Диана Андреева: Министерството на културата още няма антикризисен план
Министерството на културата към момента не е показало антикризисен проект за деяние, който да включва освен единични ограничения, само че и всички културни сфери, наранени от пандемията с Covid-19. България не е пренасочила за просвета никакви средства от европейските, които бяха избрани за битка с следствията от ковид, макар апела културата да бъде измежду първите браншове, които да се възползват от този запас.
Това сподели пред БНР Диана Андреева, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата и учител в НАТФИЗ.
В България креативните стипендии са за доста малко актьори, означи Андреева, която не крие изненадата си „ от обстоятелството, че Министерството на културата преглежда хиляда индивида като обект за подкрепяне “. Това по думите й като първа и единствена към този момент мярка, подхваната от МК, не обгръща бранша в целокупност.
„ В тази спешна обстановка би трябвало да се взимат не единични ограничения, би трябвало да има цялостен проект за деяние “, акцентира Андреева.
Над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации. Частните структури в изкуствата, културните и креативен промишлености и културния туризъм са над 20 хиляди, напомни тя.
Някои страни като Испания и Англия са подхванали като антикризисна мярка въвеждането на нулеви или диференцирани ставки за културната активност в онлайн среда, която сега е единствен канал за разпространяване на културни артикули.
България и Дания остават единствени без диференцирана Данък добавена стойност ставка, само че Дания преразпределя средствата и ги връща още веднъж към културните действия, до момента в който у нас това не се случва, посочи Андреева.
„ Така че ние още веднъж сме един остров на фискален консерватизъм. Добре познавам гледната точка и отношението на министър Горанов към културата в последните години “, добави тя.
Дейците в областта на културата душевен се настройват, че след анулацията на изключителното състояние залите няма да отворят автоматизирано и публиката да влезе незабавно в тях, изключително при фестивалните събития.
„ Много дълъг интервал ще живеем с ограничавания, което значи и още нещо – рационалният консерватизъм на аудиторията, възприятието за боязън и понижените приходи, които от ден на ден ще стават причина за търсенето на нова ценова политика в региона на културата “, разяснява Андреева.
Културата и туризмът в световен мащаб са измежду най-засегнатите от рецесията браншове, доколкото туристическият поток е рационално пристрастена публика и обичаен клиент на културни събития, означи още Диана Андреева и добави, че през последните два месеца в европейски проект всички страни в Европа без изключение са начертали свои ограничения, които включват статута на актьора и обезпечаването на екзистенц най-малко.
За разлика от предходната рецесия през 2008-2009 година, когато бяха съкращавани обилни средства за просвета, с цел да се влага в други браншове, в този момент се случва противоположното на европейско равнище - множеството страни насочват голям запас, сподели още специалистът и даде образци с Германия, която отделя за просвета 50 милиарда евро, Испания – 20 милиарда и Полша – 1 милиард евро.
Това сподели пред БНР Диана Андреева, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата и учител в НАТФИЗ.
В България креативните стипендии са за доста малко актьори, означи Андреева, която не крие изненадата си „ от обстоятелството, че Министерството на културата преглежда хиляда индивида като обект за подкрепяне “. Това по думите й като първа и единствена към този момент мярка, подхваната от МК, не обгръща бранша в целокупност.
„ В тази спешна обстановка би трябвало да се взимат не единични ограничения, би трябвало да има цялостен проект за деяние “, акцентира Андреева.
Над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации. Частните структури в изкуствата, културните и креативен промишлености и културния туризъм са над 20 хиляди, напомни тя.
Някои страни като Испания и Англия са подхванали като антикризисна мярка въвеждането на нулеви или диференцирани ставки за културната активност в онлайн среда, която сега е единствен канал за разпространяване на културни артикули.
България и Дания остават единствени без диференцирана Данък добавена стойност ставка, само че Дания преразпределя средствата и ги връща още веднъж към културните действия, до момента в който у нас това не се случва, посочи Андреева.
„ Така че ние още веднъж сме един остров на фискален консерватизъм. Добре познавам гледната точка и отношението на министър Горанов към културата в последните години “, добави тя.
Дейците в областта на културата душевен се настройват, че след анулацията на изключителното състояние залите няма да отворят автоматизирано и публиката да влезе незабавно в тях, изключително при фестивалните събития.
„ Много дълъг интервал ще живеем с ограничавания, което значи и още нещо – рационалният консерватизъм на аудиторията, възприятието за боязън и понижените приходи, които от ден на ден ще стават причина за търсенето на нова ценова политика в региона на културата “, разяснява Андреева.
Културата и туризмът в световен мащаб са измежду най-засегнатите от рецесията браншове, доколкото туристическият поток е рационално пристрастена публика и обичаен клиент на културни събития, означи още Диана Андреева и добави, че през последните два месеца в европейски проект всички страни в Европа без изключение са начертали свои ограничения, които включват статута на актьора и обезпечаването на екзистенц най-малко.
За разлика от предходната рецесия през 2008-2009 година, когато бяха съкращавани обилни средства за просвета, с цел да се влага в други браншове, в този момент се случва противоположното на европейско равнище - множеството страни насочват голям запас, сподели още специалистът и даде образци с Германия, която отделя за просвета 50 милиарда евро, Испания – 20 милиарда и Полша – 1 милиард евро.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ