За случилото се тази вечер пред Народния театър има една

За случилото се довечера пред Народния спектакъл има една дума: срам. Така стартира коментара си за събитията към постановката на Джон Малкович " Оръжията и индивидът " деятелят Манол Глишев.

Позор е за простаците, подвели се по псевдопатриотичните путински курви и спиращи достъпа на естествени хора до спектакъл. Но и простаците, и водачите им от дълго време са ясният зложелател. Ако не сте разбрали, те желаят да се страхувате. Днес пред театъра, на следващия ден и в домовете си. Това е война.

Позор е за " българската " милиция, която знаеше за безобразието и не го спря. Министерство на вътрешните работи е едно лайно.

Позор е за нас като българи и мъже, задето някакви изроди направляваха центъра на нашия град, нашия градски парк и нашия спектакъл. Явно и ние сме едно лайно. Ако не потвърдим най-накрая, че сме хора, мъже и българи.
По дяволите Бърнард Шоу, и да ме прости господин Малкович, само че към този момент става въпрос за това коя е България. Свинете би трябвало да бъдат бити и спрени.

Физически. А не те да споделят къде вървим.

Като на публицист, съвестта ми е чиста. Но като на българин, съвестта ми е в лайната. Като човек, мъж и жител желая отплата против тези изроди.И съм уверен, че София и България би трябвало да се отвоюват от нас, естествените хора, сантиметър по сантиметър, с тояги, против простаците, путинските псевдопатриотични курви и еничарската милиция.

Няма смисъл да тъгувам за " храма на Мелпомена " или за просвета, възпитание, нито даже да вия срещу издевателското хоро пред театъра. Става дума за оцеляване. Тези копелета биха сценичен шеф. Те ще бият и духовник в храма му, и майка с детето ѝ. Защото са мръсни, презрени прасета. Те нямат човешки образ, нито човешки права. Копейките би трябвало да вървят по кофите.
Утре съм на спектакъл. Късно, знам. Но съм. Елате и вие. Представлението е в седем.