Горанов за ERM II: Остана само условието две банки да увеличат капиталовите си буфери
Министърът на финансите Владислав Горанов дефинира изминаващата 2019 година като сполучлива за българската стопанска система и за страната. Преди началото на днешното съвещание на държавното управление министър Владислав Горанов, дружно с останалите министри, направи къс обзор на изминаващата 2019 година и разяснява постигнатото от Министерството на финансите по три съществени целта.
По целта за поддържане на финансовата и фискалната непоклатимост на страната той означи, че и двете цели са налице.
"Не инцидентно през тази година и трите рейтингови организации оцениха позитивно кредитния рейтинг на българската страна – през март „ Фич “ усили вероятността на дълготрайния кредитен рейтинг на България от постоянна на позитивна, през август „ Муудис “ увеличи вероятността на кредитния рейтинг от постоянна на позитивна, през ноември „ S&P “ увеличи дълготрайния и краткосрочния кредитен рейтинг на страната ни в задгранична и локална валута ", сподели финансовият министър.
По отношение на втория приоритет – присъединението на българския лев към Валутно-курсовия механизъм (ERM II), министър Горанов акцентира, че през август 2018 година е признат проект с няколко точки, като към днешна дата всички от тях към този момент са изпълнени. Според него единственото изискване, което остава, е осъществяването на проектите за увеличението на финансовите буфери на две от българските банки. Финансовият министър изрази упованията си до края на месец април 2020 година страната ни да успее сполучливо да финишира дългия си път към включването на българския лев във Валутно-курсовия механизъм.
Той сподели също по този начин, че „ приоритет е и битката със сивата стопанска система, като би трябвало да отчетем, че за последните години с към 5 % за всяка една от годините сивата стопанска система понижава – при към 30 % сива стопанска система през 2016 година, в края на 2018 година, по методиката на АИКБ, с която се прави оценка каузи й, тя е намаляла през 2017 година и 2018 година с по 5 %, като се прави оценка на към 20 %. Знаем данните за контрабандата на цигари – тя е една от най-ниските за Европейски Съюз “.
Финансовият министър загатна и някои макропоказатели, които с струпване и съпоставени с 2014 година, звучат много впечатляващо – общо приходите по КФП за този интервал са се нараснали с 50 %, като данъчните доходи нарастват с близо 53 %; минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст нараства с 62 %, като имаме поради и проекта за идната година; доста понижава безработицата с 7,8 %, като се чака за идната година да доближи 4,1 %; минималната работна заплата, с нарастването, което към този момент гласоподава държавното управление, ще нарасне по отношение на края на 2014 година с 80 %; междинната работна заплата следва прогнозите от началото на мандата на държавното управление и се чака да нарасне, по отношение на края на 2014 година, с 62 %. Бюджетът за тази година ще завърши в сходство с актуализацията от лятото, по отношение на еднократния разход за придобиването на новите самолети F-16 за българската войска, през идната година в бюджета са намерили място стратегиите за рационализация на армията.
Горанов дефинира като хубава вест това, че „ успяхме да убедим Световната банка да открие втория си в света център за споделени услуги – от юли месец той към този момент работи в София “.
Като триумф е и фактът, че, въпреки и с малко закъснение, ще започва електронното възлагане на публични поръчки. Министърът посочи, че от 1 януари 2020 година всички второстепенни разпоредители с бюджет на МФ и самото министерство, а по график и другите министерства, ще стартират да разпореждат публични поръчки електронно.
В късия си доклад финансовият министър напомни сполучливото привършване на две арбитражни каузи – с EVN и с Държавния авариен фонд на Султаната Оман. „ Оманският фонд претендираше 80 млн. евро, а EVN претендираше обезщетение в размер на 850 млн. евро “ – разясни министърът.
В умозаключение, Владислав Горанов сподели, че съгласно него 2019 година е сполучлива година за българската стопанска система и за българската страна. Той заключи, че „ директните задгранични вложенията поддържат резистентен тренд – към 3 % от Брутният вътрешен продукт, вложенията и вътре в страната са на обичайно равнище, като растежът, който чакаме за тази година е сред 3,5 и 3,7 % - действителен напредък, който е един от най-високите в Европа “. По думите на министъра, още има какво да се желае, само че действителната конвергенция напредва и скоро ще стигне тези равнища, които ще основат причина българските жители да стартират да се връщат в страната, оценявайки България като едно положително място за живеене. Тези неща са добра насочна точка за идната година, смята министърът на финансите.
По целта за поддържане на финансовата и фискалната непоклатимост на страната той означи, че и двете цели са налице.
"Не инцидентно през тази година и трите рейтингови организации оцениха позитивно кредитния рейтинг на българската страна – през март „ Фич “ усили вероятността на дълготрайния кредитен рейтинг на България от постоянна на позитивна, през август „ Муудис “ увеличи вероятността на кредитния рейтинг от постоянна на позитивна, през ноември „ S&P “ увеличи дълготрайния и краткосрочния кредитен рейтинг на страната ни в задгранична и локална валута ", сподели финансовият министър.
По отношение на втория приоритет – присъединението на българския лев към Валутно-курсовия механизъм (ERM II), министър Горанов акцентира, че през август 2018 година е признат проект с няколко точки, като към днешна дата всички от тях към този момент са изпълнени. Според него единственото изискване, което остава, е осъществяването на проектите за увеличението на финансовите буфери на две от българските банки. Финансовият министър изрази упованията си до края на месец април 2020 година страната ни да успее сполучливо да финишира дългия си път към включването на българския лев във Валутно-курсовия механизъм.
Той сподели също по този начин, че „ приоритет е и битката със сивата стопанска система, като би трябвало да отчетем, че за последните години с към 5 % за всяка една от годините сивата стопанска система понижава – при към 30 % сива стопанска система през 2016 година, в края на 2018 година, по методиката на АИКБ, с която се прави оценка каузи й, тя е намаляла през 2017 година и 2018 година с по 5 %, като се прави оценка на към 20 %. Знаем данните за контрабандата на цигари – тя е една от най-ниските за Европейски Съюз “.
Финансовият министър загатна и някои макропоказатели, които с струпване и съпоставени с 2014 година, звучат много впечатляващо – общо приходите по КФП за този интервал са се нараснали с 50 %, като данъчните доходи нарастват с близо 53 %; минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст нараства с 62 %, като имаме поради и проекта за идната година; доста понижава безработицата с 7,8 %, като се чака за идната година да доближи 4,1 %; минималната работна заплата, с нарастването, което към този момент гласоподава държавното управление, ще нарасне по отношение на края на 2014 година с 80 %; междинната работна заплата следва прогнозите от началото на мандата на държавното управление и се чака да нарасне, по отношение на края на 2014 година, с 62 %. Бюджетът за тази година ще завърши в сходство с актуализацията от лятото, по отношение на еднократния разход за придобиването на новите самолети F-16 за българската войска, през идната година в бюджета са намерили място стратегиите за рационализация на армията.
Горанов дефинира като хубава вест това, че „ успяхме да убедим Световната банка да открие втория си в света център за споделени услуги – от юли месец той към този момент работи в София “.
Като триумф е и фактът, че, въпреки и с малко закъснение, ще започва електронното възлагане на публични поръчки. Министърът посочи, че от 1 януари 2020 година всички второстепенни разпоредители с бюджет на МФ и самото министерство, а по график и другите министерства, ще стартират да разпореждат публични поръчки електронно.
В късия си доклад финансовият министър напомни сполучливото привършване на две арбитражни каузи – с EVN и с Държавния авариен фонд на Султаната Оман. „ Оманският фонд претендираше 80 млн. евро, а EVN претендираше обезщетение в размер на 850 млн. евро “ – разясни министърът.
В умозаключение, Владислав Горанов сподели, че съгласно него 2019 година е сполучлива година за българската стопанска система и за българската страна. Той заключи, че „ директните задгранични вложенията поддържат резистентен тренд – към 3 % от Брутният вътрешен продукт, вложенията и вътре в страната са на обичайно равнище, като растежът, който чакаме за тази година е сред 3,5 и 3,7 % - действителен напредък, който е един от най-високите в Европа “. По думите на министъра, още има какво да се желае, само че действителната конвергенция напредва и скоро ще стигне тези равнища, които ще основат причина българските жители да стартират да се връщат в страната, оценявайки България като едно положително място за живеене. Тези неща са добра насочна точка за идната година, смята министърът на финансите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ