Новият здравен модел: Частни здравни каси ще има най-рано през 2021 г
Министър Кирил Ананиев разгласи, че до края на годината ще бъдат остойностени медицинските услуги и лекарския труд.
© Надежда Чипева Здравноосигурените ще могат да избират дали да внасят вноските си в държавната здравна каса или в частни сдружения най-рано през 2021 година. Това стана ясно от думите на здравния министър Кирил Ананиев, който за повторно след септември 2018 година показа предлагането си за здравен модел. До тогава той ще търси консенсус в съсловието и политическите сили за демонополизация на здравната каса, ще бъдат остойностени медицинските услуги и труда на медицинските експерти и ще бъде променено законодателството.
Както стана известно преди повече от седмица, Ананиев показа контурите на двустълбов модел, в който здравната каса и частни фондове ще се конкурират за наложителните здравни вноски, а настрана от това частни застрахователи ще събират доброволни застраховки. Според предлагането на Ананиев към този момент моделът няма да изисква увеличение на здравната вноска от 8% от заплатата, колкото е сега или стесняване на главния пакет медицински услуги.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Идеята за двустълбов модел беше посрещната на нож от синдикатите и множеството пациентски организации. Дори Движение за права и свободи, които от 15 години упорстват за демонополизация на здравната каса, оповестиха, че има доста незнайни, които би трябвало да намерят отговор, преди да се пристъпи към последващи крачки. Българска социалистическа партия се разгласи срещу модела в настоящия му тип. Единствено ГЕРБ, в чиято предизборна стратегия попада демонополизацията, застанаха зад концепцията на Ананиев, още веднъж с спогодба, че преди да се пристъпи към нея, би трябвало да бъде преструктурирана Спешната помощ, да има остойностяване на услугите и национална здравна осведомителна система.
Какво предлага Ананиев публично
През септември предходната година Ананиев предожи двустълбов и тристълбов модел. Тогава той разгласи пристрастията си към тристълбовия модел, като концепцията му беше НЗОК да заплаща лекуване до 700 лева, а над тази сума да го вършат частните здравни фондове. Сега той счита, че " двустълбовият модел е по-лесно използван, тъй като няма повтаряне на действия и финансиране. "
Ананиев предлага здравната каса и новолицензирани частни фондове да се конкурират за здравните вноски.
Лечебните заведения ще могат да си дефинират лични цени на главния пакет медицински услуги, само че пък в това време министерството и лекарският съюз ще дефинират какво влиза в главния пакет и минимални цени, под които здравната каса и фондовете не могат да слизат.
Министерството ще дефинира и оптимални цени за някои типове лекуване, над които не могат да се подписват контракти, само че не бяха дадени елементи за кои услуги става въпрос. Моделът планува, в случай че здравните фондове имат облага, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго, с изключение на за здравни услуги.
Фондовете ще би трябвало да обезпечат национално покритие, като подписват самостоятелни контракти с лекарите и лечебните заведения. Министърът посочи още, че моделът планува, в случай че здравните фондове имат облага, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго, с изключение на за здравни услуги.
Фондовете и здравната каса ще получават осреднени здравни вноски, а не парите на избралите ги пациенти. Размерът на осреднената вноска ще се дефинира от Национална агенция за приходите на база на събраните средства от здравни вноски и всеки фонд ще получава идентична вноска за всеки записан.
Частните фондове ще бъдат задължени да имат авариен фонд и да отделят средства в гаранционен фонд, които да подсигуряват на пациентите, че ще получат услуга при възможен банкрут на фонда.
Все още не е ясно на какви условия би трябвало да дават отговор частните фондове, само че Ананиев посочи, че те би трябвало да имат най-малко 500 хиляди обезпечени, с цел да проработят. В първия вид за този модел прагът беше 1 млн. обезпечени.
Министърът разгласи още, че дружно с пациентите, синдикатите и работодателите " ще подхващат дейности за преструктуриране на здравната система. "
След полемиката, която продължи три часа, Ананиев разгласи, че до края на тази година министерството ще остойности медицинските услуги в главния пакет, което беше сложено като съществена спънка в изявленията на безусловно всички поканени. То обаче зависи от това кои лечебни заведения и лечебни заведения ще отговорят на новите медицински стандарти и правила за добра здравна процедура, сподели Ананиев. Тези правила би трябвало да влязат в действие от края на юни, само че защото не са подготвени, министерството предлага в собствен законопроект срокът за тях да бъде продължен до ноември тази година.
Министърът добави още, че се работи по националната здравна осведомителна система, която би трябвало да даде изясненост кой от какво е болен и от какви грижи и надлежно – средства, се нуждае.
Малко за и доста срещу
Както и се очакваше, Ананиев показа модел без съответни калкулации и прикани да не се задават въпроси по него, което пък отприщи присъстващите на представянето към 300 души да задават въпроси по множеството неясноти в рамката.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов разгласи, че диалозите за опазването на здравето постоянно са потребни, само че когато се приказва за финансиране, би трябвало а стане ясно защо стигат парите и защо не и означи, че за него този модел значи, че се легализира доплащането за здраве единствено за тези, които имат финансова опция и че доплащането ще се усили. Той попита кой ще финансира редките болести, чието лекуване е скъпо.
Омбудсманът Мая Манолова разгласи, че в случай че на министърът му е било нужна една година, с цел да еволюира до този модел, не може да изисква присъстващите да се ориентират за два часа в него. Тя сподели, че е съгласна, че има потребност от повече средства за профилактика и предварителна защита и повече качество в системата, само че че препоръчаният модел несъмнено ще оскъпи системата, поради администрацията и множеството аварийни и гаранционни фондове, които ще би трябвало да се основат.
Тя попита значи ли предлагането, че всеки фонд ще образува собствен пакет услуги и свои цени, както и по какъв начин ще се усъвършенства достъпът до модерни медикаменти, само че до края не получи отговор. Манолова настоя да чуе дали Ананиев има политическа поддръжка за предложенията си. " През предходната година заявихте, че моделът е привършен, само че по-късно предложихте законопроект, който бетонира този привършен модел ", сподели тя.
Д-р Хасан Адемов от Движение за права и свободи настоя да чуе дали министерството работи по остойностяването на медицинските услуги, има ли работеща осведомителна система и медицински стандарти. Той добави, че политическата му мощ от 15 години е за демонополизация на здравната каса и няма нищо по-хубаво от конкуренцията, само че би трябвало преди този момент да се остойности здравната помощ и да се отговори на доста въпроси, като да вземем за пример какво се случва с лечебните заведения, които не са сключили никакъв контракт.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова от ГЕРБ разгласи, че през конкуренция на НЗОК ще могат да се преодолеят дефицитите в оперативното администриране на здравните осигуровки и в контрола върху изразходването им. Тя посочи, че преди да пристъпят към демонополизация, ще изпълнят няколко от главните си обещания – акцент върху предварителната защита и профилактиката, преструктуриране на Спешната помощ, което тече сега и заработването на единната осведомителна система.
Синдикати и пациенти - срещу
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров разгласи, че организацията има готово остойностяване на медицинските услуги. Той сподели, че организацията е изрично срещу застрахователите да избират кой да лекува пациентите и е неприемливо лекарите да се договарят сами с доста по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове. Маджаров изиска да има минимални цени, по които съсловната организация да се договаря. След лекарите, договаряне персонално с тях желаеха и медицинските сестри, и физиотерапевтите.
Представителят на Световната здравна организация Михаил Околийски посочи, че в България доплащането е 42.5% над обществените средства за здраве, а по рекомендациите на организацията би трябвало да е не повече от 15% и при смяна в модела е належащо да има акцент върху профилактиката, а не върху болничното лекуване.
Президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов изясни, че организацията е срещу модела, тъй като той щял да обезпечи бизнес и облага на избран кръг компании и ще снеме политическата отговорност за опазването на здравето от ръководещите и ще я трансферира на частни субекти.
" Първо би трябвало да забележим къде са проблемите, а след това – по какъв начин ще се финансира системата. Ако преминем към този модел ще пострадат достъпността до лекарите, качеството и възнагражденията на работещите ", сподели Манолов.
Пламен Димитров, президент на КНСБ също посочи, че не може да откри никакви причини, с цел да поддържа оферти модел. " Демонополизацията на НЗОК не е панацея. Много браншове бяха либерализирани и виждаме какво става в банките и в енергийния бранш. Трябва ясно да се остойности и подсигурява главният пакет, а по-късно да се види дали има площад за облага над него ", сподели Димитров.
Възражения имат и от пациентските организации. Андрей Дамянов от Националната пациентска организация посочи, че демонополизацията сигурно ще докара до увеличение на разноските за здраве и стои въпросът за какво е нужна тогава.
Председателят на Българската асоциация за протекция на пациентите Пламен Таушанов разгласи, че не вижда по какъв начин при оферти модел ще се усили достъпът до здравна помощ.
Пенка Георгиева от пациентски организации " Заедно с теб " посочи, че НЗОК не се оправя и би трябвало да се демонополизира, само че с цел да бъдат платени всички медицински услуги, би трябвало да се усили здравната вноска.
Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, повдигна въпроса кой ще заплаща вноски на 714-те хиляди пациенти с увреждания.
Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък сподели, че работодателите са срещу да се усилва здравната вноска в нереформирания здравен бранш.
Кирил Бошов от Асоциацията на българските застрахователи посочи, че 350 хиляди техни пациенти са извънредно удовлетворени от доброволните си здравни застраховки и няма смисъл да се основават нови сдружения, за които ще се изискват нови капитали и фондове, вместо да се стъпи на в този момент съществуващите компании. Бошов добави, че би трябвало ясно да се остойности какво влиза в базовия пакет и какъв брой коства то, с цел да бъде ясно на всеки жител защо заплаща здравни вноски.
© Надежда Чипева Здравноосигурените ще могат да избират дали да внасят вноските си в държавната здравна каса или в частни сдружения най-рано през 2021 година. Това стана ясно от думите на здравния министър Кирил Ананиев, който за повторно след септември 2018 година показа предлагането си за здравен модел. До тогава той ще търси консенсус в съсловието и политическите сили за демонополизация на здравната каса, ще бъдат остойностени медицинските услуги и труда на медицинските експерти и ще бъде променено законодателството.
Както стана известно преди повече от седмица, Ананиев показа контурите на двустълбов модел, в който здравната каса и частни фондове ще се конкурират за наложителните здравни вноски, а настрана от това частни застрахователи ще събират доброволни застраховки. Според предлагането на Ананиев към този момент моделът няма да изисква увеличение на здравната вноска от 8% от заплатата, колкото е сега или стесняване на главния пакет медицински услуги.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Идеята за двустълбов модел беше посрещната на нож от синдикатите и множеството пациентски организации. Дори Движение за права и свободи, които от 15 години упорстват за демонополизация на здравната каса, оповестиха, че има доста незнайни, които би трябвало да намерят отговор, преди да се пристъпи към последващи крачки. Българска социалистическа партия се разгласи срещу модела в настоящия му тип. Единствено ГЕРБ, в чиято предизборна стратегия попада демонополизацията, застанаха зад концепцията на Ананиев, още веднъж с спогодба, че преди да се пристъпи към нея, би трябвало да бъде преструктурирана Спешната помощ, да има остойностяване на услугите и национална здравна осведомителна система.
Какво предлага Ананиев публично
През септември предходната година Ананиев предожи двустълбов и тристълбов модел. Тогава той разгласи пристрастията си към тристълбовия модел, като концепцията му беше НЗОК да заплаща лекуване до 700 лева, а над тази сума да го вършат частните здравни фондове. Сега той счита, че " двустълбовият модел е по-лесно използван, тъй като няма повтаряне на действия и финансиране. "
Ананиев предлага здравната каса и новолицензирани частни фондове да се конкурират за здравните вноски.
Лечебните заведения ще могат да си дефинират лични цени на главния пакет медицински услуги, само че пък в това време министерството и лекарският съюз ще дефинират какво влиза в главния пакет и минимални цени, под които здравната каса и фондовете не могат да слизат.
Министерството ще дефинира и оптимални цени за някои типове лекуване, над които не могат да се подписват контракти, само че не бяха дадени елементи за кои услуги става въпрос. Моделът планува, в случай че здравните фондове имат облага, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго, с изключение на за здравни услуги.
Фондовете ще би трябвало да обезпечат национално покритие, като подписват самостоятелни контракти с лекарите и лечебните заведения. Министърът посочи още, че моделът планува, в случай че здравните фондове имат облага, тя да остане в здравната система и да не може да се харчи за нищо друго, с изключение на за здравни услуги.
Фондовете и здравната каса ще получават осреднени здравни вноски, а не парите на избралите ги пациенти. Размерът на осреднената вноска ще се дефинира от Национална агенция за приходите на база на събраните средства от здравни вноски и всеки фонд ще получава идентична вноска за всеки записан.
Частните фондове ще бъдат задължени да имат авариен фонд и да отделят средства в гаранционен фонд, които да подсигуряват на пациентите, че ще получат услуга при възможен банкрут на фонда.
Все още не е ясно на какви условия би трябвало да дават отговор частните фондове, само че Ананиев посочи, че те би трябвало да имат най-малко 500 хиляди обезпечени, с цел да проработят. В първия вид за този модел прагът беше 1 млн. обезпечени.
Министърът разгласи още, че дружно с пациентите, синдикатите и работодателите " ще подхващат дейности за преструктуриране на здравната система. "
След полемиката, която продължи три часа, Ананиев разгласи, че до края на тази година министерството ще остойности медицинските услуги в главния пакет, което беше сложено като съществена спънка в изявленията на безусловно всички поканени. То обаче зависи от това кои лечебни заведения и лечебни заведения ще отговорят на новите медицински стандарти и правила за добра здравна процедура, сподели Ананиев. Тези правила би трябвало да влязат в действие от края на юни, само че защото не са подготвени, министерството предлага в собствен законопроект срокът за тях да бъде продължен до ноември тази година.
Министърът добави още, че се работи по националната здравна осведомителна система, която би трябвало да даде изясненост кой от какво е болен и от какви грижи и надлежно – средства, се нуждае.
Малко за и доста срещу
Както и се очакваше, Ананиев показа модел без съответни калкулации и прикани да не се задават въпроси по него, което пък отприщи присъстващите на представянето към 300 души да задават въпроси по множеството неясноти в рамката.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов разгласи, че диалозите за опазването на здравето постоянно са потребни, само че когато се приказва за финансиране, би трябвало а стане ясно защо стигат парите и защо не и означи, че за него този модел значи, че се легализира доплащането за здраве единствено за тези, които имат финансова опция и че доплащането ще се усили. Той попита кой ще финансира редките болести, чието лекуване е скъпо.
Омбудсманът Мая Манолова разгласи, че в случай че на министърът му е било нужна една година, с цел да еволюира до този модел, не може да изисква присъстващите да се ориентират за два часа в него. Тя сподели, че е съгласна, че има потребност от повече средства за профилактика и предварителна защита и повече качество в системата, само че че препоръчаният модел несъмнено ще оскъпи системата, поради администрацията и множеството аварийни и гаранционни фондове, които ще би трябвало да се основат.
Тя попита значи ли предлагането, че всеки фонд ще образува собствен пакет услуги и свои цени, както и по какъв начин ще се усъвършенства достъпът до модерни медикаменти, само че до края не получи отговор. Манолова настоя да чуе дали Ананиев има политическа поддръжка за предложенията си. " През предходната година заявихте, че моделът е привършен, само че по-късно предложихте законопроект, който бетонира този привършен модел ", сподели тя.
Д-р Хасан Адемов от Движение за права и свободи настоя да чуе дали министерството работи по остойностяването на медицинските услуги, има ли работеща осведомителна система и медицински стандарти. Той добави, че политическата му мощ от 15 години е за демонополизация на здравната каса и няма нищо по-хубаво от конкуренцията, само че би трябвало преди този момент да се остойности здравната помощ и да се отговори на доста въпроси, като да вземем за пример какво се случва с лечебните заведения, които не са сключили никакъв контракт.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова от ГЕРБ разгласи, че през конкуренция на НЗОК ще могат да се преодолеят дефицитите в оперативното администриране на здравните осигуровки и в контрола върху изразходването им. Тя посочи, че преди да пристъпят към демонополизация, ще изпълнят няколко от главните си обещания – акцент върху предварителната защита и профилактиката, преструктуриране на Спешната помощ, което тече сега и заработването на единната осведомителна система.
Синдикати и пациенти - срещу
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров разгласи, че организацията има готово остойностяване на медицинските услуги. Той сподели, че организацията е изрично срещу застрахователите да избират кой да лекува пациентите и е неприемливо лекарите да се договарят сами с доста по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове. Маджаров изиска да има минимални цени, по които съсловната организация да се договаря. След лекарите, договаряне персонално с тях желаеха и медицинските сестри, и физиотерапевтите.
Представителят на Световната здравна организация Михаил Околийски посочи, че в България доплащането е 42.5% над обществените средства за здраве, а по рекомендациите на организацията би трябвало да е не повече от 15% и при смяна в модела е належащо да има акцент върху профилактиката, а не върху болничното лекуване.
Президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов изясни, че организацията е срещу модела, тъй като той щял да обезпечи бизнес и облага на избран кръг компании и ще снеме политическата отговорност за опазването на здравето от ръководещите и ще я трансферира на частни субекти.
" Първо би трябвало да забележим къде са проблемите, а след това – по какъв начин ще се финансира системата. Ако преминем към този модел ще пострадат достъпността до лекарите, качеството и възнагражденията на работещите ", сподели Манолов.
Пламен Димитров, президент на КНСБ също посочи, че не може да откри никакви причини, с цел да поддържа оферти модел. " Демонополизацията на НЗОК не е панацея. Много браншове бяха либерализирани и виждаме какво става в банките и в енергийния бранш. Трябва ясно да се остойности и подсигурява главният пакет, а по-късно да се види дали има площад за облага над него ", сподели Димитров.
Възражения имат и от пациентските организации. Андрей Дамянов от Националната пациентска организация посочи, че демонополизацията сигурно ще докара до увеличение на разноските за здраве и стои въпросът за какво е нужна тогава.
Председателят на Българската асоциация за протекция на пациентите Пламен Таушанов разгласи, че не вижда по какъв начин при оферти модел ще се усили достъпът до здравна помощ.
Пенка Георгиева от пациентски организации " Заедно с теб " посочи, че НЗОК не се оправя и би трябвало да се демонополизира, само че с цел да бъдат платени всички медицински услуги, би трябвало да се усили здравната вноска.
Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, повдигна въпроса кой ще заплаща вноски на 714-те хиляди пациенти с увреждания.
Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък сподели, че работодателите са срещу да се усилва здравната вноска в нереформирания здравен бранш.
Кирил Бошов от Асоциацията на българските застрахователи посочи, че 350 хиляди техни пациенти са извънредно удовлетворени от доброволните си здравни застраховки и няма смисъл да се основават нови сдружения, за които ще се изискват нови капитали и фондове, вместо да се стъпи на в този момент съществуващите компании. Бошов добави, че би трябвало ясно да се остойности какво влиза в базовия пакет и какъв брой коства то, с цел да бъде ясно на всеки жител защо заплаща здравни вноски.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ