По-добър достъп на български храни до пазара се ангажира да осигури министерството на земеделието
Министерството на земеделието се ангажира да усъвършенства достъпа на български храни до пазара у нас. Ще бъде нараснал и контролът по агрохранителната верига, качеството и сигурността на предлаганите храни на пазара в страната.
Това е резултатът от видеоконферентна среща с браншовите организации от бранш „ Храни “ и комерсиалните вериги, оповестяват от ведомството.
В срещата присъединяване взеха министъра на земеделието доктор Иван Иванов, заместник-министър Момчил Неков, заместник-министър Стефан Бурджев, заместник-министър Иван Христанов, както и представители на Българска организация по сигурност на храните, Център за оценка на риска по агрохранителната верига, Комисия за отбрана на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията.
" Искаме да подкрепим родните производители на храни като създадем допустимо най-хубави условия на достъп на българските храни на пазара. ", се споделя в известието на министерството.
Особено значима за управляващите е устойчивостта на веригата на предложение на храни посредством предложение на фермерски артикули и съкращаване на веригите на доставки за да се защитят оптимално ползите на българските производители и да се предотвратят нелоялни търговски практики.
Сред набелязаните цели в бранша са още битката със сивата стопанска система, както и използването на уговорките по Зелената договорка и опазване на биоразнообразието.
На срещата зам.-министър Момчил Неков акцентира, че се работи в посока производството на повече българска продукция с по-голяма добавена стойност и поддръжката ѝ през финансовите принадлежности на европейските и национални политики, които бъдещият Стратегически проект и Националния проект за възобновяване и резистентност оферират.
„ Ще се работи да се подкрепят преработвателите, защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още Неков.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа, се споделя в известието на земеделското министерство.
Акцент в диалозите беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
От ведомството оповестяват, че преработвателите са подкрепили включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество.
По време на дебата са сложени и въпросите за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод” и „ Училищно мляко”.
С две седмици, до 28 януари 2022 година, се удължава срокът за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 г.
Това е резултатът от видеоконферентна среща с браншовите организации от бранш „ Храни “ и комерсиалните вериги, оповестяват от ведомството.
В срещата присъединяване взеха министъра на земеделието доктор Иван Иванов, заместник-министър Момчил Неков, заместник-министър Стефан Бурджев, заместник-министър Иван Христанов, както и представители на Българска организация по сигурност на храните, Център за оценка на риска по агрохранителната верига, Комисия за отбрана на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията.
" Искаме да подкрепим родните производители на храни като създадем допустимо най-хубави условия на достъп на българските храни на пазара. ", се споделя в известието на министерството.
Особено значима за управляващите е устойчивостта на веригата на предложение на храни посредством предложение на фермерски артикули и съкращаване на веригите на доставки за да се защитят оптимално ползите на българските производители и да се предотвратят нелоялни търговски практики.
Сред набелязаните цели в бранша са още битката със сивата стопанска система, както и използването на уговорките по Зелената договорка и опазване на биоразнообразието.
На срещата зам.-министър Момчил Неков акцентира, че се работи в посока производството на повече българска продукция с по-голяма добавена стойност и поддръжката ѝ през финансовите принадлежности на европейските и национални политики, които бъдещият Стратегически проект и Националния проект за възобновяване и резистентност оферират.
„ Ще се работи да се подкрепят преработвателите, защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още Неков.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа, се споделя в известието на земеделското министерство.
Акцент в диалозите беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
От ведомството оповестяват, че преработвателите са подкрепили включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество.
По време на дебата са сложени и въпросите за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод” и „ Училищно мляко”.
С две седмици, до 28 януари 2022 година, се удължава срокът за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 г.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ