който се изнася два пъти на ден, където каскадьори с коли и мотори вършат невероятно шоу!
Както споделих, не мога да споделя съответни усещания за равнището на моя адреналин в парка, само че мога да споделя някои логистични и финансови аспекти от визитата в Мирабиландия.
Организацията на парка е съвършена, личен състав, който е подготвен да се притече на помощ, има на всяка крачка. Има карти на входа и мобилно приложение с gps навигация. Приложението е много потребно изключително в частта " какво става сега " – можеш във всеки миг да схванеш какво забавно има в близост.
Не мога да нарека два дни в Мирабиландия евтини, изключително, в случай че сте с повече от едно дете. Задължително купете билет онлайн, има отстъпки, както и пакети възрастни и деца. Ние взехме пакет за 2 възрастни и 3 деца за 122 евро за два дни в парка. Уловката е там – входът е двудневен, макар, че паркът се обхожда напълно умерено и за един. Вторият ден обаче се натрупа и втора порция неизбежни разноски за храна, вода, захарен памук, сладолед, играчки, фотоси от атракциони и прочие Естествено цените на всичко това са съществено повишени. Вторият ден постоянно се верифицира на излизане след първия, тъй като билетите са персонални – теоретично не може да влезе различен човек на ваше място, макар, че, откакто ни направиха фотоси, на втория ден ни ревизираха просто с баркод читател.
Според мен Мирабиландия може да даде най-вече на деца, високи над 140 см. За по-малките деца има разнообразни разновидности – занимателно е, несъмнено, помислено е и за тях с всевъзможни въртележки, влакчета, катерушки, както и зони за игра, само че неприятната вест е, че в множеството случаи по-малките деца, даже в случай че са на 8 години, би трябвало да са съпроводени на множеството атракциони. Ето за какво възрастен със здрав корем е изцяло нужен, в случай че сте с по-малко дете.
Това, което намирам за скандално в парка е (много повече от това, че паркингът е платен), че газираните питиета са обсебили всеки ъгъл и на пет автомата за газирани, енергийни питиета и леден чай (3 евро) има един, от който може да се купи вода (1,50 евро). В заведенията за хранене и сладкарниците водата коства 2,20 евро. Естествено няма по какъв начин да лишиш децата си от вода и, откакто си изпият бутилчиците, които си донесъл, едно огромно перо в разхода за Мирабиландия в действителност отива там, изключително в случай че сте в дни с пикови жеги, каквито, несъмнено, ние улучихме.
В такива кошмарно топли дни няма доста напор от хора в парка. Опашките пред атракционите се минават относително бързо, а от вип-пасове няма безусловно никакъв смисъл. Като се има поради, че бяхме в събота и неделя, т.е когато евентуално е най-натоварено, не мисля, че опашките бяха проблем въобще.
Повече от 5-6 часа в Мирабиландия през юли е изтезание, ето за какво ние избрахме втория ден да отидем следобед, а не от сутринта, което беше най-точния ход и го предлагам горещо на всички!Влязохме в 16:30 и стояхме до 22:30. Повторихме някои от атракционите от предходния ден, видяхме всички спектакли (и несъмнено още веднъж каскадьорите с коли!), разходихме се умерено до най-закътаните ъгълчета на парка и завършихме с вечерния театър „ под звездите ” – музика, танци, фойерверки, холограми и тн.
Виенското колело е най-високото в Европа, тъй че си заслужава да се качите, за една панорамна панорама за край. То, впрочем е и гвоздеят в програмата на спектакъла в 22:00 ч., за който, в случай че имате сили, също предлагам да останете.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ