Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година.

Министерският съвет утвърди средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2020-2022 година. С документа са избрани средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за обществените финанси (ЗПФ) правила, ограничавания и съществени правила за ръководство на обществените финанси, като с нея се дефинират и таваните на разноските по обособени първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за идващите три години.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2019-2021 година, като плановете за интервала 2020-2022 година са обвързани със заложената цел за опазване на уравновесена бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са настоящите макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни ограничения, като препоръчаните допускания за развиване на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория стадий от бюджетната процедура за 2020 година при вземане предвид с програмата на държавното управление за мандата на неговото ръководство и фискалните правила и цели.

Акцентът при развиването на политиките на държавното управление ще бъде подложен върху области, за които след публичен спор ще бъдат адресирани ограничения в социално-икономическата сфера, в това число такива, в отговор на рекомендациите на Съвета от 2018 година и на регистрирания от Европейската комисия в Националния отчет за България за 2019 година прогрес и оферти за фокусиране на вниманието върху подсилване на някои обществени услуги.

Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 37,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година до 36,0 % от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в номинален размер приходите се усилват, като от 45 739,7 млн. лева за 2020 година се чака да доближат 49 867,5 млн. лева през 2022 година
Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, за интервала 2020-2022 година също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6 пр.п. от Брутният вътрешен продукт.

За 2020 година се разисква нарастване на средствата за заплати и хонорари на заетите в бюджетния бранш по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 година На този стадий това не е намерило отражение в разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджет, както и във взаимоотношенията с общините, като дефинитивно решение ще бъде взето на втория стадий от бюджетната процедура за 2020 година, въз основата на настоящите макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В плановете за разноските е отразено развиването на настоящите разходни политики. Разходите по КФП за интервала 2020-2022 година са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория стадий от бюджетната процедура за 2020 година при вземане предвид с целите на държавното управление и с фискалните правила и цели.

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се чака недостиг от 0,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2019 година и бюджетни остатъци надлежно от 0,4 % от Брутният вътрешен продукт за 2020 година, 0,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година и 0,1 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година

Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции.
Подобряването на успеваемостта на обществените разноски при осъществяване на разходните политики е в директна взаимозависимост от провеждането на секторни структурни промени, усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишение на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък.

Политиките в държавния бюджет във връзка с общините са ориентирани към разширение на опциите за тяхното стабилно и уравновесено развиване, повишение успеваемостта и възстановяване на качеството и обсега на дейностите на локално ниво. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните индикатори и разпоредбите за дълга в сходство с условията на ЗПФ, за реализиране на финансова резистентност и непоклатимост на общинските финанси.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) минава през осъществяването на утвърждения от държавното управление на 22 август 2018 година План за деяние, включващ ограничения в отговор на желанията на Република България за присъединение към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 година Постигането на крайната цел - въвеждане на евро го — се чака да повлияе позитивно на икономическата среда, както и на устойчивостта на обществените финанси.

Управлението на държавния дълг ще бъде в сходство с главните цели и правила на фискалната политика и ще регистрира положението и прогнозите в тригодишен небосвод на главните макроикономически индикатори. Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране за интервала 2020-2022 година се чака понижение на държавния дълг до равнище от 21,6 милиарда лева към края на 2022 година или 15,6 % от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт. Нивото на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да продължи да понижава, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 милиарда лева годишно.

През целия интервал прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт остават доста под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергентност от 60 %, което ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България измежду държавите-членки на Европейски Съюз във връзка с ниското равнище на дългова тежест.