Миналата година астрономи се натъкват на комета, пътуваща към вътрешната

Миналата година астрономи се натъкват на комета, пътуваща към вътрешната част на Слънчевата система. Според първичните калкулации нейният диаметър е 137 км – почти колкото дистанцията от София до Пловдив. И в този момент учените най-сетне съумяват да потвърдят данните – „ Това е най-голямата комета от облака Оорт, откривана в миналото “, споделя доктор Емануел Льолуш от Парижката обсерватория.

Първите фотоси на кометата 2014 UN271/(Bernardinelli-Bernstein) са направени още през 2014 година, когато се намира на разстояние, сходно с това сред Земята и Нептун. По това време обаче тя не притегля вниманието на научната общественост. Според тогавашните калкулации тя е с диаметър от 100 до 370 км. Дори най-ниската стойност от 100 км пасва почти на кометата Сарабат, забелязана през 1729 година и измерена ретроспективно. Според по-късно калкулации C/2014 UN271 е към 150 км, само че тези данни са съпроводени с известни грешки.

В момента кометата се доближава последователно към Земята. Тя обаче в никакъв случай няма да премине орбитата на Сатурн, което затруднява доста измерванията ѝ.

Льолуш и неговите сътрудници употребяват микровълново излъчване, което дава доста по-голяма точност от забележимата светлина. Новият теоретичен труд е признат за обява в Astronomy and Astrophysics Letters и може да бъде прочетен в ArXiv.org. Вместо да се пробват да измерят каква част от небето покрива кометата, Льолуш следи количеството топлота, което тя издава и го употребява, с цел да пресметна повърхностната ѝ повърхност.

Едва ли има смисъл да ви споделяме, че измерването на размера на обект с диаметър 100-200 км, който се намира на повече от 3 милиарда км, е мъчно. Задачата се усложнява в допълнение от обстоятелството, че до момента в който се нагорещява, той отделя газ и прахуляк, а това основава характерна кометна обвивка към твърдия обект.

Екипът на Льолуш употребява Atacama Large Millimeter Array, с цел да изучи C/2014 UN271 в четири разнообразни дължини на вълната сред 1 и 2 мм, като прескача тези, в които прахът е най-ярък. Това разрешава на експертите да заключат, че приносът на прахта, който регистрират, несъмнено е пренебрежим. Според тях съставът на кометата е характерен за обект от този вид, който отразява 5 % от светлината, която попада върху него. Това разрешава на Льолуш и сътрудниците му да изчислят, че кометата би следвало да е с диаметър 137 км (плюс-минус 17 км), с цел да може да създаде сходно количество радиация. Несигурността е вследствие от това, че не знаем до какъв брой сферична е в реалност е формата на кометата, както и каква тъкмо е отражателната ѝ дарба.

Да вземем за образец кометата Хейл-Боб – най-голямата, която съумяваме да измерим относително точно. Нейният диаметър е 74 км (плюс-минус 6 км). Това значи, че единствено един обект от дейните Кентаври (обекти, който се намират в орбитата сред Юпитер и Нептун и от време на време избухват съвсем като комети) е по-голям от C/2014 UN271.

Авторите на проучването означават, че това е най-далечното премерване на албедото (отражателната способност) на комета, осъществявано в миналото. Сега те ще имат неповторимата опция да следят по какъв тъкмо метод то ще се промени, когато C/2014 UN271 съкрати съвсем на половина настоящето си разстояние от Слънцето. Именно по този начин те ще могат да отговорят на въпроса дали отделянето на летливи газове трансформира албедото на една комета.

Източник: IFLScience