Михаил Калдъръмов: Човешкият дух е нещо божествено, защото не може да бъде имитиран
Михаил Калдъръмов рядко издава нова книга. „ Бавни планини ” е девета подред. В дългата му 40-годишна креативна биография обаче всяка негова литературна рожба е запаметяваща се, тъй като авторската съвест не му разрешава да изрича безсмислени слова. Той е потвърдил се занаятчия на оксиморонната поетическа тъкан, където светлината и копнежът обгръщат мрака и тъгата. В стихотворението „ Утро ” той признава: „ Сядам на масата, / на другия стол сяда слънцето / и пием от една чаша ” – отбелязва литературната рецензия, в тази ситуация – Анжела Димчева.
А Ива Спиридонова я добавя: " В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето основават дом за бездомния свят. А индивидът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи по какъв начин да върви постепенно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до безкрайност. Преминава през полесражение от ненужности, съзерцава живота, с цел да синтезира смисъла му в единственото допустимо продължение – природата. И водата се трансформира в знак на независимост, а думата може да бъде обич, „ думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни “.
Такива думи чува Михаил Калдъръмов от своите мудни планини, по този начин смирено притихва в забавения ход на сърцето им, достигнал умеенето да слуша вечността и да записва живота. Остава единствено да го прочетем. "
...Бавни планини, научете ме по какъв начин
да тече постепенно
златната река на живота.
Разлистваме в „ Артефир “ най-новата книга на поета Михаил Калдъръмов „ Бавни планини ” и беседваме за това, по какъв начин се гради и надгражда словото.
Чуйте диалог на Димитрина Кюркчиева с Михаил Калдъръмов.
Снимки – персонален списък на Михаил Калдъръмов
А Ива Спиридонова я добавя: " В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето основават дом за бездомния свят. А индивидът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи по какъв начин да върви постепенно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до безкрайност. Преминава през полесражение от ненужности, съзерцава живота, с цел да синтезира смисъла му в единственото допустимо продължение – природата. И водата се трансформира в знак на независимост, а думата може да бъде обич, „ думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни “.
Такива думи чува Михаил Калдъръмов от своите мудни планини, по този начин смирено притихва в забавения ход на сърцето им, достигнал умеенето да слуша вечността и да записва живота. Остава единствено да го прочетем. "
...Бавни планини, научете ме по какъв начин
да тече постепенно
златната река на живота.
Разлистваме в „ Артефир “ най-новата книга на поета Михаил Калдъръмов „ Бавни планини ” и беседваме за това, по какъв начин се гради и надгражда словото.
Чуйте диалог на Димитрина Кюркчиева с Михаил Калдъръмов.
Снимки – персонален списък на Михаил Калдъръмов
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ