Проектобюджетът за 2018-а бетонира рутината
Министерството на финансите разгласи параметрите на проектобюджета за 2018-а и на съпътстващата го тригодишна средносрочна бюджетна прогноза. Разбира се, незабавно се появиха и първите мнения на този стратегически за развиването на страната документ. Както нормално, те варират - от мощно сериозни - от страна на Българска социалистическа партия, до умерено оптимистични - те са създание на десните икономисти. Оценките се разгръщат от едната прекаленост до другата: хората от Българска социалистическа партия настояват, че този бюджет задълбочава общественото неравноправие, ръководещите упорстват, че това е бюджет на стабилността, спокойствието и планомерния растеж на стопанската система и на приходите.
Разбира се, по остаряло предписание истината е някъде по средата. Но прави неприятно усещане, че първите разбори в общественото пространство още веднъж са съсредоточени върху разноските, а за разбор на приходите и на опциите за тяхното нарастване се отделя малко - съвсем никакво, внимание.
Нека обаче да забележим главните цифри на
макроикономическата и на фискалната рамка
която предлага държавното управление за 2018-а. От информацията в средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че е заложено едно значително нарастване на брутния вътрешен артикул - от 3.9 %. В номинално изражение става дума за растеж от близо 6 милиарда лв.. В края на 2018-а по проект Брутният вътрешен продукт би трябвало да доближи към 105.61 милиарда лв.. Ще пропуснем без внимание смешния екстаз и тромавото подмазвачество, което някои медии демонстрираха по този въпрос, като обявиха, че Брутният вътрешен продукт ще доближи размерите, които е имал по времето на Тодор Живков. За някои очевидно няма значение, че стопанската система в този момент е радикално друга от тази по социалистическо време - и пазарите и пазарните взаимоотношения са несъпоставими, с цел да се вършат такива съпоставения.
Средногодишната инфлация, която предвижда държавното управление за 2018-а съгласно Хармонизирания показател на потребителските цени, е 1.4 %. Да поясним, че предстоящото ниво в края на 2017-а е 1.1 %. Но достигането на такова равнище на инфлация (дано да не бъде надвишено) може да изникне още веднъж проблем с осъществяването на критериите от Маастрихт. Доколкото влизането на България в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото ERM II очевидно не стои на дневен ред пред огромните страни от еврозоната, това надали е от голяма важност.
Преките вложения е планувано да се запазят на нивото от 2017-а - в размер на 2.1% от Брутният вътрешен продукт. В номинална същина това прави към 2.22 милиарда лв.. Но в тази група се включват и вложенията в дългови скъпи бумаги.
Ако структурата на директните вложения се резервира същата като през 2017-а, това ще значи, че вложенията в капитал ще са с една трета по малко, а новите директни вложения, разнообразни от реинвестирането на облагата, ще бъдат още по-малко.
Приходите в консолидирания бюджет
през 2018-а е планувано да надвишават 38.22 милиарда лева - с към 3.36 милиарда лева повече от предстоящите приходи в хазната за цялата 2017-а. От корпоративните налози е планувано покачване на приходите със 154 млн. лв.. От налога върху приходите на физическите лица се чакат с към 223 млн. лева повече, от Данък добавена стойност покачването ще е с 550 млн. лева, от мита и акцизии се възнамеряват към 120 млн. лева повече. Сравненията са направени въз основата на предстоящото осъществяване на бюджета за 2017-а по отношение на приходите, заложени в проектобюджета за 2018-а.
Предвидените разноски
са за към 39.32 милиарда лева - те са с 4.46 милиарда лева по-големи спрямо тези, които ще бъдат регистрирани за цялата 2017-а. Основните посоки, по които ще дойдат тези спомагателни разноски, са повишението на пенсиите и заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата на сигурността, Специално за личен състав - заплати, осигуровки и други, спрямо предстоящото осъществяване за 2017-а, растежът на разноските е 550 млн. лв..
Ръстът на разноските за прехрана на държавната администрация е 580 млн. лв..
Средствата, които ще бъдат изхарчени за обществени и здравни заплащания, се усилват с близо 1.1 милиарда лв..
Най-голямо обаче е нарастването за финансови разноски - с към 2.1 милиарда лв.. Но тук има една детайлност: въпросното голямо нарастване идва от обстоятелството, че държавното управление през 2017-а е икономисало забележителна част от финансовите разноски. Вместо заложените в бюджета за 2017-а 6.18 милиарда лева то счита да похарчи до края на годината към 4 милиарда лв.. За 2018-а залага за финансови разноски 6.15 милиарда лева - съвсем същата сума, каквато бе възнамерявало за 2017-а.
Разчетеният за 2018-а недостиг е 1.1 милиарда лева
или 1% от Брутният вътрешен продукт. Но това е единствено самобитен буфер. Ясно е, че в случай че няма външни или вътрешни финансови, стопански или политически разтърсвания, кабинетът ще се опита да завърши 2018-а в случай че не с остатък, то най-малко на нула. По същия метод то постъпи и през 2017-а - при плануван недостиг от 1.3 милиарда лева към август хазната регистрира остатък от 2.15 милиарда лв.. Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов ще направи нужното, с цел да "регулира " тази сума, като я похарчи. Това се вижда от средносрочната бюджетна прогноза, в която е записано, че хазната ще завърши 2017-а не с остатък, а с нулев недостиг. А от кое място ще пристигна икономията? Ами от същия източник, откъдето се икономисва и през 2017-а - от неизпълнението на заложените финансови разноски. Само че в дълготраен проект тази политика може вместо да изпише вежди, да извади очи. Защото спестяването на финансови разноски значи отсрочване във времето на наложителни поправки, на закупуването на програмен продукт и на техника.
Като цяло проектобюджетът за 2018-а съдържа
условия за финансова непоклатимост
Нисък недостиг, до който очевидно няма да се стигне, системно увеличение на данъчните доходи, съобразено с упования растеж на стопанската система - всичко това вдъхва успокоение за финансовото здраве на хазната. Но в това време плануваният бюджет очевидно е привързан с оковите на рутината. Не се вижда упоритост за поддръжка на икономическото развиване, за основаване на условия за възкръсване на бизнеса. Липсва ясно обвързване на повишението на разноските за администрация с увеличението на нейната успеваемост. Действа се по схемата: сигурни сме, че от стопанската система в хазната ще влязат едни пари и с тях ще запушим най-болезнените финансови дупки - заплати, пенсии, опазване на здравето. В този смисъл препоръчаният от държавното управление проектобюджет не е проводник на политики за възстановяване на икономическия климат, за възкръсване на бизнеса и за развиването на стопанската система. Да не приказваме, че той
резервира настоящето статукво в стопанската система
От тригодишната бюджетна прогноза се вижда, че за реализиране на упования растеж се разчита най-много на вътрешното ползване и по-малко на вложенията. За привличането на външни вложители мъчно могат да се открият ограничения, които да са препоръчани в плана на държавното управление. А тъкмо те липсват на България - външни вложения, които да спомогнат за увеличението на каузи на експортно насоченото произвеждане. При сегашната конструкция на стопанската система тя е извънредно уязвима на външни финансови, стопански и политически рецесии.
Допълнителна заплаха е неналичието на задоволително квалифицирана работна ръка, за чието превъзмогване също трябват бюджетни политики. Обвързването на растежа на стопанската система съвсем изцяло с развиването на националния капитал и на вътрешното ползване излагат макроикономическата рамка на обилни опасности, които могат да се появят от към момента нестабилното развиване на обичайни за България пазари или пък от повишаването на цените на горивата и на другите първични материали. Практиката от интервала 2002 -2009-а е посочила, че когато се разчита на икономическо развиване, учредено най-вече на вътрешни фактори, нормално след време се стига до забележителен търговски недостиг, до висока инфлация и до раздуване на балони в обособени браншове - да вземем за пример в строителния отрасъл. Това са все негативи, които основават съществени несъответствия и рискове за пораждане на доста дълбоки рецесии - като последната.
Допълнителен стрес за бизнеса може да причинят и влизащите в действие от 2018-а условия на Международен счетоводен стандарт 9 за настоящо дружество, както и от идните правила на ЕЦБ и на Европейския банков орган за изчистване на неприятните заеми. Всички тези фактори могат да подтиснат възобновяване на частния бранш, защото ще лимитират достъпа му до заем, и това след време ще има отрицателни последствия за приходите на хазната. Мерки за превъзмогването на тези евентуални опасности в проектобюджета за 2018-а липсват. И в това отношение той не дава дълготрайна визия за постоянен стопански напредък. Защото стабилността е значима, само че в случай че липсва развиване, се трансформира в задължение.
Разбира се, по остаряло предписание истината е някъде по средата. Но прави неприятно усещане, че първите разбори в общественото пространство още веднъж са съсредоточени върху разноските, а за разбор на приходите и на опциите за тяхното нарастване се отделя малко - съвсем никакво, внимание.
Нека обаче да забележим главните цифри на
макроикономическата и на фискалната рамка
която предлага държавното управление за 2018-а. От информацията в средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че е заложено едно значително нарастване на брутния вътрешен артикул - от 3.9 %. В номинално изражение става дума за растеж от близо 6 милиарда лв.. В края на 2018-а по проект Брутният вътрешен продукт би трябвало да доближи към 105.61 милиарда лв.. Ще пропуснем без внимание смешния екстаз и тромавото подмазвачество, което някои медии демонстрираха по този въпрос, като обявиха, че Брутният вътрешен продукт ще доближи размерите, които е имал по времето на Тодор Живков. За някои очевидно няма значение, че стопанската система в този момент е радикално друга от тази по социалистическо време - и пазарите и пазарните взаимоотношения са несъпоставими, с цел да се вършат такива съпоставения.
Средногодишната инфлация, която предвижда държавното управление за 2018-а съгласно Хармонизирания показател на потребителските цени, е 1.4 %. Да поясним, че предстоящото ниво в края на 2017-а е 1.1 %. Но достигането на такова равнище на инфлация (дано да не бъде надвишено) може да изникне още веднъж проблем с осъществяването на критериите от Маастрихт. Доколкото влизането на България в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото ERM II очевидно не стои на дневен ред пред огромните страни от еврозоната, това надали е от голяма важност.
Преките вложения е планувано да се запазят на нивото от 2017-а - в размер на 2.1% от Брутният вътрешен продукт. В номинална същина това прави към 2.22 милиарда лв.. Но в тази група се включват и вложенията в дългови скъпи бумаги.
Ако структурата на директните вложения се резервира същата като през 2017-а, това ще значи, че вложенията в капитал ще са с една трета по малко, а новите директни вложения, разнообразни от реинвестирането на облагата, ще бъдат още по-малко.
Приходите в консолидирания бюджет
през 2018-а е планувано да надвишават 38.22 милиарда лева - с към 3.36 милиарда лева повече от предстоящите приходи в хазната за цялата 2017-а. От корпоративните налози е планувано покачване на приходите със 154 млн. лв.. От налога върху приходите на физическите лица се чакат с към 223 млн. лева повече, от Данък добавена стойност покачването ще е с 550 млн. лева, от мита и акцизии се възнамеряват към 120 млн. лева повече. Сравненията са направени въз основата на предстоящото осъществяване на бюджета за 2017-а по отношение на приходите, заложени в проектобюджета за 2018-а.
Предвидените разноски
са за към 39.32 милиарда лева - те са с 4.46 милиарда лева по-големи спрямо тези, които ще бъдат регистрирани за цялата 2017-а. Основните посоки, по които ще дойдат тези спомагателни разноски, са повишението на пенсиите и заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата на сигурността, Специално за личен състав - заплати, осигуровки и други, спрямо предстоящото осъществяване за 2017-а, растежът на разноските е 550 млн. лв..
Ръстът на разноските за прехрана на държавната администрация е 580 млн. лв..
Средствата, които ще бъдат изхарчени за обществени и здравни заплащания, се усилват с близо 1.1 милиарда лв..
Най-голямо обаче е нарастването за финансови разноски - с към 2.1 милиарда лв.. Но тук има една детайлност: въпросното голямо нарастване идва от обстоятелството, че държавното управление през 2017-а е икономисало забележителна част от финансовите разноски. Вместо заложените в бюджета за 2017-а 6.18 милиарда лева то счита да похарчи до края на годината към 4 милиарда лв.. За 2018-а залага за финансови разноски 6.15 милиарда лева - съвсем същата сума, каквато бе възнамерявало за 2017-а.
Разчетеният за 2018-а недостиг е 1.1 милиарда лева
или 1% от Брутният вътрешен продукт. Но това е единствено самобитен буфер. Ясно е, че в случай че няма външни или вътрешни финансови, стопански или политически разтърсвания, кабинетът ще се опита да завърши 2018-а в случай че не с остатък, то най-малко на нула. По същия метод то постъпи и през 2017-а - при плануван недостиг от 1.3 милиарда лева към август хазната регистрира остатък от 2.15 милиарда лв.. Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов ще направи нужното, с цел да "регулира " тази сума, като я похарчи. Това се вижда от средносрочната бюджетна прогноза, в която е записано, че хазната ще завърши 2017-а не с остатък, а с нулев недостиг. А от кое място ще пристигна икономията? Ами от същия източник, откъдето се икономисва и през 2017-а - от неизпълнението на заложените финансови разноски. Само че в дълготраен проект тази политика може вместо да изпише вежди, да извади очи. Защото спестяването на финансови разноски значи отсрочване във времето на наложителни поправки, на закупуването на програмен продукт и на техника.
Като цяло проектобюджетът за 2018-а съдържа
условия за финансова непоклатимост
Нисък недостиг, до който очевидно няма да се стигне, системно увеличение на данъчните доходи, съобразено с упования растеж на стопанската система - всичко това вдъхва успокоение за финансовото здраве на хазната. Но в това време плануваният бюджет очевидно е привързан с оковите на рутината. Не се вижда упоритост за поддръжка на икономическото развиване, за основаване на условия за възкръсване на бизнеса. Липсва ясно обвързване на повишението на разноските за администрация с увеличението на нейната успеваемост. Действа се по схемата: сигурни сме, че от стопанската система в хазната ще влязат едни пари и с тях ще запушим най-болезнените финансови дупки - заплати, пенсии, опазване на здравето. В този смисъл препоръчаният от държавното управление проектобюджет не е проводник на политики за възстановяване на икономическия климат, за възкръсване на бизнеса и за развиването на стопанската система. Да не приказваме, че той
резервира настоящето статукво в стопанската система
От тригодишната бюджетна прогноза се вижда, че за реализиране на упования растеж се разчита най-много на вътрешното ползване и по-малко на вложенията. За привличането на външни вложители мъчно могат да се открият ограничения, които да са препоръчани в плана на държавното управление. А тъкмо те липсват на България - външни вложения, които да спомогнат за увеличението на каузи на експортно насоченото произвеждане. При сегашната конструкция на стопанската система тя е извънредно уязвима на външни финансови, стопански и политически рецесии.
Допълнителна заплаха е неналичието на задоволително квалифицирана работна ръка, за чието превъзмогване също трябват бюджетни политики. Обвързването на растежа на стопанската система съвсем изцяло с развиването на националния капитал и на вътрешното ползване излагат макроикономическата рамка на обилни опасности, които могат да се появят от към момента нестабилното развиване на обичайни за България пазари или пък от повишаването на цените на горивата и на другите първични материали. Практиката от интервала 2002 -2009-а е посочила, че когато се разчита на икономическо развиване, учредено най-вече на вътрешни фактори, нормално след време се стига до забележителен търговски недостиг, до висока инфлация и до раздуване на балони в обособени браншове - да вземем за пример в строителния отрасъл. Това са все негативи, които основават съществени несъответствия и рискове за пораждане на доста дълбоки рецесии - като последната.
Допълнителен стрес за бизнеса може да причинят и влизащите в действие от 2018-а условия на Международен счетоводен стандарт 9 за настоящо дружество, както и от идните правила на ЕЦБ и на Европейския банков орган за изчистване на неприятните заеми. Всички тези фактори могат да подтиснат възобновяване на частния бранш, защото ще лимитират достъпа му до заем, и това след време ще има отрицателни последствия за приходите на хазната. Мерки за превъзмогването на тези евентуални опасности в проектобюджета за 2018-а липсват. И в това отношение той не дава дълготрайна визия за постоянен стопански напредък. Защото стабилността е значима, само че в случай че липсва развиване, се трансформира в задължение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ