Министерският съвет да няма право да одобрява допълнителни разходи без

Министерският съвет да няма право да утвърждава спомагателни разноски без глобата на Народното събрание, в случай че те надвишават 1% от общите доходи. Такава редакция на Закона за обществените финанси парламентарната група на Българска социалистическа партия.

Поправката цели да отстрани практиката от последните няколко години, в които държавното управление преразпределяше милиарди от бюджета по свое убеждение без глобата на Народното събрание.

По принцип концепцията да има по-голям надзор и рестрикции над непланираните разноски на държавното управление не е неприятна, въпросът е, че в случай че се залитне в другата посока, ще е мъчно за всеки финансов министър да работи оперативно. А това може да се окаже още по-важно, в случай че има длъжностен кабинет, който ще би трябвало да приготви нови избори и да откри средства за провеждането им, тъй като такива не са планувани в настоящия бюджет. Не е ясно и дали има задоволително " мазнинки " за спомагателни антиковид ограничения, в случай че се наложи.
За какво са измененията
В момента по закон Министерският съвет има правото да гласоподава разноски, които са за сметка на вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на ведомствата. Тази еластичност в плана на Българска социалистическа партия се резервира. Това, което се трансформира е опцията държавното управление да утвърждава спомагателни пари за сметка на централния бюджет, когато салдото по държавния бюджет не се нарушава. По този метод в минали години бяха заделени 500 млн. лева за Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, само че няма информация дали тези пари са изхарчени от сдружението и по какъв начин. Пак това е схемата, с която единствено с разпореждане на Министерския съвет се заделиха и милиарди за градежа на " Хемус " от държавната " Автомагистрали " - без информация на кой се разпореждат строителните работи и какво тъкмо му се заплаща.

Сега Българска социалистическа партия предлага държавното управление да има свободата да утвърждава спомагателни пари от централния бюджет (без да нарушава салдото) в размер до 1% от плана на приходите в консолидирания бюджет за съответната година " когато те се покрити от преизпълнение на личните доходи или от откриване на нови приходоизточници ". За информация консолидираният бюджет за 2021 година е плануван с приходи за близо 48 милиарда лева
Неработещи текстове
" Посоката е вярна, само че текстът не е добре премислен и няма да работи в този тип. Той действително не разрешава да се местят пари от централния бюджет към други бюджети - в случай че няма преизпълнение на доходи. Ако има преизпълнение на приходите, предлагането разрешава до 1% да се харчат от държавното управление, а над 1% да се харчат с утвърждение на Народното събрание. Реално текстът отваря вратата да се харчи преизпълнението на приходите, което не е добра процедура ", изяснява икономистът Георги Ангелов. Той добавя, че текстът не разрешава да се харчат парите, които са заложени в централния бюджет. " Т.е. част от централния бюджет изобщо няма да може да се похарчи. Това да вземем за пример ще сътвори огромен проблем на вероятно служебно държавно управление - което би трябвало да финансира нови избори и други непредвидени разноски ", добавя той.