Мила е от онези свежи неща, които се случиха на

Мила е от тези свежи неща, които се случиха на музикалната сцена и занапред ще я карат да излиза от зоната й на комфорт. Така, както самата Мила не стопира да излиза от своята, да се състезава със самата себе си и да не стопира да ни изненадва с всеки идващ план. Отвъд клишетата. Там по ръба на общоприетото. Дръзко и без боязън, че може да падне. Така, както се качи на една от терасите на Модерен спектакъл за фотосите. От глава до пети облечена в розово в повсеместен аутфит от District, тъй като Мила още гледа на света през розови очила на инат на дребните борби, с които се бори всеки ден. Защото пътят на музиката не е елементарен, само че пък това май му е хубавото, изключително когато любовта те води по него. А дали ще я гледаме скоро на екран или на театрална сцена и дали всичко е обич, ни споделя Мила Роберт . Днес в Момичетата от града.

Какво се случва с теб сега?

Мила: Главно музика. Няма Академия към този момент, няма спектакъл. За което съм доста радостна, тъй като беше малко безсмислено, загуба на време... Особено откакто можеш да си работиш. Така или другояче животът е задоволително complicated, че да се притесняваш и за обучение. Но да, вършим музика всеки ден. Търся си пари за албум, само че не се получава.

Защо?

Мила: Много е мъчно.

Мислила ли си да отидеш в някоя от продуцентските компании?

Мила: Никой няма да ме желае, тъй като имам мнение. Те не дават. Няма да се разберем. Ще стане жалко. Иначе Саня Армутлиева съм я сънувала няколко пъти... Прекалено доста иска ми се бъркат, а държа да е, както аз желая. Слушам от време на време, малко... Но имаме дата за промо на албума и всеки ден минавам през някаква мини битчица. Имам към този момент 15 части, само че желая да създадем още, с цел да сложа цедката най-после.

Какво ти дава мотивация да преминаваш през всички тези мини борби всеки ден?

Мила: Мотивацията е, че съм още бебе, единствено на 23 и знам, че съм по-добра от преди година т.е. има някакво развиване. Мотивира ме и това какъв брой хора влача със себе си по пътя и какъв брой ни е готино да вършим това, което обичаме. Колко смехории има по пътя. Хем се взимам супер насериозно и ми е доста с напрежение, хем и не чак толкоз.

Има ли някой, който ти оказва помощ по този път, по който си избрала да вървиш?

Мила: Всичките ми сътрудници, които са ми и другари. Всеки прави ужасно доста и ми се желае да живеем добре от това, което вършим.



Трудно ли е да си друг и да не се вписваш в общоприетите правила, даже и когато приказваме за музика?

Мила: Не е елементарно, само че аз съм някакъв глупак и имам вяра, че ще пристигна на мода това, което вършим. Ето виж какво се случи на „ Грами “.

Да, Били Айлиш разруши!

Мила: Аз я боготворя. Жестока е, брат й също. Виждаш някаква човечност. Ако това стане съвременно и тук, ще е доста прелестно.

Мислиш ли, че ще стане?

Мила: Бавни сме, само че все по някое време ще стане и ние към този момент ще сме го правили години преди този момент. Надявам се. Може и да не стане и да отпътува някъде по света.

Мислиш ли си го?

Мила: Вече да, малко, само че не задоволително. Аз доста обичам да си заставам тук. Тук ми е всичко. Не бих си го напуснала.

Не искаш ли въпреки всичко с нещо друго да се занимаваш?

Мила: Не. Винаги съм желала това да върша. От дете. Винаги са ме питали: „ Каква искаш да станеш като пораснеш “ и аз гордо и с някаква пренебрежителност споделях: „ Певица и актриса “.

Сега по какъв начин би се показала?

Мила: Певица и актриса.

А театъра? Не ти ли се играе?

Мила: Вече не. Но кино... ох, какъв брой ми се играе в киното. Онзи ден снимах първия си сериозен филм, късометражка е, само че хубава продукция. За първи път ме взеха от кастинг. Защото аз отивам на кастинги от 6-7 години и в никакъв случай не са ми звъняли по-късно. А тук още на кастинга режисьора ми сподели: „ Май си ти “. Така че хората се познават, което е най-приятното. Но театъра ме умори. Много. Цялата тази сила не скърбя, че съм я вложила, тъй като огромна обич беше. Но не мога да му се посветя, изключително в тази страна. Това изкуство особено малко режисьори му дават да върви напред, да е съвременно. Много стои в соца и това не ми харесва. 

Т.е. скоро няма да те забележим на театралната сцена?

Мила: Само пистолетни функции и за имидж, само че да вървя всеки ден, не. Иначе има режисьори, които доста почитам и одобрявам, с огромна наслада бих работила с тях.

Има още...