Милиардери ще присаждат мозъците си в роботи. От известно време

Милиардери ще присаждат мозъците си в роботи. От известно време изкуственият разсъдък (AI) е във фокуса на IT технологиите и експертите все по-упорито се стремят към усъвършенстването му. Със основаването на ChatGPT и свободния достъп до него започнаха да се повдигат редица въпроси до каква степен може да стигне въздействието на изкуствения разсъдък върху живота на хората. Появиха се и страхове, че той ще измести хората в познати специалности, които към този момент ще могат да се правят от особено подготвени за това логаритми, оповестява novini.bg.

Случвало ли ви се е да се припознаете в някого? Или да видите позната фигура в облаците? Неизбежно сте били в сходна обстановка, защото мозъкът работи на правилото да разпознава познатото. Всъщност той е толкоз ефикасен, че може да отгатне известна за него ария, откакто чуе единствено няколко ноти от нея. Ако разбирате защо приказвам, разбирате и изкуствения разсъдък. Към днешна дата от развиването си изкуственият разсъдък е извънредно комплицирана система за “припознаване на познатото ”.

“Припознаването ” се случва в нейния “мозък ”, именуван невронна мрежа. Той употребява почти 150 милиарда неврони, с цел да отгатва вярно смисъла на текстове, изображения, звуци и други А “познатото ” е деликатно подбрана база данни, от която идва подтекстът на цялото познание на изкуствения разсъдък.

При него се следи присъщата за хората дуалност. При нас тя се състои от природа и образование, а при компютрите от невронна мрежа и базата данни, употребена за тренирането ѝ.

Как се основава програмен продукт с изкуствен интелект и какво значение има той за развиването на цифровия свят?

Почти всичкият програмен продукт с изкуствен интелект, с който сме осведомени като консуматори, е основан на един от дребното одобрени изкуствени интелекти. Тоест програмен продукт с автентичен изкуствен интелект съвсем няма, тъй като основаването му е мъчно. Ако въпреки всичко човек реши да основава собствен личен изкуствен интелект, ще са му нужни две “съставки ”: невронна мрежа и данни за образованието ѝ.

Невронната мрежа би описала правила за възприемането на входни данни, а данните за образование биха я заредили с вярното и неверното им интерпретиране. Например – в случай че желаеме да създадем изкуствен интелект, който разчита цифровизирани документи и ги трансформира в текст, ще се наложи да подготвим база данни със фотоси, илюстриращи по какъв начин наподобява всяка писмен знак – печатно и ръкописно. Успоредно ще заложим в невронната мрежа и разпоредбите за четене от фотография – чете се от ляво надясно и от горе надолу, като изображението се “изправя ”, в случай че е снимано под надолнище, и се избистря, в случай че има нефокусирани сектори.

И макар че триумфът е малко евентуален, успеем ли да създадем неповторим изкуствен интелект, ще можем да автоматизираме забележителна част от работа в съответна промишленост и по този начин да понижим цената за крайния клиент, позволявайки на по-широка част от популацията да се възползва от нея.

Повече преимущества или негативи носи изкуственият разсъдък на елементарните хора? Мит или истина е това, че доста жители са застрашени да изгубят работата си, тъй като тя ще може да се прави от машина с изкуствен интелект?

Изкуственият разсъдък най-малко към този момент е просто инструмент. Дали вреди, или оказва помощ – зависи от хората, които го употребяват. Ако елементарните хора не се научат да боравят с новия инструмент, ще пропуснат да се възползват и от позитивите му.

Очевидно по-голяма част от популацията ще се допре до цялостните благоприятни условия на изкуствения разсъдък със забавяне и надлежно можем да предположим, че ще са ощетени. Макар и обстоятелствата да са такива, заключението е неверно. В дълготраен проект изкуственият разсъдък ще бъде наличен за всеки и ще подкрепя и добавя човешките ни качества с бързодействието и всеобхватността на машините. Такъв е пътят на напредъка и се е повторил неведнъж през години с превоза, жилищата, компютрите, телефоните и така нататък Оставам оптимист, че това ще се случи и с изкуствения разсъдък.

Определено в околните десетилетия хора ще изгубят работата си поради машините, само че този развой тече от началото на индустриалната гражданска война и процентът на заетите остава неизменен. Това е допустимо, тъй като паралелно със закриването на остарели работни места се откриват нови. Единствените интервали на всеобща безработица настъпват по време на финансови рецесии и рецесии, от които е по-логично да се тормозим и за които би трябвало да сме допустимо най-подготвени.

Изкуственият разсъдък в действителност ще автоматизира цели браншове и методът да се предпазим от загуба на работа е като повишим експертността си. Истината е, че висококвалифицирани позиции са мъчно заменяеми, до момента в който нискоквалифицираните подлежат на роботизация. В прочут смисъл може да заключим, че всеобщо биха изчезнали нископлатените позиции, а за сметка на тях биха се появили високоплатени такива – което значи, че популацията би забогатяло.

Как трансформират IT сферата приложенията, които работят с изкуствен интелект? Има ли риск изкуственият разсъдък да измести професионално и IT експертите, въпреки че те го основават? Какво предприемате вие, с цел да не се случи това?

В момента сме в интервал на мъртвило пред стихия. Създателите на изкуствен интелект непрестанно афишират по-нова версия, която ще бъде десетки, даже стотици пъти по-добра от миналата, и би трябвало всеки миг да прекрачим границата, след която IT сферата ще бъде вечно белязана от намесата на изкуствен интелект. И въпреки да чакаме това време със смесени усеща, изкуственият разсъдък се явява просто страховит асистент или личен помощник, който може бързо да изнамери и сглоби информацията, която търсиш, вместо теб.

Подобен риск виждам в едно доста далечно бъдеще. От една страна, тъй като точно ИТ сферата ще е от първите, облагодетелствали се от евентуална гражданска война на изкуствения разсъдък, и от друга, тъй като програмистите са едни от най-гъвкавите експерти. Като на нас ни се постанова непрекъснато да покачваме знанията и квалификацията си. Именно високата адаптивност и експертност биха подсигурили сложна заменяемост. В този смисъл е елементарно да кажем по какъв начин всеки би могъл да се предпазим от подмяна – стани доста добър в нещо, което другите считат за стойностно. В идеалния сюжет това е пристрастеността ти, за която старателно си работил да стане твоя специалност.

ChatGPT ли е приложението, което на този стадий демонстрира най-ясно напредъка в IT технологиите? Какви опасности може да крие потреблението му на професионално и самостоятелно равнище?

ChatGPT разреши на всеобщата публика да комуникира с него и по този начин всеки си даде сметка, че изкуственият разсъдък не е заричане на бъдещето, а част от сегашното. ChatGPT съставлява единствено една от посоките на развиване на изкуствения разсъдък, а самият изкуствен интелект е единствено клон на IT. За изцяло друг IT артикул, само че също толкоз трогателен, бих показал Neuralink. Макар и всички да имаме смесени усеща по отношение на концепцията да ни се сложи чип в мозъка, компанията на Илон Мъск към този момент получи утвърждение за проби с хора. Сред краткосрочните ѝ цели са лекуване на редица болести и увреждания (парализа, слепота, меланхолия, биполярно разстройство и още), а в дълготраен проект цели да разреши на хора и

машини да споделят между тях надалеч оттатък рестриктивните мерки на биологичните ни тела.

ChatGPT е просто инструмент. Затова най-големите опасности идват от опцията той да се употребява от злонамерени човеци. Не единствено ChatGPT, само че генеративните изкуствени интелекти като цяло биха разрешили основаването и ръководството на по-успешни хакерски офанзиви от вид обществено инженерство. И в персонален, и в публичен проект следва да се подготвим за нова вълна подправени вести и провокативни deepfake политически изказвания. Средствата за битка с тях остават възпитанието на сериозно мислене и съпоставяне на информацията с редица одобрени медии.

Как ще се развие потреблението на изкуствен интелект в световен проект в бъдеще? Може ли да се осъществен историите от филмите, в които роботите са част от обществото?

Зависи от това какъв брой напред гледаме в бъдещето. До края на века вероятно всеки ще употребява изкуствения разсъдък като персонален помощник, а може би и ще му бъде назначаван подобен служебно при раждане. Вярвам, че учените ще съумеят да разработят технологии за сдвояване на роботи и хора, както и на хора с хора. И то по метод, който не изисква вербална връзка или пък наличието на двете страни на една географска точка.

В по-близко бъдеще вероятно ще станем очевидци на възникването на редица изкуствени интелекти, лимитирани в изпълняването на една избрана цел. Тези софтуери няма да са същински съзнателен изкуствен интелект, какъвто сме виждали по филмите, само че ще впечатляват със забележителни качества да вземат решение проблеми доста по-бързо, дейно и на ниска цена от нас – хората.

В околните години имам вяра, че разработките на изкуствен интелект ще останат тясно профилирани и употребявани в частни компании за разрешаването на техните характерни проблеми. Да, на пазара ще излизат “общообразовани ” модели, които част от бизнеса ще вземе наготово, само че сме надалеч от изкуствения разсъдък иконом, който по този начин правилно служи на Iron Man.

За историите от филмите – не виждам по какъв начин това ще се случи в идващите 20-30 години. Въпреки напредъка на Boston Dynamics в подвижността на роботите и на изкуствения разсъдък в логическите им благоприятни условия. Като основни спънки виждам цената за направа и възвръщаемостта на инвестицията. Дори и на доктрина да можем да произведем роботите, първо, ще би трябвало да намерим отговор на въпроса “Защо ни са? ”. В момента сполучливо автоматизираме покупки на билети, поръчки в заведения за хранене, видеоконтрол на граница и така нататък без потребността от изкуствен интелект в железно роботно тяло.

В далечното бъдеще обаче обстановката е друга. Убеден съм, че милиардери и трилиардери ще наливат благосъстоянията си във опцията да присъдят мозъка си в робот и по този начин да живеят постоянно. Или да цифровизират съществото си чрез чип, който да вграждат в робот. Въображението може да ни закара надалеч даже в сюжети, в които роботизираните хора са повече от живите хора и вторите са измиращ тип, некадърен да се конкурира с “железните ”.

Къде в вероятност виждате 3D принтери за човешки органи или крака?

Ако едиият сюжет да живеем по-дълго е да се роботизираме, то другият е да се прехвърляме в нови тела. Лично на мен алтернативата ми подхожда повече и се веселя на всеки прогрес в тази посока. Разбира се, съм “за ” налагането на морални ограничавания в потреблението на технологията, само че до момента в който приказваме за “отглеждане ” на органи и крака, съм извънредно положителен. Дали посредством столови кафези, принтиране, или преизползване на органична материя – учените постепенно, само че несъмнено ще могат да поправят телата ни след по-големи и по-тежки злополуки. Дали това ще стане по наше време, или след 1-2 генерации – не знам.

Можем ли да приказваме за изкуствения разсъдък като за “дигитална гражданска война ”? И в случай че приемем революцията като битка, смяна на предходни одобрени практики, то към каква смяна се стреми IT секторът и какви ще са следствията от нея?

Революцията свързвам с коренна и неочаквана смяна, което е несъвместимо с метода, по който напредва науката – а точно непрекъснати дребни крачки и открития, стъпващи върху работата на предшестващи учени. Дори и изкуственият разсъдък към този момент е дядо – минали са 70 години от времето на Тюринг, а зараждането на концепцията го предшества с десетилетия.

Но има и друга истина – светът напредва с все по-бързи темпове и най-сетне имаме задоволително запаси, с цел да захраним изкуствен интелект. Едно е ясно – в случай че ще има гражданска война, то тя занапред следва и още веднъж всекидневието ни ще се промени радикално.

Нека за миг помислим за IT бранша като за жив организъм, който желае да се развива, уголемява и благоденства. Тогава естествено IT ще поддържа и постанова смяната, която му дават ресурсите за неговото израстване. Изключвайки FAANG и останалите колоси на пазара, IT се преценява и еволюира в посоката, заложена от бизнеса и вложителите.

И въпреки всичко, в случай че IT се стреми към нещо, то е към дигитализацията като цяло и консолидираното на най-новите и нашумели технологии в бизнеса и обществото. На върха на софтуерното развиване сега са изкуственият разсъдък и машинното образование, квантовите компютри, блокчейн, виртуалната действителност и киберсигурността.

Частично бедствено състояние в община Елин Пелин