Обсебени ли са три цигулки и виолончело за 30 млн. долара?
Министерството на културата заплаща застраховките
Докторът на музикознанието и музикалното изкуство Христо Христов предлага скъпи музикални принадлежности, купени по времето на Людмила Живкова да бъдат предоставени след конкурс на млади музиканти с дейна концертна активност. Според специалисти тръжната цена на инструментите е над 30 млн. $.
Става въпрос цигулка „ Страдивариус ” от 1716 г, на която свири Минчо Минчев, за цигулката „ Гуарнери ” от 1733 година на Стойка Миланова, за цигулка Джофредо Каппа ” от 1691 година на Евгения-Мария Попова и виолончело „ Гофрилер ” от 1785 година на Венцислав Николов. Музикантите ги получили от страната в далечната 1981 година Те са били благосъстоятелност на Комитета по просвета, който ги трансферира на Националния дарителски фонд „ 13 века България ”. До 2006 година те са във фонда. По времето, когато Тошо Пейков е негов началник се постанова инструментите да бъдат дарени на Министерството на културата, защото „ 13 века България ” не може да заплаща застраховките им. Стойността на цялото подаяние е 11 милиона лв.. От 2006 година до момента всяка година Министерството на културата афишира социална поръчка за обезпечаване на тези принадлежности. Стойността й е сред 20 000 лева и 26 000 лева
На 25 април депутатката Донка Симеонова е внесла въпроси към министъра на културата Боил Банов за инструментите. Тя пита дали са благосъстоятелност на министерството и по какъв начин то следи за положението им. „ Труд ” зададе сходни въпроси, само че до публицистичното привършване на броя, отговори не бяха получени.
Наш кореспондент се свърза с проф. Венцислав Николов, който сподели, че виолончелото му е предоставено с контракт, който гласи, че инструментът е държавна благосъстоятелност, само че му се дава да свири на него.
Веско Ешкенази концертира с “Гуарнери дел Джезу ”, създадена през 1738 година, предоставена му от фондация към Дойче Банк, Амстердам.
На въпросът дали музикантът е податлив да даде своето виолончело на млади музиканти при положение, че страната разгласи конкурс, проф. Николов беше безапелационен, че „ младите музиканти имат задоволително принадлежности, на които да свирят преди да употребяват сходни скъпи принадлежности ”.
„ Въпросът дали бих дал своето чело звучи по-същия метод и ще получи същия отговор, в случай че ме попитат дали бих дал на някого брачната половинка си. Ако аз дам челото си на което и да е способно момче или момиче, звукът, който ще се чуе няма да е същият като този, който излиза щом аз изсвирвам ”, разяснява виолончелистът.
Последният концерт на проф. Николов се е състоял преди 5 дни в Сити Марк Арт Център. Пред музиканта предстоят още 4 концерта през май месец, а през юли той ще свири в Австрия и Германия.
Докторът на музикознанието Христо Христов разяснява, че практиката на фондациите „ Чи-Мей ” и „ Нипон ”, както и на няколко огромни банки е да купува на търгове скъпи музикални принадлежности и да ги дава на положителни музиканти. Договорите с тях обаче са за 2-3 година, след което следва ротация.
Експертно
Страдивариус купуват банки
Потърсихме шефа на сдружението на лютиерите Пламен Милчев и го попитахме кой купува скъпи музикални принадлежности на търговете.
„ Страдивариус ” купуват най-вече банки. На един от последните търгове бе пратена фантастичната сума от 16 млн.долара.
Златният интервал на „ Гуарнери ” е след 38-ма година. Най-популярни са тези след 42-ра, цигулката на Паганини до 44-та.
Гофрилер е скъп създател, неговите виолончела са по-котирани за сметка на цигулките. Като цяло, като лютиер, това, което е непокътнато е надалеч от пазарите на „ Страдивариус ” и „ Гуарнери ”.
„ Капа ” е едно от имената, които вършат усещане по търговете, само че цената на тяхна цигулка не надвишава 1 млн. $.
Павел Писарев:
Политбюро на Българска комунистическа партия взе решение да ги купи
По тематиката потърсихме Павел Писарев, който по това време е заместител и първи заместител на Комитета за просвета, дясната ръка на Людмила Живкова. Ето какво си спомня той:
Тези принадлежности бяха закупени по решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Живков го разпореди. Оттогава минаха доста години, само че доколкото си припомням, тези цигулки бяха дадени като благосъстоятелност на музикантите, и не мисля, че имаше период. Ние не се занимавахме с пазаруването им. С това се занимаваше Емил Александров, който тогава завеждаше интернационалния отдел на Комитета за просвета. Aлександров даже влезе в пандиза след огромен развой, тъй като бяха открити някакви неналичия на пари по този случай. Според мен обаче Емил може би беше набеден.
Доколкото знам, парите бяха държавни, купуваха се принадлежности единствено на огромни актьори. Те им бяха предлагани от самите музикални къщи, които разполагаха с тези остарели цигулки. Инструментите бяха доста скъпи – несъмнено към 200-300 хиляди $ всеки от тях. А музикантите в действителност бяха единствено световноизвестни имена, свиреха по целия свят в най-големите зали и популяризираха България. Нашите бяха изключителни и самите те – реклама за прелестните принадлежности. Целият свят беше в краката им. Всеки инструмент имаше самостоятелна цена. Мисля, че музикалната къща, която оферираше тези италиански принадлежности, беше във Виена. Но в действителност не помня дали те са държавна благосъстоятелност. Според мен може би бяха дарени на музикантите. Освен цигулки за Минчо Минчев и Стойка Миланова, бе закупено и особено пиано на един наш създател с еврейско родословие в Париж – мисля, че бе за великия пианист Алексис Вайсенберг, и то беше доста скъпо.
Цигуларят Васко Василев, особено за „ Труд ”:
Инструментите би трябвало да се дадат на надарени деца
– Маестро, докторът на музикознанието и музикалното изкуство Христо Христов предлага старинните музикални принадлежности, закупени от Людмила Живкова, да бъдат раздадени на млади реализатори след конкурс. Какво е Вашето мнение?
– Смятам концепцията за доста добра. Това е практиката и в Англия, а и аз я намирам за изцяло обективна. Тези принадлежности би трябвало да оказват помощ на надарени деца за известно време. В последна сметка, те са инвестиция в културата на една страна.
– Сред причините на музиковеда е този, че инструментите не могат да бъдат съхранявани и поддържани както би трябвало от сегашните им притежатели: Минчо Минчев, Евгения- Мария Попова, Венцислав Николов и Стойка Миланова. Какво мислите по тази въпрос? Как се съхранява подобен инструмент и скъпо ли коства това?
– Поддръжката на един подобен инструмент не е толкоз огромен разход, значимо е по какъв начин се работи с него и не се постановат огромни разноски за това. След като имаш толкоз добър инструмент за 4 или 5 години, се допуска, че по-късно можеш да започнеш работа някъде, тъй че самичък да си осигуриш това. Все отново надарени инструменталисти има във всяко потомство и те би трябвало да бъдат подпомагани.
– Кажете няколко думи за Вашето обичано Амати.
– Моята Амати е доста добра и вярна – благополучен съм, че е персонален инструмент, тъй като това ми дава самостоятелност.
Докторът на музикознанието и музикалното изкуство Христо Христов предлага скъпи музикални принадлежности, купени по времето на Людмила Живкова да бъдат предоставени след конкурс на млади музиканти с дейна концертна активност. Според специалисти тръжната цена на инструментите е над 30 млн. $.
Става въпрос цигулка „ Страдивариус ” от 1716 г, на която свири Минчо Минчев, за цигулката „ Гуарнери ” от 1733 година на Стойка Миланова, за цигулка Джофредо Каппа ” от 1691 година на Евгения-Мария Попова и виолончело „ Гофрилер ” от 1785 година на Венцислав Николов. Музикантите ги получили от страната в далечната 1981 година Те са били благосъстоятелност на Комитета по просвета, който ги трансферира на Националния дарителски фонд „ 13 века България ”. До 2006 година те са във фонда. По времето, когато Тошо Пейков е негов началник се постанова инструментите да бъдат дарени на Министерството на културата, защото „ 13 века България ” не може да заплаща застраховките им. Стойността на цялото подаяние е 11 милиона лв.. От 2006 година до момента всяка година Министерството на културата афишира социална поръчка за обезпечаване на тези принадлежности. Стойността й е сред 20 000 лева и 26 000 лева
На 25 април депутатката Донка Симеонова е внесла въпроси към министъра на културата Боил Банов за инструментите. Тя пита дали са благосъстоятелност на министерството и по какъв начин то следи за положението им. „ Труд ” зададе сходни въпроси, само че до публицистичното привършване на броя, отговори не бяха получени.
Наш кореспондент се свърза с проф. Венцислав Николов, който сподели, че виолончелото му е предоставено с контракт, който гласи, че инструментът е държавна благосъстоятелност, само че му се дава да свири на него.
Веско Ешкенази концертира с “Гуарнери дел Джезу ”, създадена през 1738 година, предоставена му от фондация към Дойче Банк, Амстердам. На въпросът дали музикантът е податлив да даде своето виолончело на млади музиканти при положение, че страната разгласи конкурс, проф. Николов беше безапелационен, че „ младите музиканти имат задоволително принадлежности, на които да свирят преди да употребяват сходни скъпи принадлежности ”.
„ Въпросът дали бих дал своето чело звучи по-същия метод и ще получи същия отговор, в случай че ме попитат дали бих дал на някого брачната половинка си. Ако аз дам челото си на което и да е способно момче или момиче, звукът, който ще се чуе няма да е същият като този, който излиза щом аз изсвирвам ”, разяснява виолончелистът.
Последният концерт на проф. Николов се е състоял преди 5 дни в Сити Марк Арт Център. Пред музиканта предстоят още 4 концерта през май месец, а през юли той ще свири в Австрия и Германия.
Докторът на музикознанието Христо Христов разяснява, че практиката на фондациите „ Чи-Мей ” и „ Нипон ”, както и на няколко огромни банки е да купува на търгове скъпи музикални принадлежности и да ги дава на положителни музиканти. Договорите с тях обаче са за 2-3 година, след което следва ротация.
Експертно
Страдивариус купуват банки
Потърсихме шефа на сдружението на лютиерите Пламен Милчев и го попитахме кой купува скъпи музикални принадлежности на търговете.
„ Страдивариус ” купуват най-вече банки. На един от последните търгове бе пратена фантастичната сума от 16 млн.долара.
Златният интервал на „ Гуарнери ” е след 38-ма година. Най-популярни са тези след 42-ра, цигулката на Паганини до 44-та.
Гофрилер е скъп създател, неговите виолончела са по-котирани за сметка на цигулките. Като цяло, като лютиер, това, което е непокътнато е надалеч от пазарите на „ Страдивариус ” и „ Гуарнери ”.
„ Капа ” е едно от имената, които вършат усещане по търговете, само че цената на тяхна цигулка не надвишава 1 млн. $.
Павел Писарев:
Политбюро на Българска комунистическа партия взе решение да ги купи
По тематиката потърсихме Павел Писарев, който по това време е заместител и първи заместител на Комитета за просвета, дясната ръка на Людмила Живкова. Ето какво си спомня той:
Тези принадлежности бяха закупени по решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Живков го разпореди. Оттогава минаха доста години, само че доколкото си припомням, тези цигулки бяха дадени като благосъстоятелност на музикантите, и не мисля, че имаше период. Ние не се занимавахме с пазаруването им. С това се занимаваше Емил Александров, който тогава завеждаше интернационалния отдел на Комитета за просвета. Aлександров даже влезе в пандиза след огромен развой, тъй като бяха открити някакви неналичия на пари по този случай. Според мен обаче Емил може би беше набеден. Доколкото знам, парите бяха държавни, купуваха се принадлежности единствено на огромни актьори. Те им бяха предлагани от самите музикални къщи, които разполагаха с тези остарели цигулки. Инструментите бяха доста скъпи – несъмнено към 200-300 хиляди $ всеки от тях. А музикантите в действителност бяха единствено световноизвестни имена, свиреха по целия свят в най-големите зали и популяризираха България. Нашите бяха изключителни и самите те – реклама за прелестните принадлежности. Целият свят беше в краката им. Всеки инструмент имаше самостоятелна цена. Мисля, че музикалната къща, която оферираше тези италиански принадлежности, беше във Виена. Но в действителност не помня дали те са държавна благосъстоятелност. Според мен може би бяха дарени на музикантите. Освен цигулки за Минчо Минчев и Стойка Миланова, бе закупено и особено пиано на един наш създател с еврейско родословие в Париж – мисля, че бе за великия пианист Алексис Вайсенберг, и то беше доста скъпо.
Цигуларят Васко Василев, особено за „ Труд ”:
Инструментите би трябвало да се дадат на надарени деца
– Маестро, докторът на музикознанието и музикалното изкуство Христо Христов предлага старинните музикални принадлежности, закупени от Людмила Живкова, да бъдат раздадени на млади реализатори след конкурс. Какво е Вашето мнение? – Смятам концепцията за доста добра. Това е практиката и в Англия, а и аз я намирам за изцяло обективна. Тези принадлежности би трябвало да оказват помощ на надарени деца за известно време. В последна сметка, те са инвестиция в културата на една страна.
– Сред причините на музиковеда е този, че инструментите не могат да бъдат съхранявани и поддържани както би трябвало от сегашните им притежатели: Минчо Минчев, Евгения- Мария Попова, Венцислав Николов и Стойка Миланова. Какво мислите по тази въпрос? Как се съхранява подобен инструмент и скъпо ли коства това?
– Поддръжката на един подобен инструмент не е толкоз огромен разход, значимо е по какъв начин се работи с него и не се постановат огромни разноски за това. След като имаш толкоз добър инструмент за 4 или 5 години, се допуска, че по-късно можеш да започнеш работа някъде, тъй че самичък да си осигуриш това. Все отново надарени инструменталисти има във всяко потомство и те би трябвало да бъдат подпомагани.
– Кажете няколко думи за Вашето обичано Амати.
– Моята Амати е доста добра и вярна – благополучен съм, че е персонален инструмент, тъй като това ми дава самостоятелност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ