Несъответствието между минималната заплата и секторната производителност в България
Минималната работна заплата (МРЗ) е постоянно дискутирана тематика, изключително през последните седмици, откакто Национален статистически институт разгласява данните за размера на междинната работна заплата за второто тримесечие на 2025 година. На тази основа беше изчислено, че от 1 януари 2026 година МРЗ ще бъде 1212 лева (620 евро), което съставлява нарастване с 12,53% по отношение на актуалното ѝ равнище.
Възнагражденията за труд би трябвало да бъдат директно отражение на продуктивността на служащия съгласно най-основните стопански правила. Затова, когато заплата, изключително МРЗ, която оказва въздействие върху цялата стопанска система, се дефинира без оглед на продуктивността в другите браншове, това може да докара до изкривявания на пазара на труда.
Този разбор има за цел да прегледа връзката сред продуктивността на труда, междинните секторните заплати и МРЗ. Фигурата под параграфа демонстрира придвижването на продуктивността по браншове и повишаването на МРЗ в интервала от 2020 до 2024 година. Много ясно се вижда, че темпът на повишение на минималната заплата постоянно се разминава с темповете на напредък на продуктивността в съвсем всички браншове. Най-осезаемо това проличава през 2024 година, когато за първи път е приложено правилото за установяване на МРЗ като 50% от междинната брутна работна заплата – тогава нарастването на минималната заплата изпреварва доста растежа на продуктивността във всеки един от секторите.
Това разминаване сред растежа на заплащането и продуктивността на труда има съществени последствия за структурата и устойчивостта на пазара на труда. Когато МРЗ се дефинира административно и е идентична за цялата стопанска система, тя изпраща еднакъв сигнал за цената на труда във всички браншове, пренебрегвайки значителните разлики в тяхната успеваемост. Това слага нископроизводителните браншове под изключително огромен напън – работодателите са изправени пред по-високи разноски за труд, които не се компенсират с по-голям размер или по-високо качество на продукцията. В резултат ресурсите постоянно се пренасочват от по-ефективни действия към покриване на тези разноски, или компаниите са принудени да свият заетостта.
Друг проблем, който произтича от този дисбаланс, се следи в браншовете с ниска или даже намаляваща продуктивност, като да вземем за пример в селското стопанство и част от промишлеността през 2023 година. В тези случаи всяко повишаване на минималната работна заплата слага работодателите в изключително затруднено състояние. За доста от тях изплащането на по-високите хонорари в границите на закона става финансово непостижимо.
Двата разновидността за справяне с тази обстановка са или прекосяване към неофициална претовареност, при която договорите и осигуровките се заобикалят, или вложения в автоматизация, която понижава потребността от човешки труд. И в двата случая резултатът е подобен: по-малко работни места и понижаване на формалната претовареност. Като се имат поради постоянните и ниски равнища на безработица в България през последните години, може с висока степен на възможност да се допусна, че резултатът в по-голяма степен се демонстрира посредством прекосяване към сивия бранш, в сравнение с посредством растеж на формалната безработица.
Между 2020 и 2023 година съотношението сред минималната и междинната работна заплата в множеството браншове понижава или остава устойчиво. Това се дължи на по-бързия растеж на междинните хонорари по отношение на минималната заплата, изключително в браншове с по-висока продуктивност, където натискът върху разноските за труд е по-слаб. Например в промишлеността делът на МРЗ спада от 35,12% през 2020 година до 33,74% през 2023 година, а в селското, горско и рибно стопанство, от 55,08% до 53,17% за същия интервал.
След 2023 година наклонността внезапно се обръща. През 2024 година в промишлеността делът на МРЗ скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори в секторите с висока продуктивност, като осведомителни и креативен услуги, се регистрира растеж от 15,71% до 17,67%, а във финансовите и застрахователни действия – от 26,01% до 27,28%. Този скок съответствува с административното нарастване на МРЗ през 2024 година, което изпреварва темпа на повишаване на междинните заплати, изключително в по-нископроизводителните браншове.
Икономическите резултати от сходни промени варират по браншове. В браншове с висок дял на заетите на МРЗ (над 50%) това води до доста повишаване на разноските за труд, което слага под мощен напън работодателите с лимитирана продуктивност. Подобен напън покачва риска от разширение на сивия бранш и понижаване на формалната претовареност.
Анализът на придвижването на минималната работна заплата през последните години демонстрира, че съществуващият метод към нейното установяване има основни ограничавания. Настоящата процедура за установяване на минималната работна заплата в България, изключително формулата, въведена през 2023 година, демонстрира обилни ограничавания като инструмент за контролиране на пазара на труда. Когато МРЗ се пресмята само като % от междинната заплата, без да регистрира секторните разлики в продуктивността (а и регионалните), резултатът е редовно деформиране на възнагражденията. Това слага нископроизводителните браншове под несъразмерен напън, усилва разноските за труд и предизвиква прекосяването към сивия бранш, вместо да подтиква действителен стопански напредък.
*По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Възнагражденията за труд би трябвало да бъдат директно отражение на продуктивността на служащия съгласно най-основните стопански правила. Затова, когато заплата, изключително МРЗ, която оказва въздействие върху цялата стопанска система, се дефинира без оглед на продуктивността в другите браншове, това може да докара до изкривявания на пазара на труда.
Този разбор има за цел да прегледа връзката сред продуктивността на труда, междинните секторните заплати и МРЗ. Фигурата под параграфа демонстрира придвижването на продуктивността по браншове и повишаването на МРЗ в интервала от 2020 до 2024 година. Много ясно се вижда, че темпът на повишение на минималната заплата постоянно се разминава с темповете на напредък на продуктивността в съвсем всички браншове. Най-осезаемо това проличава през 2024 година, когато за първи път е приложено правилото за установяване на МРЗ като 50% от междинната брутна работна заплата – тогава нарастването на минималната заплата изпреварва доста растежа на продуктивността във всеки един от секторите.
Това разминаване сред растежа на заплащането и продуктивността на труда има съществени последствия за структурата и устойчивостта на пазара на труда. Когато МРЗ се дефинира административно и е идентична за цялата стопанска система, тя изпраща еднакъв сигнал за цената на труда във всички браншове, пренебрегвайки значителните разлики в тяхната успеваемост. Това слага нископроизводителните браншове под изключително огромен напън – работодателите са изправени пред по-високи разноски за труд, които не се компенсират с по-голям размер или по-високо качество на продукцията. В резултат ресурсите постоянно се пренасочват от по-ефективни действия към покриване на тези разноски, или компаниите са принудени да свият заетостта.
Друг проблем, който произтича от този дисбаланс, се следи в браншовете с ниска или даже намаляваща продуктивност, като да вземем за пример в селското стопанство и част от промишлеността през 2023 година. В тези случаи всяко повишаване на минималната работна заплата слага работодателите в изключително затруднено състояние. За доста от тях изплащането на по-високите хонорари в границите на закона става финансово непостижимо.
Двата разновидността за справяне с тази обстановка са или прекосяване към неофициална претовареност, при която договорите и осигуровките се заобикалят, или вложения в автоматизация, която понижава потребността от човешки труд. И в двата случая резултатът е подобен: по-малко работни места и понижаване на формалната претовареност. Като се имат поради постоянните и ниски равнища на безработица в България през последните години, може с висока степен на възможност да се допусна, че резултатът в по-голяма степен се демонстрира посредством прекосяване към сивия бранш, в сравнение с посредством растеж на формалната безработица.
Между 2020 и 2023 година съотношението сред минималната и междинната работна заплата в множеството браншове понижава или остава устойчиво. Това се дължи на по-бързия растеж на междинните хонорари по отношение на минималната заплата, изключително в браншове с по-висока продуктивност, където натискът върху разноските за труд е по-слаб. Например в промишлеността делът на МРЗ спада от 35,12% през 2020 година до 33,74% през 2023 година, а в селското, горско и рибно стопанство, от 55,08% до 53,17% за същия интервал.
След 2023 година наклонността внезапно се обръща. През 2024 година в промишлеността делът на МРЗ скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори в секторите с висока продуктивност, като осведомителни и креативен услуги, се регистрира растеж от 15,71% до 17,67%, а във финансовите и застрахователни действия – от 26,01% до 27,28%. Този скок съответствува с административното нарастване на МРЗ през 2024 година, което изпреварва темпа на повишаване на междинните заплати, изключително в по-нископроизводителните браншове.
Икономическите резултати от сходни промени варират по браншове. В браншове с висок дял на заетите на МРЗ (над 50%) това води до доста повишаване на разноските за труд, което слага под мощен напън работодателите с лимитирана продуктивност. Подобен напън покачва риска от разширение на сивия бранш и понижаване на формалната претовареност.
Анализът на придвижването на минималната работна заплата през последните години демонстрира, че съществуващият метод към нейното установяване има основни ограничавания. Настоящата процедура за установяване на минималната работна заплата в България, изключително формулата, въведена през 2023 година, демонстрира обилни ограничавания като инструмент за контролиране на пазара на труда. Когато МРЗ се пресмята само като % от междинната заплата, без да регистрира секторните разлики в продуктивността (а и регионалните), резултатът е редовно деформиране на възнагражденията. Това слага нископроизводителните браншове под несъразмерен напън, усилва разноските за труд и предизвиква прекосяването към сивия бранш, вместо да подтиква действителен стопански напредък.
*По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ