Заради КТБ и Цветан Василев: МФ предлага законови промени -
Министерството на финансите предлага промени в закона за банковата неплатежоспособност. Това става два дни откакто Европейският съд по правата на индивида се произнесе, че, измежду които и, са били лишени от правото да апелират отнемането на лиценза на банката, съобщи lex.bg.
Промените плануват шефовете на банката с лишен лиценз да встъпят в производството по неплатежоспособност. В момента тя се съставлява от назначените от Българска народна банка квестори или от краткотрайни синдици, а в производството имат право да встъпят акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, само че не и шефовете ѝ.
Другото изменение, което предлага МФ, е да се даде опция на встъпилите в производството акционери да апелират най-важните решения по отношение на несъстоятелността – за разкриване на производството, за оповестяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за оповестяване на банката в неплатежоспособност и преустановяване на пълномощията на органите ѝ.
В решението си съдът в Страсбург съобщи, че би трябвало да бъдат направени промени в член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност, което прави в този момент финансовото министерство.
Съдът акцентира, че дава инструкции за промени на законодателството, тъй като делото на КТБ е третото, поради което осъжда България – предходните му решения бяха за Капитал Банк и Международната банка за търговия и развиване.
След отнемането на лиценза през 2014 година акционерите в КТБ се пробваха да апелират, само че Върховен административен съд постанови, че те нямат юридически интерес, тъй като към този момент не съставляват банката.
В решението на Европейски съд по правата на човека се показва, че българското законодателство не е планувало никакви други форми на правосъдно обжалване или отбрана в сходни случаи.
През 2016 година България бе наказана в Страсбург по същия проблем, само че от акционерите на банкрутиралата през 2005 година Международна банка за търговия и развиване (МБТР). От МФ показват това дело като претекст за измененията в проектозакона, макар че той излиза обществено след решението за КТБ.
" Със законопроекта се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото " МБТР против България " и гарантиране правото на отбрана на кредитна институция в произвеждане по
неплатежоспособност, като се планува нормативна опция за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на
лиценза ѝ за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка и да апелират
решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност ", показва в мотивите си финансовото министерство.
Промените плануват шефовете на банката с лишен лиценз да встъпят в производството по неплатежоспособност. В момента тя се съставлява от назначените от Българска народна банка квестори или от краткотрайни синдици, а в производството имат право да встъпят акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, само че не и шефовете ѝ.
Другото изменение, което предлага МФ, е да се даде опция на встъпилите в производството акционери да апелират най-важните решения по отношение на несъстоятелността – за разкриване на производството, за оповестяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за оповестяване на банката в неплатежоспособност и преустановяване на пълномощията на органите ѝ.
В решението си съдът в Страсбург съобщи, че би трябвало да бъдат направени промени в член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност, което прави в този момент финансовото министерство.
Съдът акцентира, че дава инструкции за промени на законодателството, тъй като делото на КТБ е третото, поради което осъжда България – предходните му решения бяха за Капитал Банк и Международната банка за търговия и развиване.
След отнемането на лиценза през 2014 година акционерите в КТБ се пробваха да апелират, само че Върховен административен съд постанови, че те нямат юридически интерес, тъй като към този момент не съставляват банката.
В решението на Европейски съд по правата на човека се показва, че българското законодателство не е планувало никакви други форми на правосъдно обжалване или отбрана в сходни случаи.
През 2016 година България бе наказана в Страсбург по същия проблем, само че от акционерите на банкрутиралата през 2005 година Международна банка за търговия и развиване (МБТР). От МФ показват това дело като претекст за измененията в проектозакона, макар че той излиза обществено след решението за КТБ.
" Със законопроекта се цели осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото " МБТР против България " и гарантиране правото на отбрана на кредитна институция в произвеждане по
неплатежоспособност, като се планува нормативна опция за акционерите и лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Българска народна банка за лишаване на
лиценза ѝ за осъществяване на банкова активност или преди назначението на квестори, да встъпят в производството по разглеждане на настояването на Българска народна банка и да апелират
решението на съда за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност ", показва в мотивите си финансовото министерство.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ