Американско издание: Наследниците на Милошевич управляват Сърбия
Министерството на финансите на Съединени американски щати неотдавна наложи наказания на шефа на разузнаването на Сърбия Александър Вулин, заради присъединяване му в „ транснационална проведена престъпност, противозаконни интервенции с опиати и корист с обществени длъжности “. В глобите също по този начин се акцентира, че Вулин е „ употребявал обществените си позиции, с цел да поддържа Русия, улеснявайки злонамерените й действия, които утежняват сигурността и стабилността на Западните Балкани и дават на Русия платформа за разширение на въздействието й в района “.
Този ход беше необятно приветстван от районни наблюдаващи, измежду които Вулин от дълго време е осмиван поради ултранационалистическите си възгледи. Най-значимото от тях е неговото категорично поощряване на по този начин наречената концепция за „ сръбски свят “, която планува формалното обединяване на всички области със сръбско болшинство в Западните Балкани със същинската Сърбия, с цел да се сътвори версия на това, което беше известно по времето на Милошевич като „ Велика Сърбия “.
Но по-малко от две седмици след санкционирането на Вулин на 11 юли Съединени американски щати започнаха деяние, което наподобява непосредствено спорно: довеждане докрай на доставката на 66 леки бронирани машини Humvee за сръбската войска с доставки на още 52 броя планувани преди края на годината. Въпреки че Humvees надали са решаваща технология на бойното поле, контрастът сред двете събития беше изумителен. За страдание, това е част от обърканата политика на Съединени американски щати към Сърбия. Цялата районна политика на администрацията на Байдън, чийто център е Сърбия, беше, както означих и преди, неразбория.
За да разберем този финален поврат, е значимо да разберем кой е Вулин и какъв брой близко е обвързван той със мощния президент на страната Александър Вучич. Подобно на Вучич, Вулин беше част от „ идващото потомство “ млади сръбски националисти, които Милошевич вербува в своя режим в навечерието на свалянето му от власт през октомври 2000 година, след десетилетие на война и поредност от подправени избори. Вучич беше министър на пропагандата в последния кабинет на Милошевич и прекара 90-те години като водещ член на крайнодясната Сръбска радикална партия. От своя страна Вулин прекарва огромна част от същия интервал като водач на младежкото крило на Югославската левица, заслон на авторитетната брачна половинка на Милошевич Миряна Маркович.
След рухването на Милошевич и краткотрайното настъпване на сдържан, либерален режим, и Вучич, и Вулин бяха изхвърлени на политическата пустота през 2000-те години. Те продължиха да поддържат комбинация от сръбски националистически дела, в това число прослава на наказани военнопрестъпници като Ратко Младич и Радован Караджич, като в същото време останаха непримирими в уговорките си към някогашния си началник и неговите пост-югославски завоевателни войни в Словения, Хърватия, Босна и Косово.
Новата остаряла армия
През 2012 година националистическата десница се върна на власт в Сърбия, като Вучич и Вулин бяха отпред на новата остаряла армия. Вучич бързо се очерта като проектант на тяхното групово завръщане, до момента в който по негово управление Вулин зае поредност от авторитетни постове. До края на десетилетието Вучич се реалокира от премиерското в президентското кресло, до момента в който Вулин беше назначен за министър на защитата, по-късно за министър на вътрешните работи (т.е. шеф на националната полицията) и най-после шеф на Агенцията за сигурност и разузнаване (BIA).
Скромните демократични придобивки, реализирани от Сърбия през десетилетието след Милошевич, бързо се стопиха при ръководството на Вучич. Той ловко употребява поредни предварителни избори, които изтощиха силата и ресурсите на критиците на режима, с цел да унищожи опозицията в страната. Между 2012 година и 2022 година Сърбия организира пет парламентарни и три президентски избора. Всички те бяха доминирани от Вучич и неговата нова Прогресивна партия и шепата им съдружни сътрудници, всеки от които се управлява от някогашни апаратчици на Милошевич, в това число Движението на социалистите на Вулин.
Медийните свободи също бързо се утежниха. Опитът му като министър на информацията при Милошевич накара Вучич бързо да поеме контрола върху държавния телекомуникационен конгломерат на Телеком Сърбия и да употребява неговата здрава машина, с цел да построи следен от режима медиен балон, който бързо стартира да господства в медийния пейзаж на страната, като в същото време нападателно да пониква на районния медиен пазар. През декември 2022 година Вучич даже разшири обсега си на европейския медиен пазар, като неговият непосредствен съдружник Игор Жежел купи сръбския франчайз на Euractiv, интернет издание, фокусирано върху Европейски Съюз. Това се употребява, с цел да се поддържа привлекателната акция за поощряване на присъединението на Сърбия към Европейски Съюз. В същото време сръбските медии на Жежел по едно и също време разгласиха дезинформация и език на омразата за разпалване на напрежението с Косово.
Сръбската медийна среда също разреши проникването на зловредното въздействие на Русия в целия район. Руските разкази за дезинформация са постоянно срещани в главните сръбски медии и районните им филиали. Пропагандното издание Russia Today (RT) даже откри издание на сръбски език в края на предходната година, което се излъчва от Telekom Srbija.
Цялостното качество на ръководството и гражданските свободи на страната не бе по-различно от медийната политика. През последните седмици, да вземем за пример, десетки хиляди сръбски жители излязоха на улиците в цялата страна. Те се опълчват на необятно публикуваното, спонсорирано от страната прославяне на насилието и шовинизма, изключително посредством таблоидите, насочени към сръбския режим, и известните телевизионни риалити стратегии, които постоянно включват подиуми на принуждение, вербални и физически, и съвсем нецензурен изображения на полови срещи сред разнообразни участници (които включват известни гангстери, други нарушители и звезди от Z-списъка).
Оспорването на суверенитета и териториалната целокупност на съседите
Сърбия също по този начин се върна към външнополитическите си позиции от епохата на Милошевич, като постоянно и категорично слага под подозрение суверенитета и териториалната целокупност на прилежащите страни, отхвърля добре документирани закононарушения против човечеството, осъществени от предходния режим, в това число геноцида против Босна, и надълбоко се заиграва с Русия и Китай. Вулин постоянно е оспорвал тези заключения, като при визитата си в Москва през август 2022 година, когато подлага на критика Европейски Съюз за разпространяване на „ антируска нервност “. Докато публични лица в Съединени американски щати го считат за съветски актив, той нищо не прави без експлицитните указания на Вучич, включващи дълбоките му връзки с Кремъл.
Въпреки това администрацията Байден се държи по този начин, като че ли не оставя никакви подозрения, че Белград играе централна роля за стабилността и сигурността на Западните Балкани – изключително след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година. Това значи, че вместо да се конфронтира с основния съветски съдружник в района, Съединени американски щати се опита да успокоят и омиротворят режима на Вучич – даже за сметка на такива непоколебими прозападни държавни управления като в Прищина и в Сараево.
Санкциите против Вулин са една кичозна илюстрация на тази позиция. Като сподели след решението на финансовото министерство американският сенатор Крис Мърфи, възприеман като покровител на позицията на Белия дом в района: „ Надявам се, че Вучич ще разбере, че Вулин е пасив за напъните му да построи другарство с Европа и Съединените щати. " Дори като дипломатическо обръщение, това бе неуместна дефиниция, тъй като Вучич, който е надалеч от това да гледа на Вулин като на пасив, явно съумя да се наложи като едновременен желан сътрудник на Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия и Китай посредством точно на фигури като Вулин. Съединени американски щати признаха този факт с последвалото прекачване на Humvee в Сърбия.
Впоследствие последва плевел интервал, през който Белият дом трагично охлади връзките си с Косово, след нахлуване против мироопазващи сили на НАТО от сръбски националистически бойци, тясно свързани със сръбските служби за сигурност - за този случай Съединени американски щати упрекнаха косовските управляващи.
Дори в случай че глобите против Вулин са (не)пряк и просрочен отговор от страна на Съединени американски щати към събитията в Косово, те по този начин или другояче свидетелстват за високата степен на ценене на режима на Вучич. В края на краищата, до момента в който водеше публични лица на Съединени американски щати обществено и неведнъж подлагаха на критика косовското държавното управление на Албин Курти през последните седмици дружно с Вулин, Белият дом и Държавният департамент се пробваха да повдигнат концептуални стени сред техните наказания против шефа на сръбското разузнаване и дипломатическите им задължения към президента на страната. Това е спорно и несъстоятелно.
Санкциите на Съединени американски щати против Вулин ще имат влияние единствено, в случай че са част от по-широка промяна в позицията на администрацията на Байдън към Западните Балкани и Сърбия в частност. Съединени американски щати би трябвало да погледнат изцяло, а не отчасти на обстановката. Вулин не е неприятна ябълка; развален е целият план на режима на Вучич – във вътрешната и външната му политика.
Това, че Вулин е набелязан от Съединени американски щати е добре. Но по-ефективно за ползите на сигурността на Съединени американски щати в района би било, в случай че администрацията на Байдън разбере, че Вулин следва единствено напътствията на своя президент и би трябвало да работи по съответния метод, с цел да продължи напред./БГНЕС
----------------------
Автор на разбора в американското онлайн издание Just Security e политологът Ясмин Миянович
