Д-р Милена Коцева: Странните деца са интересни, приемете ги!
Милена Коцева е приключила Медицинския университет в София. След пет години клинична процедура в региона на акушерството и гинекологията сменя попрището и стартира работа във фармацевтичната промишленост. Определя опита си в региона на лекарствената сигурност като скъп.
Д-р Коцева има специфичен интерес към децата с проблем в развиването и обучителни компликации. Преди седем години персонални претекстове я карат да обърне взор към детското развиване и другите лечения, които се ползват за превъзмогване на изоставането в развиването на децата. Оттогава доктор Коцева съветва родителите на деца с проблеми в развиването.
- Д-р Коцева, по какъв начин реагират родителите, когато схванат, че с детето им има сериозен проблем?
- Много друго и изключително значимо е по какъв начин ще реагира майката. Колкото по-бързо тя успее да се отърси от първичния стрес и стартира да работи градивно, толкоз по-бързо нещата стартират да се усъвършенстват. Обикновено, когато имат дете с проблем, фамилиите би трябвало тотално да реорганизират живота си и да преразпределят своите отговорности и внимание. Всичко се трансформира тотално. Родителите би трябвало да се съвземат и да одобряват детето си такова, каквото е, без да се срамят от него. И мигновено да стартират да работят с него за превъзмогване на изоставането му.
- Татковците потеглят ли си в такива случаи?
- Моето персонално мнение е, че доста малко са тези мъже, които сега, в който видят, че животът става сложен и комплициран поради казуса с детето, си потеглят. Ако майката успее да разбере, че бащата също изживява своята драма и също се наглася към новата обстановка, фамилиите се резервират и сплотяват. Тя е главната фигура в тази ситуация - постанова се бързо да се стабилизира, с цел да задържи всички към себе си, да остане в синхрон с бащата и да помогне на детето.
- Каква е повода да се появяват тези проблеми в развиването?
- Има безчет теории. Аз персонално считам, че повода е комбинацията от гените, които носи човек, и външната среда. Науката епигенетика учи външната среда и нейното влияние върху гените. Външната среда може да докара до активиране на едни гени и до угнетяване на други. Далеч не всички гени, които човек има, действат интензивно. Кой ген ще действа и кой ще спи, зависи от външната среда.
- Как останалите одобряват децата с проблеми?
- Много мъчно. Ако майката на такова дете е спокойна, че обществото - учениците, учителите, съседите и всички останали, ще възприемат детето по безусловно естествен метод, нейната тежест и ужасът, който изпитва, ще бъдат на половина. И ще е доста по-лесно на това семейство да се запази и да стартира бързо да оказва помощ на детето си. За страдание в България сме доста обратно в това отношение. Всички знаем, че децата, които са били разнообразни до този миг - с физически недъзи или с проблеми в развиването, са били усърдно крити. Ние продължаваме да не знаем кои са тези деца, какъв брой са, къде са. Всички сме очевидци на непрекъснатите митинги на родителите на деца с увреждания, само че персоналният ми опит демонстрира, че хората живеят в собствен си свят. Децата даже не подозират, че има други деца с проблеми. Те не престават да бъдат надалеч от очите на техните връстници и това по никакъв начин не е добре, тъй като децата с обикновено развиване, израствайки, без да са в контакт със своите връстници с проблем, ще родят още едно такова потомство, което няма да е толерантно, няма да схваща и няма да приема другите деца. И действително смяната в България ще се забави извънредно доста. На един от тези митинги аз заведох 9-годишната си племенница, където тя видя 15-20 деца в инвалидни колички. И плака в продължение на 2 часа - до момента в който бяхме на митинга. Не беше виждала такива деца и даже не подозираше, че те не могат да вървят, не могат да приказват и тези деца имат разнообразни потребности, само че са деца и желаят да бъдат признати. Беше цялостен катарзис за нея.
Ако едно дете с проблем в развиването бъде тотално и безусловно признато от своите връстници и от учителите си, това ще докара до доста по-бързо наваксване на детето и постигане на равнището на връстниците му или най-малко покрай него. Всякакви обидни намеци и шушукания от деца, а не дай боже, и от възрастни потискат децата с увреждания. За страдание даже и някои учители, които би трябвало да са призвани да одобряват всички деца еднообразно и с безрезервна обич, не са подготвени за това и не желаят да одобряват децата такива, каквито са. Всичко това пречи, спъва, тормози и не води до нищо положително. Разбира се, родителите страдат дружно с децата си от сходно отношение. Имам доста образци пред себе си, които демонстрират, че едно дете може да се оправи, когато е в среда, която го приема, и същото това дете може никак да не се оправи в среда, която не го приема.
- Споделете някой.
- Дете от аутистичния набор с доста положителни знания в региона на естествените науки и математиката - толкоз положителни, че да бъде признато в Природоматематическата гимназия с изпит от олимпиада. То попада в клас с млада класна ръководителка, която преподава британски език. Голяма част от децата в аутистичния набор имат проблем с езика, с разбирането на езика, с експресивната тирада и с това да учат езици. Поради тази причина то не се оправя по британски и български език. Младата учителка не желае да одобри това дете с всичките му особености и съумява да сплоти целия клас и родителите към себе си и заедно да желаят да изгонят това дете от класа. Мотивът бил, че то не се оправя по български и британски език и надлежно не може да бъде в елитна гимназия. И другият претекст е, че понякога става и се разхожда в класната стая, без да пречи на никого. В българското учебно заведение продължава да битува чувството, че децата би трябвало да бъдат застопорени на чина и не е обикновено те да се движат, даже да имат тази вътрешна потребност. Да не приказваме за дете от аутистичния набор, при което по принцип равнището на стрес на организма е по-високо и когато стигне сериозна точка, детето в действителност има вътрешна потребност да стане и да се раздвижи. Това би било безусловно елементарно обяснено на останалите. Учителката обаче не желае да научи какво е аутизмът, не желае да одобри детето такова, каквото е. За благополучие в прилежащия клас учителката е отворена и с необятна душа. Тя събира класа си и всички дружно вземат решение, че детето е добре пристигнало при тях. И то приключи гимназия, освен това доста добре.
- Как да се впишат тези деца?
- От изключителна значимост е да се разисква разликата като нещо позитивно. Да сме разнообразни е хубаво, другояче светът би бил прекомерно отегчителен. На първокласници и на деца в детската градина това може да бъде обяснено. Ще ви опиша още един действителен образец. В първи клас има дете със необичайно държание. То прави усещане на останалите, че не желае да контактува и има свои ползи, в които потъва до последна степен, приказва си единствено или приказва непрестанно едно и също. Един от съучениците му пита майка си за какво това дете е толкоз друго и не желае да играе с тях. Тя отвръща - тъй като е аутист. На въпроса какво значи това, се дава отговор, че е човек, който се държи ненормално и е болен. На идващия ден детето споделя на всички в класа новото си изобретение и стартира да пита учителката дали на това дете се дават медикаменти и дали то ще почине. Учителката обаче дава отговор по този начин - да си аутист, значи да си друг. То е нещо като термин. Както ти си далекоглед, по този начин той е аутист. Всеки от вас е друг с нещо, има мощни и слаби страни. Това дете е по-различно от всички вас, само че това не значи, че няма мощни страни и че не може да научите доста неща от него. Това са другите подходи. Един родител, колкото и да желае да изясни обстановката доброжелателно, не знае по какъв начин да го направи. Никога не му е говорено, не знае. И посредством обяснението си основава спомагателен проблем.
- Често останалите родители упрекват особеното дете в експанзия.
- Ако едно дете реагира по характерен метод, който на хората в профил им наподобява на експанзия, би трябвало да кажем, че няма просто детска експанзия от нищото, а има нещо, което желае да каже това дете. Най-често тези деца са подложени на тормоз или търсят метод да поддържат връзка, тъй като са отхвърлени от останалите. Те желаят да поддържат връзка и защото не намират схващане у връстниците си, наподобяват като че ли са нападателни, стараейки се да привлекат тяхното внимание. Това се случва непрестанно. Каква е повода едно дете да наподобява нападателно, би трябвало да се обясни с огромна степен на акуратност, с цел да не се навреди на него и фамилията му.
- Дайте отново образец.
- Дете от аутистичния набор, което има голяма потребност да бъде признато и да си поддържа връзка с някого. То се интересува доста от една тематика и желае да приказва за нея непрестанно със съучениците си. Децата обаче са деца - ще го чуят един път, повторно, трети път, в случай че изобщо го чуят, и повече няма да желаят да слушат едно и също - това е разбираемо. То обаче има потребност да поддържа връзка с останалите и в голямото си предпочитание това да се случи навлиза в персоналното пространство на някое дете, допира го, дърпа го, даже в случай че щете, го натиска в ъгъла, с цел да притегли вниманието му и да му каже нещо. И това се усеща като експанзия. Само че това не е експанзия, това е зов - аз съм тук и нуждая се да поддържам връзка с вас. Макар че и другите деца имат права да имат персонално пространство и да играят или да не играят с това дете, има метод да се изясни на двете страни, тъй че никой да не се усеща под напрежение и заплашен от отсрещния. На класа би трябвало да се покаже, че детето има енциклопедични знания и може да им бъде потребно. Винаги би трябвало да се откри нещо, с което това дете да бъде забавно на останалите. А учителят има метод да направи това - въпрос на малко старания от негова страна.
Изследвайте малчугана за биохимични дефицити и несъответствия
В работата си с децата с проблеми в развиването доктор Коцева се основава на правилата на Walsh Research Institute в Съединени американски щати и неговата доктрина за биохимичните промени. При деца с аутизъм, хиперактивност, недостиг на вниманието, дислексия, диспраксия, поведенчески проблеми и хранителни разстройства постоянно има биохимични дефицити и несъответствия, а много от тях са с тежки метали в кръвта.
Паралелно с другите типове терапия е добре да се създадат кръвни проучвания за равнищата на някои витамини, минерали и други индикатори, които имат директно или непряко отношение към процесите в организма и метаболизма на невротрансмитерите. Трябва да се оцени и положението на стомашно-чревния тракт, за който в последно време се потвърди, че има директна връзка с процесите в мозъка.
Лечението, което назначава доктор Коцева, е постоянно с хранителни добавки - витамини, минерали, амино- и мастни киселини, а не с химически медикаменти. То се организира единствено след самостоятелни кръвни проучвания. Комбинирано с подобаващи физически извършения и звукостимулация на мозъка, води до обилни усъвършенствания в 70% от случаите.
Различните международни звезди Лео Меси и Стив Джобс - великите аутисти
Много международни звезди са имали отклонения в развиването си като дребни. Това обаче не им е попречило да се осъществят в живота и да се трансфорат в идоли за милиони хора по света. Представяме ви най-известните хора с разнообразни проблеми в детството си:
Известни персони с аутизъм:
Дарил Хана, Сюзан Бойл, Лео Меси, Стивън Спилбърг, Джим Кери, Стив Джобс.
Деца аутисти отглеждат Робърт де Ниро, Тони Бракстън, Силвестър Сталоун.
Успели хора с дислексия:
Шер, Том Круз, Упи Голдбърг, Антъни Хопкинс, Тед Търнър.
Актьорът Даниел Радклиф пък е страдал от диспраксия.
Д-р Коцева има специфичен интерес към децата с проблем в развиването и обучителни компликации. Преди седем години персонални претекстове я карат да обърне взор към детското развиване и другите лечения, които се ползват за превъзмогване на изоставането в развиването на децата. Оттогава доктор Коцева съветва родителите на деца с проблеми в развиването.
- Д-р Коцева, по какъв начин реагират родителите, когато схванат, че с детето им има сериозен проблем?
- Много друго и изключително значимо е по какъв начин ще реагира майката. Колкото по-бързо тя успее да се отърси от първичния стрес и стартира да работи градивно, толкоз по-бързо нещата стартират да се усъвършенстват. Обикновено, когато имат дете с проблем, фамилиите би трябвало тотално да реорганизират живота си и да преразпределят своите отговорности и внимание. Всичко се трансформира тотално. Родителите би трябвало да се съвземат и да одобряват детето си такова, каквото е, без да се срамят от него. И мигновено да стартират да работят с него за превъзмогване на изоставането му.
- Татковците потеглят ли си в такива случаи?
- Моето персонално мнение е, че доста малко са тези мъже, които сега, в който видят, че животът става сложен и комплициран поради казуса с детето, си потеглят. Ако майката успее да разбере, че бащата също изживява своята драма и също се наглася към новата обстановка, фамилиите се резервират и сплотяват. Тя е главната фигура в тази ситуация - постанова се бързо да се стабилизира, с цел да задържи всички към себе си, да остане в синхрон с бащата и да помогне на детето.
- Каква е повода да се появяват тези проблеми в развиването?
- Има безчет теории. Аз персонално считам, че повода е комбинацията от гените, които носи човек, и външната среда. Науката епигенетика учи външната среда и нейното влияние върху гените. Външната среда може да докара до активиране на едни гени и до угнетяване на други. Далеч не всички гени, които човек има, действат интензивно. Кой ген ще действа и кой ще спи, зависи от външната среда.
- Как останалите одобряват децата с проблеми?
- Много мъчно. Ако майката на такова дете е спокойна, че обществото - учениците, учителите, съседите и всички останали, ще възприемат детето по безусловно естествен метод, нейната тежест и ужасът, който изпитва, ще бъдат на половина. И ще е доста по-лесно на това семейство да се запази и да стартира бързо да оказва помощ на детето си. За страдание в България сме доста обратно в това отношение. Всички знаем, че децата, които са били разнообразни до този миг - с физически недъзи или с проблеми в развиването, са били усърдно крити. Ние продължаваме да не знаем кои са тези деца, какъв брой са, къде са. Всички сме очевидци на непрекъснатите митинги на родителите на деца с увреждания, само че персоналният ми опит демонстрира, че хората живеят в собствен си свят. Децата даже не подозират, че има други деца с проблеми. Те не престават да бъдат надалеч от очите на техните връстници и това по никакъв начин не е добре, тъй като децата с обикновено развиване, израствайки, без да са в контакт със своите връстници с проблем, ще родят още едно такова потомство, което няма да е толерантно, няма да схваща и няма да приема другите деца. И действително смяната в България ще се забави извънредно доста. На един от тези митинги аз заведох 9-годишната си племенница, където тя видя 15-20 деца в инвалидни колички. И плака в продължение на 2 часа - до момента в който бяхме на митинга. Не беше виждала такива деца и даже не подозираше, че те не могат да вървят, не могат да приказват и тези деца имат разнообразни потребности, само че са деца и желаят да бъдат признати. Беше цялостен катарзис за нея.
Ако едно дете с проблем в развиването бъде тотално и безусловно признато от своите връстници и от учителите си, това ще докара до доста по-бързо наваксване на детето и постигане на равнището на връстниците му или най-малко покрай него. Всякакви обидни намеци и шушукания от деца, а не дай боже, и от възрастни потискат децата с увреждания. За страдание даже и някои учители, които би трябвало да са призвани да одобряват всички деца еднообразно и с безрезервна обич, не са подготвени за това и не желаят да одобряват децата такива, каквито са. Всичко това пречи, спъва, тормози и не води до нищо положително. Разбира се, родителите страдат дружно с децата си от сходно отношение. Имам доста образци пред себе си, които демонстрират, че едно дете може да се оправи, когато е в среда, която го приема, и същото това дете може никак да не се оправи в среда, която не го приема.
- Споделете някой.
- Дете от аутистичния набор с доста положителни знания в региона на естествените науки и математиката - толкоз положителни, че да бъде признато в Природоматематическата гимназия с изпит от олимпиада. То попада в клас с млада класна ръководителка, която преподава британски език. Голяма част от децата в аутистичния набор имат проблем с езика, с разбирането на езика, с експресивната тирада и с това да учат езици. Поради тази причина то не се оправя по британски и български език. Младата учителка не желае да одобри това дете с всичките му особености и съумява да сплоти целия клас и родителите към себе си и заедно да желаят да изгонят това дете от класа. Мотивът бил, че то не се оправя по български и британски език и надлежно не може да бъде в елитна гимназия. И другият претекст е, че понякога става и се разхожда в класната стая, без да пречи на никого. В българското учебно заведение продължава да битува чувството, че децата би трябвало да бъдат застопорени на чина и не е обикновено те да се движат, даже да имат тази вътрешна потребност. Да не приказваме за дете от аутистичния набор, при което по принцип равнището на стрес на организма е по-високо и когато стигне сериозна точка, детето в действителност има вътрешна потребност да стане и да се раздвижи. Това би било безусловно елементарно обяснено на останалите. Учителката обаче не желае да научи какво е аутизмът, не желае да одобри детето такова, каквото е. За благополучие в прилежащия клас учителката е отворена и с необятна душа. Тя събира класа си и всички дружно вземат решение, че детето е добре пристигнало при тях. И то приключи гимназия, освен това доста добре.
- Как да се впишат тези деца?
- От изключителна значимост е да се разисква разликата като нещо позитивно. Да сме разнообразни е хубаво, другояче светът би бил прекомерно отегчителен. На първокласници и на деца в детската градина това може да бъде обяснено. Ще ви опиша още един действителен образец. В първи клас има дете със необичайно държание. То прави усещане на останалите, че не желае да контактува и има свои ползи, в които потъва до последна степен, приказва си единствено или приказва непрестанно едно и също. Един от съучениците му пита майка си за какво това дете е толкоз друго и не желае да играе с тях. Тя отвръща - тъй като е аутист. На въпроса какво значи това, се дава отговор, че е човек, който се държи ненормално и е болен. На идващия ден детето споделя на всички в класа новото си изобретение и стартира да пита учителката дали на това дете се дават медикаменти и дали то ще почине. Учителката обаче дава отговор по този начин - да си аутист, значи да си друг. То е нещо като термин. Както ти си далекоглед, по този начин той е аутист. Всеки от вас е друг с нещо, има мощни и слаби страни. Това дете е по-различно от всички вас, само че това не значи, че няма мощни страни и че не може да научите доста неща от него. Това са другите подходи. Един родител, колкото и да желае да изясни обстановката доброжелателно, не знае по какъв начин да го направи. Никога не му е говорено, не знае. И посредством обяснението си основава спомагателен проблем.
- Често останалите родители упрекват особеното дете в експанзия.
- Ако едно дете реагира по характерен метод, който на хората в профил им наподобява на експанзия, би трябвало да кажем, че няма просто детска експанзия от нищото, а има нещо, което желае да каже това дете. Най-често тези деца са подложени на тормоз или търсят метод да поддържат връзка, тъй като са отхвърлени от останалите. Те желаят да поддържат връзка и защото не намират схващане у връстниците си, наподобяват като че ли са нападателни, стараейки се да привлекат тяхното внимание. Това се случва непрестанно. Каква е повода едно дете да наподобява нападателно, би трябвало да се обясни с огромна степен на акуратност, с цел да не се навреди на него и фамилията му.
- Дайте отново образец.
- Дете от аутистичния набор, което има голяма потребност да бъде признато и да си поддържа връзка с някого. То се интересува доста от една тематика и желае да приказва за нея непрестанно със съучениците си. Децата обаче са деца - ще го чуят един път, повторно, трети път, в случай че изобщо го чуят, и повече няма да желаят да слушат едно и също - това е разбираемо. То обаче има потребност да поддържа връзка с останалите и в голямото си предпочитание това да се случи навлиза в персоналното пространство на някое дете, допира го, дърпа го, даже в случай че щете, го натиска в ъгъла, с цел да притегли вниманието му и да му каже нещо. И това се усеща като експанзия. Само че това не е експанзия, това е зов - аз съм тук и нуждая се да поддържам връзка с вас. Макар че и другите деца имат права да имат персонално пространство и да играят или да не играят с това дете, има метод да се изясни на двете страни, тъй че никой да не се усеща под напрежение и заплашен от отсрещния. На класа би трябвало да се покаже, че детето има енциклопедични знания и може да им бъде потребно. Винаги би трябвало да се откри нещо, с което това дете да бъде забавно на останалите. А учителят има метод да направи това - въпрос на малко старания от негова страна.
Изследвайте малчугана за биохимични дефицити и несъответствия
В работата си с децата с проблеми в развиването доктор Коцева се основава на правилата на Walsh Research Institute в Съединени американски щати и неговата доктрина за биохимичните промени. При деца с аутизъм, хиперактивност, недостиг на вниманието, дислексия, диспраксия, поведенчески проблеми и хранителни разстройства постоянно има биохимични дефицити и несъответствия, а много от тях са с тежки метали в кръвта.
Паралелно с другите типове терапия е добре да се създадат кръвни проучвания за равнищата на някои витамини, минерали и други индикатори, които имат директно или непряко отношение към процесите в организма и метаболизма на невротрансмитерите. Трябва да се оцени и положението на стомашно-чревния тракт, за който в последно време се потвърди, че има директна връзка с процесите в мозъка.
Лечението, което назначава доктор Коцева, е постоянно с хранителни добавки - витамини, минерали, амино- и мастни киселини, а не с химически медикаменти. То се организира единствено след самостоятелни кръвни проучвания. Комбинирано с подобаващи физически извършения и звукостимулация на мозъка, води до обилни усъвършенствания в 70% от случаите.
Различните международни звезди Лео Меси и Стив Джобс - великите аутисти
Много международни звезди са имали отклонения в развиването си като дребни. Това обаче не им е попречило да се осъществят в живота и да се трансфорат в идоли за милиони хора по света. Представяме ви най-известните хора с разнообразни проблеми в детството си:
Известни персони с аутизъм:
Дарил Хана, Сюзан Бойл, Лео Меси, Стивън Спилбърг, Джим Кери, Стив Джобс.
Деца аутисти отглеждат Робърт де Ниро, Тони Бракстън, Силвестър Сталоун.
Успели хора с дислексия:
Шер, Том Круз, Упи Голдбърг, Антъни Хопкинс, Тед Търнър.
Актьорът Даниел Радклиф пък е страдал от диспраксия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ