Правителството отчете дефицит от 640 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г.
Министерският съвет (МС) регистрира недостиг в размер на 641 млн. лева . от националния бюджет и още 21 млн. лева по европейските средства за първото тримесечие на 2023 година Това заяви държавната пресслужба в четвъртък.
По данни на министерството на финансите за същия интервал през 2022 година е регистриран остатък от 294 млн. лева Това значи, че за интервал от една година бюджетното салдо се е влошило с 957 млн. лева
Новината идва на фона, в който беше заложен рекорден за последните години недостиг от близо 12 милиарда лева или 6,4 % от брутния вътрешен артикул (БВП). Двете най-големи обединения в Народното събрание ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната - Демократична България “ споделиха, че, в който е заложен недостиг от повече от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Запазването на недостиг до 3% е едно от изискванията, които София би трябвало да извърши, с цел да бъде призната в еврозоната. През февруари зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис сподели, че за приемането на еврото в България.
По данни на Министерството на финансите за първото тримесечие на 2023 година с 2,355 милиарда лева нарастват приходите, помощите и даренията. Това е растеж от 18,6 % по отношение на 2022 година
Това обаче се случва при нарастване и на разноските за първото тримесечие на годината с 3,265 милиарда лева или растеж от 27% по отношение на 2022 година
Към 31 март 2023 година фискалният запас е в размер на 12,6 милиарда лева , а година по-рано той е бил в размер на 7,45 милиарда лева
Две седмици преди изборите при започване на април няколко медии разпространиха данни на Министерството на финансите, които станаха мотив за спекулации за иден „ банкрут “ на страната. Това докара до поредност от обществени изяви на членове на държавното управление, които отхвърлиха спекулациите, оповестиха и споделиха, че ще предложат.
В последна сметка в края на април служебният кабинет въпреки всичко предложи бюджет с недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а министър председателят за дупките в бюджета.
През декември Народното събрание одобри Това се случи, откакто кабинетът „ Донев “ отхвърли да внесе план за бюджет за 2023 година, тъй като съгласно него служебно държавно управление няма право да задава финансовата политика на страната.
По данни на министерството на финансите за същия интервал през 2022 година е регистриран остатък от 294 млн. лева Това значи, че за интервал от една година бюджетното салдо се е влошило с 957 млн. лева
Новината идва на фона, в който беше заложен рекорден за последните години недостиг от близо 12 милиарда лева или 6,4 % от брутния вътрешен артикул (БВП). Двете най-големи обединения в Народното събрание ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната - Демократична България “ споделиха, че, в който е заложен недостиг от повече от 3% от Брутният вътрешен продукт.
Запазването на недостиг до 3% е едно от изискванията, които София би трябвало да извърши, с цел да бъде призната в еврозоната. През февруари зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис сподели, че за приемането на еврото в България.
По данни на Министерството на финансите за първото тримесечие на 2023 година с 2,355 милиарда лева нарастват приходите, помощите и даренията. Това е растеж от 18,6 % по отношение на 2022 година
Това обаче се случва при нарастване и на разноските за първото тримесечие на годината с 3,265 милиарда лева или растеж от 27% по отношение на 2022 година
Към 31 март 2023 година фискалният запас е в размер на 12,6 милиарда лева , а година по-рано той е бил в размер на 7,45 милиарда лева
Две седмици преди изборите при започване на април няколко медии разпространиха данни на Министерството на финансите, които станаха мотив за спекулации за иден „ банкрут “ на страната. Това докара до поредност от обществени изяви на членове на държавното управление, които отхвърлиха спекулациите, оповестиха и споделиха, че ще предложат.
В последна сметка в края на април служебният кабинет въпреки всичко предложи бюджет с недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а министър председателят за дупките в бюджета.
През декември Народното събрание одобри Това се случи, откакто кабинетът „ Донев “ отхвърли да внесе план за бюджет за 2023 година, тъй като съгласно него служебно държавно управление няма право да задава финансовата политика на страната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ