Стимулите във филмопроизводството – предмет на обществено обсъждане
Министерството на културата разгласява за публично разискване план на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата промишленост.
Срокът за публично разискване към този момент тече – стартира на 4 август и ще завърши на 4 септември 2020 година. Становищата се изпращат на електронната поща: [email protected].
В претекстовете към плана е посочено, че Законът за филмовата промишленост е признат през 2003 година и оттогава е претърпял единствено няколко незначителни промени. В същото време на световно равнище през последните 15 години измененията са фрапантни и са свързани както с цялостната цифровизация на процесите, по този начин и със напълно нови бизнес и културни модели. Практиката от последните 10 години в региона на филмовата промишленост в международен мащаб е удостоверила нуждата и в България да се вкарат сполучливо функциониращите схеми за стимулиране на филмопроизводството, каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия.
За да се приспособява българската кино промишленост към актуалните модели, в плана се оферират промени в посока на увеличение на финансирането на националното филмопроизводство , отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в обособена скица, като и основаване на нова скица възобновяване на разноски, която има като резултат за стимулиране на вложения в бранша. Промените плануват до три години бюджетът за филмопроизводство да се усили годишно с 10 000 000 лв. .
С изменението и допълнението на Закона за филмовата промишленост Министерството на културата най-много желае да вкара скица за възобновяване на 25% от допустимите разноски, осъществени от задграничните кино продуценти в България за произвеждане на аудиовизуални творби.
Ако това се случи, Министерството чака като директен резултат от усъвършенстваните условия за кино произвеждане у нас годишно сред 100 и 200 милиона $ да се вливат в българската стопанска система .
В оценката на въздействието на законодателните промени са представени данни на една от водещите консултантски компании в региона на креативните промишлености – английската Olsberg SPI. Те записват, че през предходната година 97 страни са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални творби, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възобновяване на част от допустимите за произвеждане на филми разноски.
Тези 97 страни са го създали, с цел да притеглят предснимачните, снимачните и постснимачните процеси по производството на филми на своя територия, защото това значи: приток на свежи пари; спомагателна претовареност на снимачните им екипи, които ще бъдат ангажирани в производството на филма; експорт на място на редица артикули и услуги от други промишлености, обслужващи филмовата промишленост, закупени с парите, вложени от чужбина; реклама на страната, където е сниман филмът и следващ приток от туристи, които желаят да посетят снимачните площадки на обичания си филм.
При оценката на въздействието на новите промени са дадени образци с девет кино продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror.
При тяхното снимане, планувано за интервала август 2018 година – януари 2019 година, България е била обсъждана като евентуална дестинация, само че са били определени други страни . Причината – там възвръщат избран % от вложените разноски за филмовото произвеждане – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%) .
От Националния кино център регистрират, че общо пропуснатите изгоди от тези девет продукции за българската стопанска система са в размер на 96 000 000 $, които са били вложени в конкурентни на страната ни стопански системи . Освен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български експерти в областта на киноиндустрията, които, в случай че не престават да нямат опция да осъществят капацитета си, ще заминат в чужбина, където би имало непознати продукции, в които да вземат участие.
В предвижданите законодателни промени е заложено и Националната комисия за категоризация на филми (тази, която дефинира дали филмът е подобаващ за деца и има образователен темперамент или в него има забележителен брой фрагменти с еротично наличие или с приложимост на алкохол, стимуланти, опиати или принуждение ) към този момент да не е проведена в осем равнопоставени състава от по седем членове, а в пет състава, състоящи се от по петима членове .
Изрично в измененията е записано, че един от членовете ще е кинокритик, избран от изпълнителния шеф на Националния кино център. Вече към представителя на Министерството на образованието, който и до момента е бил член на съставите на Комисията, ще има условие да е възпитател с пет години училищен стаж. Към психолога също ще има условие за пет години професионален опит, като той би трябвало да бъде препоръчан от професионалната организация на психолозите в България. Ще се понижат представителите в Комисията на Националния съвет за кино.
Освен това се възнамерява към Националния кино център да се сътвори и води указател на специалистите, които вземат участие в националните художествени комисии по игрално кино, писмено кино, анимационно кино, във финансовата и в техническата комисия, а също по този начин и комисиите за разпространяване и категоризация на филми.
Залага се и по-голям средностатистически бюджет, който до момента трябваше да „ не е по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за миналата година надлежно на 7 пълнометражни игрални кино лентата, 14 пълнометражни документални кино лентата и 160 минути анимация ”. С измененията той би трябвало да е задоволително огромен, с цел да се снимат „ 12 пълнометражни игрални кино лентата, 22 пълнометражни документални кино лентата и 250 минути анимация ”.
Срокът за публично разискване към този момент тече – стартира на 4 август и ще завърши на 4 септември 2020 година. Становищата се изпращат на електронната поща: [email protected].
В претекстовете към плана е посочено, че Законът за филмовата промишленост е признат през 2003 година и оттогава е претърпял единствено няколко незначителни промени. В същото време на световно равнище през последните 15 години измененията са фрапантни и са свързани както с цялостната цифровизация на процесите, по този начин и със напълно нови бизнес и културни модели. Практиката от последните 10 години в региона на филмовата промишленост в международен мащаб е удостоверила нуждата и в България да се вкарат сполучливо функциониращите схеми за стимулиране на филмопроизводството, каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия.
За да се приспособява българската кино промишленост към актуалните модели, в плана се оферират промени в посока на увеличение на финансирането на националното филмопроизводство , отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в обособена скица, като и основаване на нова скица възобновяване на разноски, която има като резултат за стимулиране на вложения в бранша. Промените плануват до три години бюджетът за филмопроизводство да се усили годишно с 10 000 000 лв. .
С изменението и допълнението на Закона за филмовата промишленост Министерството на културата най-много желае да вкара скица за възобновяване на 25% от допустимите разноски, осъществени от задграничните кино продуценти в България за произвеждане на аудиовизуални творби.
Ако това се случи, Министерството чака като директен резултат от усъвършенстваните условия за кино произвеждане у нас годишно сред 100 и 200 милиона $ да се вливат в българската стопанска система .
В оценката на въздействието на законодателните промени са представени данни на една от водещите консултантски компании в региона на креативните промишлености – английската Olsberg SPI. Те записват, че през предходната година 97 страни са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални творби, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възобновяване на част от допустимите за произвеждане на филми разноски.
Тези 97 страни са го създали, с цел да притеглят предснимачните, снимачните и постснимачните процеси по производството на филми на своя територия, защото това значи: приток на свежи пари; спомагателна претовареност на снимачните им екипи, които ще бъдат ангажирани в производството на филма; експорт на място на редица артикули и услуги от други промишлености, обслужващи филмовата промишленост, закупени с парите, вложени от чужбина; реклама на страната, където е сниман филмът и следващ приток от туристи, които желаят да посетят снимачните площадки на обичания си филм.
При оценката на въздействието на новите промени са дадени образци с девет кино продукции - Rambo: Last Blood, Island in Space, War Pigs, The Witcher, Outside the Wire, The Last Days of American Crime, Altitude, The North Water, Black Mirror.
При тяхното снимане, планувано за интервала август 2018 година – януари 2019 година, България е била обсъждана като евентуална дестинация, само че са били определени други страни . Причината – там възвръщат избран % от вложените разноски за филмовото произвеждане – в Испания (40%), в Румъния (35%), в Унгария (30%), в Чехия (20%) и в ЮАР (25%) .
От Националния кино център регистрират, че общо пропуснатите изгоди от тези девет продукции за българската стопанска система са в размер на 96 000 000 $, които са били вложени в конкурентни на страната ни стопански системи . Освен това за работата по въпросните продукции е можело да бъдат наети над 3800 български експерти в областта на киноиндустрията, които, в случай че не престават да нямат опция да осъществят капацитета си, ще заминат в чужбина, където би имало непознати продукции, в които да вземат участие.
В предвижданите законодателни промени е заложено и Националната комисия за категоризация на филми (тази, която дефинира дали филмът е подобаващ за деца и има образователен темперамент или в него има забележителен брой фрагменти с еротично наличие или с приложимост на алкохол, стимуланти, опиати или принуждение ) към този момент да не е проведена в осем равнопоставени състава от по седем членове, а в пет състава, състоящи се от по петима членове .
Изрично в измененията е записано, че един от членовете ще е кинокритик, избран от изпълнителния шеф на Националния кино център. Вече към представителя на Министерството на образованието, който и до момента е бил член на съставите на Комисията, ще има условие да е възпитател с пет години училищен стаж. Към психолога също ще има условие за пет години професионален опит, като той би трябвало да бъде препоръчан от професионалната организация на психолозите в България. Ще се понижат представителите в Комисията на Националния съвет за кино.
Освен това се възнамерява към Националния кино център да се сътвори и води указател на специалистите, които вземат участие в националните художествени комисии по игрално кино, писмено кино, анимационно кино, във финансовата и в техническата комисия, а също по този начин и комисиите за разпространяване и категоризация на филми.
Залага се и по-голям средностатистически бюджет, който до момента трябваше да „ не е по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за миналата година надлежно на 7 пълнометражни игрални кино лентата, 14 пълнометражни документални кино лентата и 160 минути анимация ”. С измененията той би трябвало да е задоволително огромен, с цел да се снимат „ 12 пълнометражни игрални кино лентата, 22 пълнометражни документални кино лентата и 250 минути анимация ”.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ