По-внимателно с мидите
Мидите са едно от летните лакомства, изкушаващи множеството курортисти по морето. Дори и осведомените с рисковете, които може да сервира този деликатес, от време на време мъчно се въздържат пред салата от прясно уловени миди с лук, лимон и магданоз или при аромата на миди, задушени в доматен сос и подправени с черен пипер, чесън и босилек или магданоз.
Важно е въпреки всичко да знаете къде са ловени мидите, тъй като рискът от отравяне не е безопасен. Причината е в естеството на самата мида. Тя е просто творение, живее прикрепена върху канара и се храни с планктон, който засмуква от водата. Така през една мида минават до 3 литра вода на час. Тя е натурален филтър на морето, а то у нас не на всички места е чисто. Няма да навлизаме в детайлности, защото е ясно защо става дума.
От десетина години на пазара се оферират и миди от ферми. Те се отглеждат прикрепени на въжета на подобаващи, проточни места на известно разстояние от брега и при тях няма опасности. Важно е също преди да влязат в тенджерата или в тигана, мидите да са живи, добре затворени и със здрави черупки. След като ги купите, незабавно ги залейте със студена вода. Ако има отворени или със счупени черупки, ги изхвърлете. При готвенето е добре да знаете, че те нямат потребност от дълга термична обработка. Достатъчно е да се сварят за няколко минути, едвам си отворят черупките. Ако се варят по-дълго, стават жилави.
У нас за готвене се употребяват най-вече черните миди Mytilus galloprovincialis, добре познати и ценени също във всички средиземноморски кухни. Понякога ги назовават „ стридите на бедния ”. За страдание в Черно море съвсем няма стриди, нито пък от едрите миди " Сен Жак " - един от огромните специалитети на френската кухня. Изглежда тъкмо от такава мида се е родила Афродита, в случай че имаме вяра на облика, оставен от Ботичели за това изключително значимо събитие от гръцката митология. Възможно е тъкмо с този митологичен роман да е обвързвана и визията за мидите като всесилен афродизиак.
Твърди се, че Казанова започвал вечерята си с няколко десетки стриди. Някои свързват половия подтекст към тях само с формата им, само че има и по-рационални пояснения за славата им на любовен стимулант. Установено е, че те съдържат допамин - вещество, което въздейства на мозъчната активност и укрепва половото предпочитание при мъжете и дамите. Друго пояснение е обвързвано с високото им наличие на цинк, а е потвърдено, че всички богати на този минерал храни са афродизиаци.
У нас може и да няма същински стриди, само че има бяла мида, на която никой не обръща внимание, а в Италия и Гърция тя е на особена респект. Става дума за тези дребни бели кръгли или продълговати мидички, които живеят заровени напълно на плитко в пясъчните заливи. Те също могат да се готвят и са доста вкусни. От тях става доста хубава паста с морски блага. След като ги измиете със студена вода, може просто да ги пуснете за минутка, както са с черупките в тигана при към този момент готовите спагети и да ги захлупите. Така вършат в Италия.
Родното Черноморие предлага още един деликатес, прикрит под раковина. Става дума за рапаните, към които допреди двайсетина години само сувенирната ширпотреба демонстрираше интерес. По това време на сергиите с неизбежния курортен кич постоянно имаше пепелници и всякакви други произведения от лакирани черупки на рапани. Никой не помисляше, че стават за ястие. Днес всеки, който ги е опитвал, знае, че са доста вкусни. Могат да се подготвят на салата, да се панират и да се пържат. Първо се сваряват, изваждат се от черупките и се почистват, както сухоземните охлюви. Оставя се единствено мускулът. Също както и мидите, не е добре да се варят дълго, тъй като месото им става твърдо и жилаво.
През 90-те години в черноморските селища някак ненадейно процъфтя бизнесът с тези морски охлюви. Твърди се, че таман те са дали старта на една от най-влиятелните през днешния ден бизнес групировки. Много хора тогава се чудеха кой стои в дъното на този интерес. Оказаха се японски компании, които ги изкупували на необичайно високи цени. В Япония рапаните са огромен деликатес. Смятат ги за афродизиак. Те са по-висши организми от мидите. Не ядат планктон и не филтрират вода, а се хранят с раковини. Така българското крайбрежие по подигравка на ориста се оказа плантация за японски рапани. Впрочем самите рапани са пренесени у нас от Японско море в средата на предишния век върху киловете на огромните кораби. Намерили удобна среда и относително бързо се развъдили. И отново си отпътуват натам.
Миди на тиган
Продукти: 1 кг миди, 1 връзка магданоз, 5 скилидки чесън, 200 мл бяло вино, 4 с.л. зехтин, 1 лимон, сол, черен пипер.
Зехтинът се загрява в огромен тиган и леко се запържва нарязаният чесън. Добавят се измитите миди, както са с черупките и се налива виното. Тиганът се захлупва и понякога се разклаща. След като мидите се отворят, се подправят с черен пипер и сол, поливат се с лимонен сок и ситно нарязан магданоз.
Миди с винен сос
Продукти: 1,5 кг черни миди, 1 глава лук, 100 мл бяло вино, 1 дафинов лист, 1 с.л. брашно, сол.
Мидите се сваряват, изваждат се ядките от черупките, а част от бульона се вари дружно с нарязания на ситно лук, виното, дафиновия лист и сол. Когато една четвърт от соса се изпари, се прибавя авансово препеченото в тиган брашно, мидените ядки и ястието се задушава под похлупак на спокоен огън още десетина минути.
Миди с лют сос
Продукти: 1 кг черни миди, 1 връзка магданоз, 1 дафинов лист, 50 г разтопено краве масло, 1 глава лук, 100 мл бяло вино, 1 с.л. стрита суха мащерка, сок от половин лимон, млян черен пипер, сол.
В един литър вряща вода се поставят почистените и добре измити миди, половината от магданоза, ситно нарязан и дафиновият лист. Вари се на мощен огън. Когато мидите се разтворят, се изваждат и се държат на топло. В маслото се запържва ситно нарязаният лук. Долива се виното и една ч.ч. от прецедения бульон и се вари, до момента в който сосът стартира да се сгъстява. Прибавят се мидените ядки дружно с черния пипер, мащерката, лимоновия сок, ситно нарязан магданоз и сол. Вари се още десетина минути на спокоен огън под похлупак.
Рапани в масло
Продукти: 10 рапана, 50 г краве масло, 4 скилидки чесън, половин връзка копър, сол, лимон.
Рапаните се сваряват, изваждат се от черупките и се почистват. Оставя се единствено мускулът и се нарязва на филийки. Пускат се в сгорещено масло и леко се запържват. Преди да се извадят от тигана се подправят със сол, счукан чесън и ситно нарязан копър. Преди сервирането се поливат с лимонен сок.
Миди Саганаки
Продукти: 1 кг миди, 1 глава лук, 1 зелена чушка, 2 с.л. горчица, 4 с.л. зехтин, 200 мл бяло вино, 100 г жълто сирене, магданоз, сол, черен пипер.
В загретия зехтин леко се запържват ситно нарязаният лук и чушката, нарязана на колелца. Прибавят се авансово сварените и извадени от черупките миди и след половин минута се долива бялото вино. Добавят се горчицата, сол и черен пипер и се оставя да поври, до момента в който сосът се сгъсти. Добавя се натрошеното сирене и се оставя на слаб огън, до момента в който сиренето се разтопи. Мидите се поръсват с нарязан магданоз и се сервират с гарнитура от пържени картофи.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Важно е въпреки всичко да знаете къде са ловени мидите, тъй като рискът от отравяне не е безопасен. Причината е в естеството на самата мида. Тя е просто творение, живее прикрепена върху канара и се храни с планктон, който засмуква от водата. Така през една мида минават до 3 литра вода на час. Тя е натурален филтър на морето, а то у нас не на всички места е чисто. Няма да навлизаме в детайлности, защото е ясно защо става дума.
От десетина години на пазара се оферират и миди от ферми. Те се отглеждат прикрепени на въжета на подобаващи, проточни места на известно разстояние от брега и при тях няма опасности. Важно е също преди да влязат в тенджерата или в тигана, мидите да са живи, добре затворени и със здрави черупки. След като ги купите, незабавно ги залейте със студена вода. Ако има отворени или със счупени черупки, ги изхвърлете. При готвенето е добре да знаете, че те нямат потребност от дълга термична обработка. Достатъчно е да се сварят за няколко минути, едвам си отворят черупките. Ако се варят по-дълго, стават жилави.
У нас за готвене се употребяват най-вече черните миди Mytilus galloprovincialis, добре познати и ценени също във всички средиземноморски кухни. Понякога ги назовават „ стридите на бедния ”. За страдание в Черно море съвсем няма стриди, нито пък от едрите миди " Сен Жак " - един от огромните специалитети на френската кухня. Изглежда тъкмо от такава мида се е родила Афродита, в случай че имаме вяра на облика, оставен от Ботичели за това изключително значимо събитие от гръцката митология. Възможно е тъкмо с този митологичен роман да е обвързвана и визията за мидите като всесилен афродизиак.
Твърди се, че Казанова започвал вечерята си с няколко десетки стриди. Някои свързват половия подтекст към тях само с формата им, само че има и по-рационални пояснения за славата им на любовен стимулант. Установено е, че те съдържат допамин - вещество, което въздейства на мозъчната активност и укрепва половото предпочитание при мъжете и дамите. Друго пояснение е обвързвано с високото им наличие на цинк, а е потвърдено, че всички богати на този минерал храни са афродизиаци.
У нас може и да няма същински стриди, само че има бяла мида, на която никой не обръща внимание, а в Италия и Гърция тя е на особена респект. Става дума за тези дребни бели кръгли или продълговати мидички, които живеят заровени напълно на плитко в пясъчните заливи. Те също могат да се готвят и са доста вкусни. От тях става доста хубава паста с морски блага. След като ги измиете със студена вода, може просто да ги пуснете за минутка, както са с черупките в тигана при към този момент готовите спагети и да ги захлупите. Така вършат в Италия.
Родното Черноморие предлага още един деликатес, прикрит под раковина. Става дума за рапаните, към които допреди двайсетина години само сувенирната ширпотреба демонстрираше интерес. По това време на сергиите с неизбежния курортен кич постоянно имаше пепелници и всякакви други произведения от лакирани черупки на рапани. Никой не помисляше, че стават за ястие. Днес всеки, който ги е опитвал, знае, че са доста вкусни. Могат да се подготвят на салата, да се панират и да се пържат. Първо се сваряват, изваждат се от черупките и се почистват, както сухоземните охлюви. Оставя се единствено мускулът. Също както и мидите, не е добре да се варят дълго, тъй като месото им става твърдо и жилаво.
През 90-те години в черноморските селища някак ненадейно процъфтя бизнесът с тези морски охлюви. Твърди се, че таман те са дали старта на една от най-влиятелните през днешния ден бизнес групировки. Много хора тогава се чудеха кой стои в дъното на този интерес. Оказаха се японски компании, които ги изкупували на необичайно високи цени. В Япония рапаните са огромен деликатес. Смятат ги за афродизиак. Те са по-висши организми от мидите. Не ядат планктон и не филтрират вода, а се хранят с раковини. Така българското крайбрежие по подигравка на ориста се оказа плантация за японски рапани. Впрочем самите рапани са пренесени у нас от Японско море в средата на предишния век върху киловете на огромните кораби. Намерили удобна среда и относително бързо се развъдили. И отново си отпътуват натам.
Миди на тиган
Продукти: 1 кг миди, 1 връзка магданоз, 5 скилидки чесън, 200 мл бяло вино, 4 с.л. зехтин, 1 лимон, сол, черен пипер.
Зехтинът се загрява в огромен тиган и леко се запържва нарязаният чесън. Добавят се измитите миди, както са с черупките и се налива виното. Тиганът се захлупва и понякога се разклаща. След като мидите се отворят, се подправят с черен пипер и сол, поливат се с лимонен сок и ситно нарязан магданоз.
Миди с винен сос
Продукти: 1,5 кг черни миди, 1 глава лук, 100 мл бяло вино, 1 дафинов лист, 1 с.л. брашно, сол.
Мидите се сваряват, изваждат се ядките от черупките, а част от бульона се вари дружно с нарязания на ситно лук, виното, дафиновия лист и сол. Когато една четвърт от соса се изпари, се прибавя авансово препеченото в тиган брашно, мидените ядки и ястието се задушава под похлупак на спокоен огън още десетина минути.
Миди с лют сос
Продукти: 1 кг черни миди, 1 връзка магданоз, 1 дафинов лист, 50 г разтопено краве масло, 1 глава лук, 100 мл бяло вино, 1 с.л. стрита суха мащерка, сок от половин лимон, млян черен пипер, сол.
В един литър вряща вода се поставят почистените и добре измити миди, половината от магданоза, ситно нарязан и дафиновият лист. Вари се на мощен огън. Когато мидите се разтворят, се изваждат и се държат на топло. В маслото се запържва ситно нарязаният лук. Долива се виното и една ч.ч. от прецедения бульон и се вари, до момента в който сосът стартира да се сгъстява. Прибавят се мидените ядки дружно с черния пипер, мащерката, лимоновия сок, ситно нарязан магданоз и сол. Вари се още десетина минути на спокоен огън под похлупак.
Рапани в масло
Продукти: 10 рапана, 50 г краве масло, 4 скилидки чесън, половин връзка копър, сол, лимон.
Рапаните се сваряват, изваждат се от черупките и се почистват. Оставя се единствено мускулът и се нарязва на филийки. Пускат се в сгорещено масло и леко се запържват. Преди да се извадят от тигана се подправят със сол, счукан чесън и ситно нарязан копър. Преди сервирането се поливат с лимонен сок.
Миди Саганаки
Продукти: 1 кг миди, 1 глава лук, 1 зелена чушка, 2 с.л. горчица, 4 с.л. зехтин, 200 мл бяло вино, 100 г жълто сирене, магданоз, сол, черен пипер.
В загретия зехтин леко се запържват ситно нарязаният лук и чушката, нарязана на колелца. Прибавят се авансово сварените и извадени от черупките миди и след половин минута се долива бялото вино. Добавят се горчицата, сол и черен пипер и се оставя да поври, до момента в който сосът се сгъсти. Добавя се натрошеното сирене и се оставя на слаб огън, до момента в който сиренето се разтопи. Мидите се поръсват с нарязан магданоз и се сервират с гарнитура от пържени картофи.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ