Иван Бърнев – пътуване в истинското
Мина много време от появяването на артиста Иван Бърнев във кино лентата „ Обслужвал съм британския крал “ на Иржи Менцел. Какво става след суперлативите? Какво става, откакто си бил видян от един от огромните режисьори? Може би единственото значимо е да не си останеш с тази роля и в самозабравата. Иван е толкоз подсъзнателен, че мисълта му не кръжи към думата „ популярност “, а е отдадена на човешката му реализация и реализирането му като свободен човек – пътуващ, спортуващ, живеещ, чувстващ. Талантът му избива от цялата му същина, а това, което заключих след дългата ни и интензивна среща, бе, че Иван е като незавършените разкази – постоянно има и още…
Как си се оставил по този начин, че имаш един-единствен другар, и той не ти е подръка, тъй като е във Варна?
Такъв вид съм, че доста елементарно се беседвам с хората, намирам общ език. Такъв съм. Доколкото се познавам, а може би не напълно изцяло, като всеки човек. Може би сътворявам илюзията, че имам повече другари, само че това не е по този начин, изключително що се отнася до хора в моята сфера. Знам, че другарството не може да бъде до дъно безкористно. С моя другар се познаваме от доста години и знам, че мога да му опиша всичко, да му споделя мои триумфи, нещо, което ми се е случило. А може и от мен да зависи, че нямам други мощни другари. Вярвам на роднините, тази връзка ми е доста мощна. Семейството е значимо за мен – връзката с майка ми и татко ми, с брат ми, с братовчедите ми. Първите ми братовчеди са ми доста близки, само че за жалост, се чуваме рядко. Аз съм най-малкият и те все ми се сърдят. Това ми компенсира потребността от други хора, с които да се слушам по няколко пъти дневно, както дамите се чувате с другарка всеки ден по 15 пъти. Брат ми е в София, само че също рядко се виждаме. Знам, че ритъмът му на живот е различен и диаметрално противопоставен на моя, ние не можем да се засечем. Той върви на работа от 9 до 18 часа, след което се прибира и има задължения към фамилията си, към децата си, а пък аз тъкмо тогава потеглям на зрелище. Абе когато желаеме, намираме време.
Това щях да ти кажа и аз. Правиш ли си опит да звъннеш на някого и да му кажеш „ Слизай, отиваме на кафе “?
Има един по-възрастен артист, с който се имаме. Той е подобен. Обаждам му се и му споделям, че минавам около тях, а той ми дава отговор „ Близо ли си, качвай се незабавно, пущам кафето “. С други не съм си правил този опит. Ще го направя, само че ще се обадя да ти кажа, че най-вероятно съм се провалил. Не желая да обвинявам единствено хората. Дори не знам дали ми е необходим този опит. С моя другар от Варна сме прекосявали през всевъзможни процеси. Дори той беше в друга компания в класа, а аз доста желаех да ми е другар, просто го усещах… Може би в някаква точка сме избрали материалното и сме тръгнали него да подобряваме. А духовното къде отиде? …че е твоя т човек?
Да. Но не му бях в полезрението, други хора го интересуваха, от някакви доста гъзарски компании. Но това беше детска история. В един миг той мина този стадий и… към този момент знам, че и в този момент да му звънна, ще откри метод и ще тръгне незабавно.
Говоря ти и за нови другарства.
Може би самичък съм се лимитирал откъм приемането на нови другари. Дълго време ще би трябвало, с цел да устоят на тестванията. Няма време. Да не стана на 80 и да кажа „ Ти устоя на тестванията, млади дребосъче, само че аз те напущам “. Сякаш занапред ми е явен резултатът.
Но някой може да те изненада.
Да, може… Думата „ другар “ е толкоз обезценена. Често в заем на доверие даваш, без да имаш потребност да чекираш. Нали си даваш сметка, че всеки човек е лакомец? Най-вероятно в този момент превъртам през себе си и несъмнено не съм до дъно справедлив. А какво давам аз, към този момент е различен въпрос. Има и друга линия, а до такава степен не се познавам, да си призная.
Каза, че ще плуваш преди срещата ни.
Да, вървях и беше доста прелестно. Преди време ме отблъскваха спортовете, които са циклични: отиваш и вървиш дълъг интервал, с цел да извлечеш резултат – дали ще отслабваш, дали ще си стягаш тялото, или ще правиш мускули. Казвах си, че ми е скучно. Трябваше да е нещо във формата на игра. 40 минути, когато си в басейна, чуваш едно и също – водата се плиска. Обаче в този момент плуването не ми се явява главен спорт. Тръгнах на бокс и сред тренировките отивам на плуване, тъй като доста прелестно разпуска мускулатурата. Особено когато си бил на фотоси, след това си минал Коледа и Нова година, наложително би трябвало да се нападна доста съществено. На бокса не ми е скучно по никакъв начин, има доста мислене, мислиш през тялото си, а плуването ти е като за отмора.
Това за наслаждение ли го правиш или за хигиена на визията?
Да не си помислиш, че съм някакъв състезателен вид? И двете, тъй като в действителност ми носи наслаждение да отивам на бокс, а въпреки това, е кардио спорт, който поддържа сърцето в кондиция. Установих, че добре ми се отразява. Сутринта може да съм прогнил след тренировката, само че вечерта мога да обърна самосвал – имам приятна сила.
Та… бях на плуване през днешния ден, единствено че поради тази синя зона човек единствено го карат да бърза. Ей това е най-неприятното в цялата работа, което ужасно ме изнервя. Постоянно нещо те блъска да бързаш. Бързаш, бързаш… Плувам, обаче по едно и също време с това се чудя дали към този момент са поставили скобата. Има хора, които по природа са мощни и спокойни, на британски думата е confident. На това някак си не мога да се науча.
Просто или си спокоен, или си невъздържан.
Кой не е невъздържан? Хората са с друг характер. Иска ми се делничното да не ме напряга толкоз. А то от сутринта се почва.
Ама ти не си спокоен и това не можеш да го схванеш. Ако си, няма да реагираш на обстоятелството, че синята зона свършва след някакъв интервал, а просто ще го отчиташ.
Може би е обвързвано с нервна система, да. Може би спокойните го виждат по различен метод.
Още ли си без тв приемник у дома?
Сложихме екран, като не укривам, че под компютъра стои едно малко приемниче, тъй като когато дойдат бабите и дядовците да гледат детето, ги убиваш без тв приемник. Не стига, че си ги докарал в София да ги стресираш, ами
Как си се оставил по този начин, че имаш един-единствен другар, и той не ти е подръка, тъй като е във Варна?
Такъв вид съм, че доста елементарно се беседвам с хората, намирам общ език. Такъв съм. Доколкото се познавам, а може би не напълно изцяло, като всеки човек. Може би сътворявам илюзията, че имам повече другари, само че това не е по този начин, изключително що се отнася до хора в моята сфера. Знам, че другарството не може да бъде до дъно безкористно. С моя другар се познаваме от доста години и знам, че мога да му опиша всичко, да му споделя мои триумфи, нещо, което ми се е случило. А може и от мен да зависи, че нямам други мощни другари. Вярвам на роднините, тази връзка ми е доста мощна. Семейството е значимо за мен – връзката с майка ми и татко ми, с брат ми, с братовчедите ми. Първите ми братовчеди са ми доста близки, само че за жалост, се чуваме рядко. Аз съм най-малкият и те все ми се сърдят. Това ми компенсира потребността от други хора, с които да се слушам по няколко пъти дневно, както дамите се чувате с другарка всеки ден по 15 пъти. Брат ми е в София, само че също рядко се виждаме. Знам, че ритъмът му на живот е различен и диаметрално противопоставен на моя, ние не можем да се засечем. Той върви на работа от 9 до 18 часа, след което се прибира и има задължения към фамилията си, към децата си, а пък аз тъкмо тогава потеглям на зрелище. Абе когато желаеме, намираме време.
Това щях да ти кажа и аз. Правиш ли си опит да звъннеш на някого и да му кажеш „ Слизай, отиваме на кафе “?
Има един по-възрастен артист, с който се имаме. Той е подобен. Обаждам му се и му споделям, че минавам около тях, а той ми дава отговор „ Близо ли си, качвай се незабавно, пущам кафето “. С други не съм си правил този опит. Ще го направя, само че ще се обадя да ти кажа, че най-вероятно съм се провалил. Не желая да обвинявам единствено хората. Дори не знам дали ми е необходим този опит. С моя другар от Варна сме прекосявали през всевъзможни процеси. Дори той беше в друга компания в класа, а аз доста желаех да ми е другар, просто го усещах… Може би в някаква точка сме избрали материалното и сме тръгнали него да подобряваме. А духовното къде отиде? …че е твоя т човек?
Да. Но не му бях в полезрението, други хора го интересуваха, от някакви доста гъзарски компании. Но това беше детска история. В един миг той мина този стадий и… към този момент знам, че и в този момент да му звънна, ще откри метод и ще тръгне незабавно.
Говоря ти и за нови другарства.
Може би самичък съм се лимитирал откъм приемането на нови другари. Дълго време ще би трябвало, с цел да устоят на тестванията. Няма време. Да не стана на 80 и да кажа „ Ти устоя на тестванията, млади дребосъче, само че аз те напущам “. Сякаш занапред ми е явен резултатът.
Но някой може да те изненада.
Да, може… Думата „ другар “ е толкоз обезценена. Често в заем на доверие даваш, без да имаш потребност да чекираш. Нали си даваш сметка, че всеки човек е лакомец? Най-вероятно в този момент превъртам през себе си и несъмнено не съм до дъно справедлив. А какво давам аз, към този момент е различен въпрос. Има и друга линия, а до такава степен не се познавам, да си призная.
Каза, че ще плуваш преди срещата ни.
Да, вървях и беше доста прелестно. Преди време ме отблъскваха спортовете, които са циклични: отиваш и вървиш дълъг интервал, с цел да извлечеш резултат – дали ще отслабваш, дали ще си стягаш тялото, или ще правиш мускули. Казвах си, че ми е скучно. Трябваше да е нещо във формата на игра. 40 минути, когато си в басейна, чуваш едно и също – водата се плиска. Обаче в този момент плуването не ми се явява главен спорт. Тръгнах на бокс и сред тренировките отивам на плуване, тъй като доста прелестно разпуска мускулатурата. Особено когато си бил на фотоси, след това си минал Коледа и Нова година, наложително би трябвало да се нападна доста съществено. На бокса не ми е скучно по никакъв начин, има доста мислене, мислиш през тялото си, а плуването ти е като за отмора.
Това за наслаждение ли го правиш или за хигиена на визията?
Да не си помислиш, че съм някакъв състезателен вид? И двете, тъй като в действителност ми носи наслаждение да отивам на бокс, а въпреки това, е кардио спорт, който поддържа сърцето в кондиция. Установих, че добре ми се отразява. Сутринта може да съм прогнил след тренировката, само че вечерта мога да обърна самосвал – имам приятна сила.
Та… бях на плуване през днешния ден, единствено че поради тази синя зона човек единствено го карат да бърза. Ей това е най-неприятното в цялата работа, което ужасно ме изнервя. Постоянно нещо те блъска да бързаш. Бързаш, бързаш… Плувам, обаче по едно и също време с това се чудя дали към този момент са поставили скобата. Има хора, които по природа са мощни и спокойни, на британски думата е confident. На това някак си не мога да се науча.
Просто или си спокоен, или си невъздържан.
Кой не е невъздържан? Хората са с друг характер. Иска ми се делничното да не ме напряга толкоз. А то от сутринта се почва.
Ама ти не си спокоен и това не можеш да го схванеш. Ако си, няма да реагираш на обстоятелството, че синята зона свършва след някакъв интервал, а просто ще го отчиташ.
Може би е обвързвано с нервна система, да. Може би спокойните го виждат по различен метод.
Още ли си без тв приемник у дома?
Сложихме екран, като не укривам, че под компютъра стои едно малко приемниче, тъй като когато дойдат бабите и дядовците да гледат детето, ги убиваш без тв приемник. Не стига, че си ги докарал в София да ги стресираш, ами
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ