Мина време от политическия протест срещу кабинета на ГЕРБ на

Мина време от политическия митинг против кабинета на ГЕРБ на 7 март, само че аз към момента не знам какво тъкмо се е случило. Знам какво се е говорило, кои са уредниците, само че не знам какъв брой хора са участвали. Поне почти. Един вестник, който показва връзките си с властта, уточни цифрата 300 души. А властта, както е естествено, избира да омаловажава броя на протестиращите против нея. От своя страна един публицист, който не би се обидил, в случай че се каже, че е покрай властта, се сети да преброи автобусите, докарали протестиращи от други градове и ги умножи по местата за сядане. Така изкара общия брой с към 1000 повече от въпросния вестник. Къде е истината? А уредниците, които естествено избират да преувеличават броя на участниците в митинга, този път мълчат. Което значи, че сигурно не са удовлетворени от действителния брой, който е по-малък от упования. Но с какъв брой по-малък?

Ами малкия екран, бе, Гарелов, слушам да питат нетърпеливите читатели. Даже и да не кажат числа по малкия екран, от картината може да се сформира някакво мнение. Да, но не. Като по някаква сделка посред им, те демонстрираха един непосредствен проект на първата редица, тъй че не се вижда в дълбочина какъв брой хора участват. Кратко изявление с една активистка от общински мащаб, която постоянно е интервюирана, тъй като прическата й буди по-скоро смях (извинявам се на госпожата). Още един кадър на възрастни хора, от чийто афиш лъха на носталгия по отминали времена. Две думи от водача. И толкова.

По този метод малките екрани скриват истината и от опозицията, само че и от властта. Броят на участниците е най-важната информация, с цел да дефинират своята по-нататъшна активност. Но и те не знаят, с изключение на от лични преброители. А необятната аудитория? Тя не знае какво се е случило. Отнето й е правото да бъде осведомена. Пробутват й подправена вест и то посредством единствено на един кадър в непосредствен проект.

Аз умея да разгадавам броя на участниците в всеобщи събития по телевизионната картина. Толкова години съм отразявал изборите в Гърция. Там към усещането от картината се подхожда напълно професионално. На участниците е подредено да не се приближават едни до други. Колкото са по-нарядко, толкоз повече пространство запълват. Над празните места се веят огромни флагове, а не дребните знаменца, които Българска социалистическа партия раздава на пенсионерите. Технологията на митингите дотолкоз е усъвършенствана, че те си наподобяват едни с други. Попитах един път режисьора от малкия екран по какъв начин се отразяват тези манифестации, които се организират в последната седмица преди изборите. Никак, отговори ми той. Хората към този момент са се определили. Но тежко му, който не направи подобен протест, ще загуби доста гласове.

Не имам вяра, че опитните оператори не знаят смисъла на фрагмента, от който се снимат всеобщите прояви. Отдавна го знаят. В книгата си „ Тук и в този момент “, отдадена на „ Панорама “ и прехода, съм написал следното: „ Първоначално операторите съгласно навика от казионните събития от предишното снимаха единствено началото на другите манифестации, панихиди, демонстрации и така нататък А най-интересното се случваше най-после. Тогава идваше Евгени Михайлов и ми оферираше снимания от него материал. Обидно ми беше и последователно научих и нашите оператори да стоят до края. “ Разбира се, както всички останали по това време, операторите бяха политизирани до краен лимит и намираха метод да изразят своите желания. Снимаха да вземем за пример проява още преди да е набрала мащаб или я снимаха откъм гърба, с цел да наподобява малобройна. Снимаха грозни лица, остарели хора. Снимаха необичани от тях политици без осветяване. И какво ли още не? Тези способи следим много усъвършенствани и през днешния ден.

Аз персонално не разбирам какво тъкмо значи „ подправена вест “ съгласно нароилите се като подранили кокичета пропагандатори и пропагандисти. По-скоро това разбиране породи от повея на новата студена война и се подразбира като средство за „ хибридна война “, още едно ново разбиране. Иначе подправена вест си е просто неистина. Може да е изопачена истина, частична истина, премълчана истина, може да е закъсняла вест, подценена вест, може да е и пресилена или стопроцентова неистина, само че във всички случаи си остава неистина. Дори когато е изразена единствено с един ефирен кадър.

Когато приказваме за истина и за подправена вест, би трябвало да вършим разлика сред вест и коментар. Фактите, които дефинират новината, не могат да бъдат интерпретирани съгласно персонална позиция. И всеки може да ги пояснява както желае. Затова новината в никакъв случай не може да бъде смесвана с коментара. Както се споделя, коментарът е свободен, обстоятелствата са свещени. Другото е агитация.

Сезоните и упоритостите


Известно е, че целите и балансите в една телевизионна стратегия, се дефинират от сезона и упоритостите, които си слагат малките екрани. За начало на сезона се брои есента. Тогава се демонстрират новите рубрики в новинарските и публицистични жанрове, както и новите водещи. Зимата се счита за най-активен сезон, тогава хората се прибират по-рано у дома. Тогава е времето на риалитита, които събират всеобщата аудитория. Пролетта е краят на дейния сезон.

Затова се вадят най-хубавите оръжия – музикални шоута, кулинарни излъчвания. За да задържат феновете. Лятото е отмора. Вървят повторенията. Лошото е, че всички съблюдават тази скица. Затова е претрупано със сходни стратегии от огромните малките екрани. Да се побъркаш.