Северно сияние à la Крапец
Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер. Преди близо година, още веднъж през юли, в той разкри. Мишо ни изясни още какво е светлинното замърсяване – една от актуалните „ заболявания ” на урбанизираните зони.
Автономията за слушане насочи предизвикателство към Михаил и го предложения да снима не посрещането на Джулай, а изпращането му . Той одобри хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри , с цел да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.
Времето му бе лимитирано , а територията за деяние – покрайнините на село Крапец и дивите северни плажове съвсем до границата ни с Румъния . Като прибавим и офанзивите от комари – задачата изглеждаше много комплицирана, само че не и невъзможна . „ Ще измислим нещо, мисля, че ще станат забавни неща ”, убеден бе Мишо преди началото на предизвикването.
Въпреки че е занаятчия на астрофотографията и умее да разкрие единствено в кадър необятната хубост на Млечния път , в тази задача той нямаше по какъв начин да ни покаже звездите, тъй като времето не го разреши. Насред мъгла и извънредно натрапчива влага , идваща към брега от морето, Мишо се впусна в изотопското среднощно премеждие, с цел да разкрие български северни сияния от друго измерение.
Как се изпраща Джулай Морнинг? Визуалният отговор на Михаил Минков е умножен до безконечност по осем.
„ Струваше си! ” , споделя Мишо на финала. Предизвикателството го вади от рутината на всекидневието , която за него – като фамилен човек с две дребни деца, в действителност е сладка и цялостна с страсти. А когато се отдаде на заниманието, което го води към нови места и преоткриването на остарели обичани , осъзнава какъв брой могат да му липсват всекидневният темп и хората, които го задават.
Михаил пробва всеки месец да снима нови местоположения и по този начин да поддържа удоволствието от астрофотографията. Дава ни за образец Широка поляна като място с чисто небе. „ Много е мрачно, доста е красиво, една от фаворитните ми дестинации сега ”.
Признава обаче, че Черноморският север му е обичан : „ Като дойдох през днешния ден във Варна и потеглих към Крапец, имах чувство на лека възбуденост и наслаждение, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е неповторимо ”. Жал му е за слушателите, които не могат да помиришат северните аромати.
„ Благодарение на камерата, която употребявам, и на датчика, защото е доста светлочувствителен, разкриваш нещо, което човек не може да види . Това е нещо, което не стопира да ме стимулира да върша това, което върша. Много пъти си споделям: „ За какво? ”. Ставам измежду нощите, не съм доспал по този начин или другояче с две деца. И когато отида да натисна копчето, очаквам 20 секунди, с цел да се появи фрагментът, и видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да забележим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, само че хората не могат да го видят – доста е прелестно! ”.
„ За страдание няма звезди, има много облаци, само че беше забавно, нереални форми, бурята несъмнено идва! ” , споделя Мишо директно след фотофиниша на изотопската му задача. Той е удовлетворен от работата си, въпреки че отразява тъжно и тъмно изпращане на Джулай . Все отново обича рисковото време, а резултатът от тази любов – както можете да се убедите и сами – е повече от впечатляващ .
Как в ефир прозвуча хвърлената ръкавица към Михаил Минков чуйте в звуковия файл.
Снимки: Михаил Минков, особено за „ Изотопия ” по „ Хоризонт ”
Още негови творби: ,
Автономията за слушане насочи предизвикателство към Михаил и го предложения да снима не посрещането на Джулай, а изпращането му . Той одобри хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри , с цел да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.
Времето му бе лимитирано , а територията за деяние – покрайнините на село Крапец и дивите северни плажове съвсем до границата ни с Румъния . Като прибавим и офанзивите от комари – задачата изглеждаше много комплицирана, само че не и невъзможна . „ Ще измислим нещо, мисля, че ще станат забавни неща ”, убеден бе Мишо преди началото на предизвикването.
Въпреки че е занаятчия на астрофотографията и умее да разкрие единствено в кадър необятната хубост на Млечния път , в тази задача той нямаше по какъв начин да ни покаже звездите, тъй като времето не го разреши. Насред мъгла и извънредно натрапчива влага , идваща към брега от морето, Мишо се впусна в изотопското среднощно премеждие, с цел да разкрие български северни сияния от друго измерение.
Как се изпраща Джулай Морнинг? Визуалният отговор на Михаил Минков е умножен до безконечност по осем.
„ Струваше си! ” , споделя Мишо на финала. Предизвикателството го вади от рутината на всекидневието , която за него – като фамилен човек с две дребни деца, в действителност е сладка и цялостна с страсти. А когато се отдаде на заниманието, което го води към нови места и преоткриването на остарели обичани , осъзнава какъв брой могат да му липсват всекидневният темп и хората, които го задават.
Михаил пробва всеки месец да снима нови местоположения и по този начин да поддържа удоволствието от астрофотографията. Дава ни за образец Широка поляна като място с чисто небе. „ Много е мрачно, доста е красиво, една от фаворитните ми дестинации сега ”.
Признава обаче, че Черноморският север му е обичан : „ Като дойдох през днешния ден във Варна и потеглих към Крапец, имах чувство на лека възбуденост и наслаждение, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е неповторимо ”. Жал му е за слушателите, които не могат да помиришат северните аромати.
„ Благодарение на камерата, която употребявам, и на датчика, защото е доста светлочувствителен, разкриваш нещо, което човек не може да види . Това е нещо, което не стопира да ме стимулира да върша това, което върша. Много пъти си споделям: „ За какво? ”. Ставам измежду нощите, не съм доспал по този начин или другояче с две деца. И когато отида да натисна копчето, очаквам 20 секунди, с цел да се появи фрагментът, и видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да забележим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, само че хората не могат да го видят – доста е прелестно! ”.
„ За страдание няма звезди, има много облаци, само че беше забавно, нереални форми, бурята несъмнено идва! ” , споделя Мишо директно след фотофиниша на изотопската му задача. Той е удовлетворен от работата си, въпреки че отразява тъжно и тъмно изпращане на Джулай . Все отново обича рисковото време, а резултатът от тази любов – както можете да се убедите и сами – е повече от впечатляващ .
Как в ефир прозвуча хвърлената ръкавица към Михаил Минков чуйте в звуковия файл.
Снимки: Михаил Минков, особено за „ Изотопия ” по „ Хоризонт ”
Още негови творби: ,
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ