Преките инвестиции спадат от 2,9 млрд. евро през 2020 на 1,4 млрд. през 2022 г.
Министерството на стопанската система и промишлеността не разполага с цялостна информация за изплатените обезщетения поради високите цени електрическата енергия, защото мярката се управлява от Министерството енергетиката.
Така министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа сила, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Безспорно мярката има значимо значение за опазване конкурентоспособността на българските предприятия и ограничение следствията от внезапното повишение на цените на електрическата енергия “, показва икономическият министър.
Той отбелязва, че спрямо 2020 година, когато стопанската система беше повлияна единствено от здравната рецесия, през актуалната година, върху нея оказа доста въздействие и военният спор в Украйна, който е дал отрицателни резултати и в световен проект.
Ето главните знаци на стопанската система ни през последните години с фокус развиването й след започването на спора в Украйна и надлежно въвеждането на обезщетения за бизнеса.
Брутен вътрешен артикул
От 2010 година Брутният вътрешен продукт регистрира резистентен растеж, като изключение вършат 2013 година, когато стопанската система регистрира нищожен спад и 2020 година, когато спадът в резултат на здравната рецесия е по-сериозен, или 4.0%.
„ Като цяло през интервала, годишният растеж на българската стопанска система е в диапазона 1.0%-4.0%, което е знак за резистентност и предвидимост на икономическата среда в страната “, означават от икономическото ведомство.
През 2021 година стопанската система стартира да преодолява следствията от коронакризата и Брутният вътрешен продукт се възвърне с 7.6% на годишна база.
През първото и второто тримесечие на 2022 година стопанската система продължи своето възобновяване и Брутният вътрешен продукт регистрира нарастване надлежно с 5.2% и 4.6% на годишна база, Икономическият растеж през третото тримесечие на 2022 година бе З. 3%, като за съпоставяне междинният растеж на Брутният вътрешен продукт за ЕС27 за същия интервал бе 2,4%,
Според есенната макроикономическа прогноза 2022 година на Министерство на финансите, растежът на Брутният вътрешен продукт през 2022 г, ще бъде 2.9%, а през 2023 г, 1,6%. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2022 г, е даже по-оптимистична и планува растеж на българската стопанска система през 2022 година с 3.1%.
Безработица
По отношение на социално-икономическата конюнктура, преди настъпването на здравната рецесия се наблюдаваше позитивна наклонност на пазара на труда. Кризата, провокирана от ковид оказа въздействие, изразено в повишаване на безработицата в страната през 2020 година до 6.7%, само че след унищожаване на ограничаващите ограничения този индикатор стартира да спада.
В края на 2021 година безработицата спална до а по последни данни през октомври 2022 г, този индикатор понижа до 4.3%.
Според Есенната прогноза на МФ, безработицата в страната през тази година ще доближи 4.6%, а през идната 4.5%. Имайки поради регистрираните досега има огромна възможност тази прогноза да се окаже песимистична и безработицата да бъде на по-ниски равнища.
Инфлация
Интензивността на инфлационните процеси през последните години беше повлияна от икономическите процеси в народен и интернационален проект,
Кризата вследствие на COVID-19 докара до намалена инфлация, която през 2020 година бе единствено 1.7%, само че вследствие почналото икономическо възобновяване през 2021 година инфлацията доближи 3,3%.
Военният спор в Украйна повлия на покачване на инфлацията в световен проект, като „ България не остана изключение в това отношение. От началото на 2022 година се регистрира наклонност на последователно усилване на инфлационните процеси. От 9,2% през януари 2022 година, през септември показателят на потребителските цени набъбна на годишна база с 18,7%. Това бе и едно от главните провокации през служебното държавно управление като след всички подхванати дейности в два следващи месеца следим понижение на този индикатор “, декларират от икономическото министерство.
През октомври този индикатор регистрира понижение от 17.6%, а през годишната инфлация за ноември 2022 година по отношение на ноември 2021 г, е 16.9%.
Според последната макроикономическа прогноза на МФ, през тази година средногодишната инфлация ще доближи 12.7%, само че ще намалее до 6.4% през идната година.
Промишленост
През 2020 година вследствие на рецесията с COVIO-19 показателят на промишленото произвеждане понижа с 6.2% на годишна база. През 2021 година промишленото произвеждане се възвръща с 9.2% по отношение на миналата година.
От началото на 2022 година се регистрира растеж на показателя на промишленото произвеждане, като приблизително месечният растеж на показателя за интервала януари-октомври 2022 година е 15,8% на годишна база, Характерно е, че от юли растежът на показателя на индустриалното произвеждане е намаляващ. От 18% растеж на показателя на годишна база през юли 2022 година, през октомври този индикатор пораства единствено с 5.7%. Този развой не е непредвиден, заради естественото засищане на пазарите.
Въпреки нарушените вериги на доставки, през октомври 2022 година показателят на индустриалното произвеждане доближи 125,9% при база 2015 година
От началото на 2022 година растежът на показателя в преработващата индустрия е постоянен и за интервала януари-октомври приблизително месечният растеж на показателя е 14,7% на годишна база. Максимален месечен растеж е регистриран през май 2022 година, когато показателят в преработващата индустрия нараства с 21.5% на годишна база, а растежът му през октомври 2022 година е 14.2%.
Преки задгранични вложения
През 2020 г, директните задгранични вложения в България бележат растеж, когато доближават 2 975.6 млн. евро или 4.8% от Брутният вътрешен продукт. През 2021 година в страната са постъпили директни задгранични вложения на стойност 1 205.4 млн. евро, което е 1.7 % от Брутният вътрешен продукт на страната.
Въпреки актуалната интернационална рецесия от началото на 2022 година, за интервала януари-септември 2022 година директните вложения в страната са на стойност 1 468.7 млн. евро или 1.9% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: БГНЕС
19 Дек 20223619 Дек 202254219 Дек 202243719 Дек 202267719 Дек 202271519 Дек 2022470КоментариНещо сметките не излизат19 Дек 2022 11:00ч.
Цитат: " Преките вложения спадат от 2,9 милиарда евро през 2020 на 1,4 милиарда през 2022 година " и различен откъс: " Министерството на стопанската система и промишлеността не разполага с цялостна информация за изплатените обезщетения поради високите цени електрическата енергия, защото мярката се управлява от Министерството енергетиката.Така министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа сила, съобщи кореспондент на БГНЕС. " Тука има нещо доста гнило и то не е в Дания, а е в Министерството на стопанската система и промишлеността! Накрая да не излезе, че цялата " стопанска система " заплаща на страната по-малко налози от тези 10-те милиарда лв., раздадени им (неизвсено на кого(?!?) за " обезщетения ".
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа енергия19 Дек 2022 13:10ч.
A какъв брой чакахме от популярния проект за възобновяване (на какво) и резистентност (на какво) и какви задължения трябваше да поемем с него?!?! Щом за няма година сме опукали едно " Белене " (по истински цени) за " обезщетения ", представяте ли си какво следва??!?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202260009 Дек 202279417 Дек 202265817 Дек 2022102
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Така министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа сила, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Безспорно мярката има значимо значение за опазване конкурентоспособността на българските предприятия и ограничение следствията от внезапното повишение на цените на електрическата енергия “, показва икономическият министър.
Той отбелязва, че спрямо 2020 година, когато стопанската система беше повлияна единствено от здравната рецесия, през актуалната година, върху нея оказа доста въздействие и военният спор в Украйна, който е дал отрицателни резултати и в световен проект.
Ето главните знаци на стопанската система ни през последните години с фокус развиването й след започването на спора в Украйна и надлежно въвеждането на обезщетения за бизнеса.
Брутен вътрешен артикул
От 2010 година Брутният вътрешен продукт регистрира резистентен растеж, като изключение вършат 2013 година, когато стопанската система регистрира нищожен спад и 2020 година, когато спадът в резултат на здравната рецесия е по-сериозен, или 4.0%.
„ Като цяло през интервала, годишният растеж на българската стопанска система е в диапазона 1.0%-4.0%, което е знак за резистентност и предвидимост на икономическата среда в страната “, означават от икономическото ведомство.
През 2021 година стопанската система стартира да преодолява следствията от коронакризата и Брутният вътрешен продукт се възвърне с 7.6% на годишна база.
През първото и второто тримесечие на 2022 година стопанската система продължи своето възобновяване и Брутният вътрешен продукт регистрира нарастване надлежно с 5.2% и 4.6% на годишна база, Икономическият растеж през третото тримесечие на 2022 година бе З. 3%, като за съпоставяне междинният растеж на Брутният вътрешен продукт за ЕС27 за същия интервал бе 2,4%,
Според есенната макроикономическа прогноза 2022 година на Министерство на финансите, растежът на Брутният вътрешен продукт през 2022 г, ще бъде 2.9%, а през 2023 г, 1,6%. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2022 г, е даже по-оптимистична и планува растеж на българската стопанска система през 2022 година с 3.1%.
Безработица
По отношение на социално-икономическата конюнктура, преди настъпването на здравната рецесия се наблюдаваше позитивна наклонност на пазара на труда. Кризата, провокирана от ковид оказа въздействие, изразено в повишаване на безработицата в страната през 2020 година до 6.7%, само че след унищожаване на ограничаващите ограничения този индикатор стартира да спада.
В края на 2021 година безработицата спална до а по последни данни през октомври 2022 г, този индикатор понижа до 4.3%.
Според Есенната прогноза на МФ, безработицата в страната през тази година ще доближи 4.6%, а през идната 4.5%. Имайки поради регистрираните досега има огромна възможност тази прогноза да се окаже песимистична и безработицата да бъде на по-ниски равнища.
Инфлация
Интензивността на инфлационните процеси през последните години беше повлияна от икономическите процеси в народен и интернационален проект,
Кризата вследствие на COVID-19 докара до намалена инфлация, която през 2020 година бе единствено 1.7%, само че вследствие почналото икономическо възобновяване през 2021 година инфлацията доближи 3,3%.
Военният спор в Украйна повлия на покачване на инфлацията в световен проект, като „ България не остана изключение в това отношение. От началото на 2022 година се регистрира наклонност на последователно усилване на инфлационните процеси. От 9,2% през януари 2022 година, през септември показателят на потребителските цени набъбна на годишна база с 18,7%. Това бе и едно от главните провокации през служебното държавно управление като след всички подхванати дейности в два следващи месеца следим понижение на този индикатор “, декларират от икономическото министерство.
През октомври този индикатор регистрира понижение от 17.6%, а през годишната инфлация за ноември 2022 година по отношение на ноември 2021 г, е 16.9%.
Според последната макроикономическа прогноза на МФ, през тази година средногодишната инфлация ще доближи 12.7%, само че ще намалее до 6.4% през идната година.
Промишленост
През 2020 година вследствие на рецесията с COVIO-19 показателят на промишленото произвеждане понижа с 6.2% на годишна база. През 2021 година промишленото произвеждане се възвръща с 9.2% по отношение на миналата година.
От началото на 2022 година се регистрира растеж на показателя на промишленото произвеждане, като приблизително месечният растеж на показателя за интервала януари-октомври 2022 година е 15,8% на годишна база, Характерно е, че от юли растежът на показателя на индустриалното произвеждане е намаляващ. От 18% растеж на показателя на годишна база през юли 2022 година, през октомври този индикатор пораства единствено с 5.7%. Този развой не е непредвиден, заради естественото засищане на пазарите.
Въпреки нарушените вериги на доставки, през октомври 2022 година показателят на индустриалното произвеждане доближи 125,9% при база 2015 година
От началото на 2022 година растежът на показателя в преработващата индустрия е постоянен и за интервала януари-октомври приблизително месечният растеж на показателя е 14,7% на годишна база. Максимален месечен растеж е регистриран през май 2022 година, когато показателят в преработващата индустрия нараства с 21.5% на годишна база, а растежът му през октомври 2022 година е 14.2%.
Преки задгранични вложения
През 2020 г, директните задгранични вложения в България бележат растеж, когато доближават 2 975.6 млн. евро или 4.8% от Брутният вътрешен продукт. През 2021 година в страната са постъпили директни задгранични вложения на стойност 1 205.4 млн. евро, което е 1.7 % от Брутният вътрешен продукт на страната.
Въпреки актуалната интернационална рецесия от началото на 2022 година, за интервала януари-септември 2022 година директните вложения в страната са на стойност 1 468.7 млн. евро или 1.9% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: БГНЕС
19 Дек 20223619 Дек 202254219 Дек 202243719 Дек 202267719 Дек 202271519 Дек 2022470КоментариНещо сметките не излизат19 Дек 2022 11:00ч.
Цитат: " Преките вложения спадат от 2,9 милиарда евро през 2020 на 1,4 милиарда през 2022 година " и различен откъс: " Министерството на стопанската система и промишлеността не разполага с цялостна информация за изплатените обезщетения поради високите цени електрическата енергия, защото мярката се управлява от Министерството енергетиката.Така министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа сила, съобщи кореспондент на БГНЕС. " Тука има нещо доста гнило и то не е в Дания, а е в Министерството на стопанската система и промишлеността! Накрая да не излезе, че цялата " стопанска система " заплаща на страната по-малко налози от тези 10-те милиарда лв., раздадени им (неизвсено на кого(?!?) за " обезщетения ".
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати министърът на стопанската система Никола Стоянов разяснява какъв е резултатът върху стопанската система от отпуснатите над 10 милиарда лева обезщетения за електрическа енергия19 Дек 2022 13:10ч.
A какъв брой чакахме от популярния проект за възобновяване (на какво) и резистентност (на какво) и какви задължения трябваше да поемем с него?!?! Щом за няма година сме опукали едно " Белене " (по истински цени) за " обезщетения ", представяте ли си какво следва??!?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202260009 Дек 202279417 Дек 202265817 Дек 2022102
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ