Микоплазмената инфекция е широко разпространена. Най-честият причинител на заболяване при

Микоплазмената зараза е необятно публикувана. Най-честият извършител на заболяване при индивида е Mycoplasma hominis. Основен метод за предаване е половият, като отношение за заразяване има честата промяна на полови сътрудници – промискуитет , незадоволително добра персонална хигиена и други. Предаването на инфекцията може да стане още и при разнообразни полови практики – да вземем за пример орален секс, както и заразяване на плода по време на бременност или при раждането.

Друг представител, който може да аргументи заболяване при индивида е Mycoplasma pneumoniae, която има афинитет към лигавицата на долните дихателни пътища. Най-често води до развиването на така наречен атипични пневмонии.

Характерно за инфекцията е, че при по-голяма част от инфектираните тя протича безсимптомно. Този факт има отношение към епидемиологичното разпространяване на инфекцията. Най-честите признаци, при положение на клинична изява на инфекцията, са неспецифични – парене или болежка при уриниране, дискомфорт по време на сексуален акт, както и съществуване на секреция от уретрата или влагалището.

Инкубационният интервал е в границите на няколко седмици – от 3 до 5. По-често се засягат дами и то в полово дейната възраст.

Най-честите затруднения при развиването на микоплазмена зараза са тазово-възпалителната болест, бактериална вагиноза, прибързано раждане, прибързано пукане на околоплоден мехур, аборти, простатит, орхит (възпаление на тестисите) и други.

Материалът за проучване се дефинира взависимост от локализацията на възпалителния развой. При дамите се изследва вагинален или цервикален (от маточната шийка) секрет. Той се взема със изсъхнал тампон, с който се обтрива лигавицата. От значение е в секрета да се съдържат повече епителни кафези, към които се прикрепват микроорганизмите.

След вземането на секрета тампонът се слага в транспортна среда и се отнася до съответната лаборатория. Препоръчително е материалът да не преседява повече от 2 часа или в случай че това се постанова да се съхранява при температура – от 2 до 8˚.

При мъжете се взема както секрет от уретрата или простатен секрет, по този начин и материал от семенна течност (еякулат). Правилата за предпазване на материала са сходни с тези при пробите от дами.

Свързани публикации.. Генитална хламидия 0 Тихият завоевател - уреаплазмата 5 Атипични пневмонии - поради микоплазма, хламидии и... климатици 0

Освен половите органи (гениталиите), инфекцията може да засегне и отделителната система – в някои случаи може да бъде причина за цистити и пиелонефрити, изключително в случай че са налице негативни резултати от микробиологичното проучване. За проучването е належащо вземането на стерилна урина, заран след ставане и прелиминарен тоалет . Взема се междинната порция урина.

Като способ за проучване се употребяват както микробиологично проучване, по този начин и PCR.

Микробиологичното проучване не се характеризира с особена сензитивност и специфика , защото са вероятни подправено негативни резултати. Резултат се получава в границите на 24-48 часа и при уединяване на причинителя се прави антибиограма – открива се чувствителността на микроорганизма към разнообразни антибиотици за прецизиране на лекуването.

ДНК анализът е различен способ за диагностика, който има висока специфика и сензитивност. Методът се назовава PCR – полимеразно-верижна реакция. Има значимо място в определяне на безсимптомните форми. Материалите за проучване могат да бъдат от разнообразни органи – влагалище, уретра, урина, както и семенна течност.

От значение е пробите да бъдат взети преди използването на антибиотично лекуване, за отбягване компрометиране на резултатите и краткотрайно угнетяване на инфекцията. 3437