Михаела Гривева по образование е икономист със специалност Икономика на

Михаела Гривева по обучение е икономист със компетентност „ Икономика на обществено културната сфера “. Днес е хореограф, учител и танцьор по актуален танц (Contemporary dance), който жанр тя изяснява по този начин: „ Той показва актуалния метод на живот като сплотява в себе си доста разнообразни техники. Взаимства от балета, съвременен танц и други танцови форми, само че в него можеш да намериш и правила от бойни изкуства, и източни философии, като за мен главната концепцията е да се вслушаш в тялото си и да се изразяваш без ограничавания. “

Михаела е танцувала в доста обединения, пътувала е с круизни кораби, била е спортен танцьор и даже стига до Световно състезание по „ шоуденс “, както се е казвал тогава стилът. По-късно отпътува за Ирландия, с цел да приключи магистратура „ Съвременен танцов пърформанс “. Защо обаче стартира да учи стопанска система и избира таман тази компетентност, както и какво я води в света на танците следва в описа под чудната фотография...

Бях осем или девет годишна. Никога няма да не помни деня, когато една другарка за първи път ме заведе в локалната балетна зала. То беше една дребна стая, даже не беше зала. И тази стая беше цялостна с дребни танцуващи деца. Помислих си, че се намирам в някакво магическо място, толкоз прелестни ми се сториха тези танцуващи дечица. Това беше началото, което по-късно прерасна в фантазия да аплайвам и изучавам балет. Но родителите ми бяха срещу поради тежестта на работата, с която се славеше тогава съветската балетна школа, на която ние сме ученици. Не аплайвах балет… Но пък по тази причина по-късно учих тази стопанска система на социално-културната сфера (смее се), тъй като търсех нещо оптимално близо до танците, изкуството и културата. Но до момента в който учех стопанска система, редом продължих да се занимавам с танци.
FEAST WITH A DEMON from Mihaela Griveva on Vimeo.

Как стигна до танците?
Танцувам от доста дребна. Родом съм от град Самоков. Там като момиченце започнах да се занимава с типичен и съвременен балет. Но забавното е, че още преди да стана танцьор съм била хореограф и то приказвам за напълно нежна възраст, пет-шест годишна. По-късно станах и хореограф в тази същата школа, в която започнах да танцувам. Преди да стартира с танците, се занимавах с бойни изкуства – „ кунг-фу “. И това е първата ми обич, която не съм изоставила и до през днешния ден, тъй като по отношение на образованието по танци, съм посещавала школи и по други типове бойни изкуства. В тях ме интересува както методът на придвижване, по този начин и философията им. Да опознаеш себе си…
Михаела е някак по необикновен метод топла, има деликатност в гласа ѝ, смехът и е хем звънък, хем спокоен, прави къси паузи, до момента в който търси думите, с цел да опише нещо мъчно – прекарването да танцуваш. Питам я за смисъла, за танцуването, за връзките сред всекидневието и танца. Иска ми се да я опозная преди да заговорим за Ирландия.
Да опознаеш себе си е пътят ни в живота без значение дали в танца или в прочувствения, или в какъвто и да е живот. Можеш да бъдеш същински благополучен само, когато преоткриеш себе си и се свържеш със своята истина. И, да, танцът носи себепознаване. Тъй като съм и учител, виждам го и в учениците си, по какъв начин придвижват това ново знание за себе си в всекидневието си. Наскоро попаднах на една доктрина, че в действителност ние имаме три мозъка. Този в главата ни, този в сърцето ни и този, който се намира в корема ни. И доста по-често този, който се намира в сърцето и корема, е по-голям от този в главата. Затова и основаването на тази връзка на индивида с тялото му носи доста знания, които, в случай че мислим неотклонно и единствено с мозъка в главата си, бихме могли да пропуснем.
Какво научи ти за себе си от тази доктрина?
Че капацитетът ни е доста по-голям от това, което осъзнаваме и че отговорите на въпросите, които си задавме, са най-често в нас..
Искаш да кажеш, че сами се ограничаваме?
Определено. Най-голямата спънка за един човек е самият той, самичък за себе си. И както доста философи са споделили, битката със себе си е най-тежка. Аз в моя живот непрекъснато изучавам и желая да изучавам, устремявам се към познание и усъваршестване. Цял живот все диря нова и нова информация. Докато учех да вземем за пример Икономика, в България актуалният танц занапред навлизаше и нямаше доста информация. Само в НАТФИЗ и „ Нов български университет “ имаха бакалавърски степени, свързани с танц. Никакви уъркшопи, никакви школи, нищо. И аз непрестанно се усещах лимитирана, не можех да открия моето изразно средство в танца.И тогава в „ Гьоте институт “ пристигна немска преподавателка, която направи семинар по „ Body Mind Centering “. И аз за първи път в живота си се допрях до модерна техника и разбрах какво значи това. Толкова доста ми хареса, че след този миг направих всичко по силите си да науча повече за това изкуство.

Това беше „ а-ха “ моментът ми, тъй като открих тази независимост, която като че ли постоянно съм търсила и през която можех да изразя всички вилнеещи в мен усеща и визии за живота. Това беше моментът, в който разбрах, че безконечният ми блян да сътворявам можеше да се осъществя. Защото аз към този момент бях построен професионален и комерсиален танцьор. Бях взела участие във всевъзможни шоу стратегии по света и у нас. Но това в никакъв случай не ми е било задоволително. Винаги съм желала да върша изкуство.

Когато приключих бакалавърската си степен, не желаех да не преставам да изучавам стопанска система и започнах да диря магистърски стратегии отвън България, където се преподава танцово изкуство. Но аз нямах дипплома или приключено танцово обучение, макар големия ми опит. Тогава открих един университет, който приема студенти с друга бакалавърска степен, с изпит по език и автобиография, с която да докажеш, че имаш професионален опит в танца. Интервюто стана по телефона или по „ Skype ” ли, не помня тъкмо. Но ме одобриха в Университета на Лимерик (англ. University of Limerick, ирл. Ollscoil Luimnigh) Ирландия

Когато те одобриха и беше на прага да сбъднеш фантазията ти, какво си намерения? Какво изпита?
Бях доста щастлива, тъй като не чаках, че ще ме одобряват. Но въпреки това нямах доста изчерпателна информация за Ирландия. Естествено знаех някакви съществени неща от обща просвета, само че задълбочено нямах никакви знания за мястото, където отивам. И си припомням, че пътувах от Бургас до Дъблин, тъй като тогава нямаше директни полети от София. Университетът се намираше в Лѝмерик, град в Южна Ирландия и пътуването от Дъблин до там беше едно извънредно дълго пътешестване с рейс. Най-дългото ми пътешестване с рейс, по време на което гледах през прозореца и виждах най-красивите зелени полета…

В същото време бях доста обезпокоена, тъй като всичко се случи онлайн, даже по този начин си открих мястото за живеене и аз не познавах хората, при които отивам. Пристигнах много късно, може би към пет–шест вечерта, есенно време, съвсем мрачно. Спомням си по какъв начин обикалях с големия ми куфар и диря къщата, в която е квартирата ми. Когато я открих, притежателят го нямаше. Посрещна ме едно момиче, бъдещата ми съквартирантка, която в този миг имаше посетители. Но ме одобриха доста топло, извънредно приятни хора бяха.




Разкажи ми малко повече за Ирландия. Ние най-често я асоциираме с Англия, само че по този начин ли е? Каква страна е тя, какви са хората там?
Много разнообразни от англичаните. Северна Ирландия е част от Англия, само че Ирландия е доста друга.

И някак хората ми припомнят по някакъв метод за България. За разлика от американците или англичаните, в които можеш да откриеш едно империалистично наличие, в ирландците това го няма. Те са някак елементарни и доста учтиви. Да, извънредно учтиви са. Земни хора и постоянно са подготвени да ти оказват помощ. Ирландия е преди всичко в Европа по доброволчество. Много мощно развито е това в тях да оказват помощ. Даже с един доста обикновен образец ще го илюстрирам. Приятелката на моята съквартирантка, която изобщо не ме познаваше, ме заведе до университета първия ден, тъй като аз не знаех по какъв начин да стигна до него. Когато го видях, си споделих, че това е университет фантазия – извънредно съвременен, нов, издигнат с инвестиции от Америка, голям кампус с доста зеленина в него, напряко полета от зеленина.




Каква е архитектурата в Ирландия, има ли крепости, останали от едно време?
Не, няма, има повече руини, някои от които са възобновени, само че такава старинни крепости, каквато има във Англия, да вземем за пример, в Ирландия няма. Но знаеш ли, тяхната нация е доста изстрадала.
Тук Михаела стопира и търси думата на български, произнася я на британски: “famine ”, мисли малко и пита: „ Как се споделя, когато някой се пробва да те изтреби от апетит?
Тях Англия се е пробвала да ги изтреби от апетит преди време. Тогава те от към осем милиона са останали четири. Останалите са измрели или са напуснали страната и по тази причина има толкоз доста ирландци в Америка и Австралия. И коства ми се, че в страната има нещо, по какъв начин да го нарека – сурово. Когато споделих, че хората са земни, хм, имах нещо такова поради, че силата им е земна, някак ниска, към земята е ориентирана.


Как наподобява или по какъв начин се усеща ниска земна сила?
Това е обвързвано и с метода им на живот, тъй като множеството от тях са фермери, в предишното главният занаят е бил земеделие. Това е поминъкът им, свързани са със земята, не са въздушни като чувство. Ще се опитам да го обясня през танца. Ако си представиш човешкото тяло, има танцьори, които като че ли летят, над земята са, а на други – силата им е ниска, като че ли съсредоточена към таза, седи ниско. Но ирландците са и хора на мозъка, те се славят със своите литературни гении, те са по-често в мозъка си, в сравнение с в тялото си, което може би идва и от католическото им обучение. Защото откакто са освободени от Англия, те попадат по робството на Католическата черква, която стартира да се разпорежда с страната. Може би поради това актуалният танц там не е толкоз развъртян, колкото в други европейски страни.
Заради религията?

Да. В предишното религията е била отпред на страната. Религията към момента се пробва да държи мощта. Но сега от ден на ден отслабва позициите си измежду популацията.Например когато гласоподаваха да се разрешат абортите, тук беше нещо ужасно и доста прочувствено. Не съм очаквала, че ще го преживея толкоз персонално. Неописуемо беше. Но това е доста дълга тематика на диалог. Само ще ти кажа, че преди време тук е имало здания, които са наричани „ перални “. И там са били затваряне всички извънбрачни деца, дружно с майките им и са ги превръщали в плебеи. И те са работели в тези перални. Та тези хора имат извънредно тежка история. Затова споделям, че Ирландия е сурова страна, доста сурова.
А в този момент има ли го този отпечатък?
Сега те вършат големи стъпки. Те одобриха еднополовите бракове, в този момент гласоподаваха за узаконяване на абортите и това демонстрира голямо развиване в самото население и даже полека-лека стартират да се отделят от църквата. Но цялата тази история няма по какъв начин да не остави отпечатък върху тях, метода им на мислене и даже телата им, тъй като има и телесна памет. Знаеш ли, когато преподавам в мои класове по целия свят е имало случаи, щом хората стартират да работят с тялото си, ненадейно да се разплачат или да станат доста емоционални… може би, в случай че успееш да се вслушаш в тялото си, да го схванеш, тогава успяваш да достигнеш до места, които са част от тази телесна памет, до блокираните места, които се отключват.
Какви са хората, които идват да се учат при теб?
Това е въпрос, който не стопира да ме занимава. В моите часове хората, които ги посещават би трябвало да поемат отговорност за израстването си, личното си тяло, придвижването и даже какъв брой изпитание влагат. Защото в тези часове работим доста с въображението. Търсим увеличение на чувствителността на тялото, друг вид сетивност, да се научиш да „ чуваш “ тялото си. В продължение на един час, колкото трае урокът ние пътуваме дружно. Не стопираме да се движим, аз им слагам разнообразни задания. Например, депозирам им някакви мислени картини, основават напълно друга сензитивност, търсят разнообразни изразни средства на тялото. Защото, с цел да се почувстваме цялостни, би трябвало хубаво да познаваме всяко кътче от себе си, с цел да знаем какви са опциите ни. Хореография на тялото
Какво правиш сега?
Едно от значимите ми професионални достижения все още е основаването на уеб страницата Dancing Opportunities. Сайтът е един от най-популярните платформи за танцьори в света. В него се поместват разнообразни благоприятни условия за танцьори/хореографи (резиденции, отворени предложения, кастинги, уъркшопове и т.н.). Интересът ми през последните години към танцовото кино изкуство или „ screendance “ ми даде ново поле за развиване и изява като актьор. В момента мой филм е част от 13-часов омнибус филм “Lе Ballet de la Nuit ” и бива показан на интернационалните фестивали. По настоящем работя по основаване на апаратура с моя филм " La Ballet De La Nuit The 12th Hour ", която ще бъде показана в галерии през 2019. Паралелно с това работя и по основаването на соловия пърформанс " Dark Matter ", който ще има премиера през 2019 във Франция (12-и януари, Ville de Saint-Martin-d`Hères) и Ирландия (23-ти януари, The Lir Academy, Dublin).
Ballet de la Nuit The 12th Hour Trailer from Mihaela Griveva on Vimeo.

В началото на диалога ни ти сподели, че си и хореограф. Какво е да правиш хореография за личното си тяло?
Това е да отвориш нови пътища в съзнанието си. А те са толкоз доста, само че това ни дава инструмент за най-прекия път към себе си. Едно и също придвижване може да бъде осъществено с друго желание и от там да наподобява по радикално друг метод. Когато кажеш на някого да вдигне ръката си, той я подвига, само че с цел да обогатиш това придвижване, може да използваш въображението като му кажеш да вдигне ръката си, като че ли желае да допре клона на едно дърво… Тогава пълнотата на придвижването ще бъде напълно друга, по тази причина въображението е толкоз значимо.
В какво вярваш?
Ако приказваме световно, имам вяра, че нищо във Вселената не се губи и силата непрестанно се трансформира. Вярвам, че всеки човек има капацитета да сътвори свят на наслаждение и благополучие. И че всеки човек има възвишен капацитет. Но въпросът е да намерим инструментите, които ще отключат всичко това, с цел да успеем да станем най-хубавата промяна на себе си.
Какво е независимост?
За мен, независимост е да бъдеш в естетика със себе си и да следваш пътя си.
Имаш ли обичано място по света или в танца?
По света обичаното ми място е у дома - в България. А в танца е моето тяло.
Beyond Technique Workshop from Mihaela Griveva on Vimeo.