Отворено писмо до Детството ми
Мило Детство,
Ще ми се да отделя миг, с цел да благодаря за скъпите години. Умът ми е цялостен с прелестни мемоари от теб. Когато към този момент се отправям към зрелостта си, съзнавам какъв брой огромно влияние си имало върху мен при израстването ми като персона. Днес, през всеки нов трогателен и под напрежение ден се сблъсквам със обстановки, които ме карат да се обърна и да си спомня за теб.
Ти постави основите на това, който съм в този момент, както всяко детство прави това за всеки човек. Днес вземам решенията си въз основа на това, което съм научила през първите десетилетия от моя живот. Колкото повече пониквам, толкоз по-ясно виждам света и вероятността ми става по-широка. Определени случки в детството ми получават повече смисъл, и стартирам да съединявам парченцата от пъзела. Открих в теб повече отговори, в сравнение с в миналото съм очаквала.
Когато си дете не се постанова да изпитваш натиска и напрежението на света. Ти си скъпите години на непорочност и чисто самодоволство. Открих какъв брой е потребно да те употребявам като инструмент в всекидневието си. Какво обичах да върша като дете? Как се усещах като дете? Каква беше детската ми идентичност?
Да, всички растем, развиваме се, променяме се, само че постоянно някъде надълбоко в нас съществува същинското ни, достоверно Аз. Преминавайки през живота, от първостепенна значимост е да не загубим идентичността си. Ти всеки ден ми напомняш и ме свързваш с индивида, който съм, и с индивида, който желая да бъда. Благодаря ти за това.
Изпълваш мозъка ми с щастливи мемоари и постоянно успяваш да предизвикаш усмивка на лицето ми. Когато имам тежък ден, си мисля за спокойните следобеди, прекарани в парка, следучилищните закуски, разходките измежду природата с баба, вечерите, които прекарвах, сгушена до родителите си, гледайки филм или играейки карти, или слънчевите дни на открито в игри със сестра ми. Детството ми беше изпълнено със смях, книги, прекарвания, както и с някой и различен ритник по задника.
Телевизионни излъчвания. Очите ми не залепваха за екрана на някой IPAD или друго електронно устройство, за което съм безусловно признателна.
Хората, присъстващи в детството ми оказаха решаващо влияние върху индивида, в който се трансфорах през днешния ден. Бях благословена с любящи родители; сестра, която ме научи по какъв начин да споделям и да бъда търпелива /върху което към момента работя/; куче, което ме научи на безусловна обич и грижовност; баба, която от нищо правеше нещо и любящо семейство, което ме поддържаше и стимулираше творчеството ми.
Себеусещането ми и умеенето да се развличам покълна в мен по време на детството ми. Важността на хубавичко работа и на това да не възприемаш нищо за даденост са неща, които научих в ранна възраст. Научих се по какъв начин да създавам, да мисля отвън рамките, и да мисля за себе си. Понастоящем съм доста находчив човек и когато и да е се учудвам, бленувам и сътворявам. Знам, че съм такава поради теб, Детство. Ти въодушеви доверието ми в самата мен. Даде ми глас. Благодарение на това съм способна да раста всяка минута.
Времето, което прекарах с теб беше чисто и просто. Време на неведение и самодоволство, време без напрежение, време без напън, време без негативизъм. Не се съпоставям с другите, не се нервирам за дребни неща, не ми липсва самонадеяност. Не се безпокоя за бъдещето, за това какво би могло да се случи, за това какво е можело да бъде, или за това какво другите хора биха могли да си помислят. Няма безусловно нищо, за което да се безпокоя. Детството е скъпото време, което ми разреши да пребивавам за момента и да се любувам на хубостта на живота.
Сега, пораснала, животът не е толкоз елементарен, колкото беше. Колкото и необикновено и вълнуващо да е, в този момент съм в житейски миг, изпълнен с доста напрежение и е време за взимане на значими решения. Но ти, Детство, ми даваш успокоение поради щастливите мемоари, възприятието за мир, както и знанието по отношение на това какво желая и къде отивам.
Ти освен доста повлия на моя живот, само че доста ще повлияеш на живота на моите бъдещи деца. Това е значимо за мен, тъй като споменът за теб ще ми помогне да им дам детството, което заслужават. Стига да имат моя шанс!
През щастливи или тежки дни, ти постоянно си с мен. Понякога с нотки на горест, тъй като ми липсваш, само че най-много с извънредно щастливи чувства, тъй като бях благословена да имам подобен позитивен опит с теб. Благодаря за всички неща, които си ми дало, научило и насърчавало в мен. Всичко може да си отиде, само че паметта си остава.
С признателност,
Момичето, което порасна...
Източник: theodysseyonline.com
Илюстрации: Helen Wilks
