Microsoft представи революционен квантов чип за компютри
Microsoft показа нов чип, който съгласно компанията демонстрира, че квантовите компютри са на „ броени години, а не на десетилетия “ напред в бъдещето. С него колосът се причислява към Гугъл и IBM в прогнозите, че фундаменталната смяна при компютърните технологии е доста по-близо, в сравнение с се смяташе до неотдавна.
Очаква се, че квантовите компютри ще могат да правят калкулации, които биха лишили на днешните системи милиони години. Това би помогнало за осъществяването на революционни открития в медицината, химията и доста други области, затлачени сега от на процедура безкрайните морета от вероятни комбинации от молекули, които объркват класическите компютри.
Най-голямото предизвикателство пред квантовите компютри е, че главният конструктивен детайл, наименуван кюбит, който е сходен на бита в класическите компютри, е необикновено бърз, само че също по този начин извънредно сложен за управление и предразположен на неточности.
Microsoft съобщи, че създаденият от нея чип Majorana 1 е по-малко податлив към тези неточности от съперниците и даде като доказателство научна публикация, която ще бъде оповестена в академичното списание Nature.
Темата по кое време ще се появят потребни квантови компютри завладя високите етажи на софтуерната промишленост. Главният изпълнителен шеф на Nvidia Дженсън Хуанг съобщи предишния месец, че технологията е на две десетилетия от повратния миг, в който ще изпревари чиповете на неговата компания, които сега зареждат взрива на изкуствения разсъдък.
Тези забележки подтикнаха Гугъл, която предходната година сподели собствен нов квантов чип, да съобщи, че до комерсиалните приложения на квантовите калкулации остават единствено пет години. Според IBM пък огромните квантови компютри ще бъдат пуснати в употреба до 2033 година
Majorana 1 на Microsoft се създава от близо две десетилетия и разчита на субатомна парченце, наречена фермион на Majorana, чието битие е теоретично обосновано за първи път през 30-те години на предишния век. Тази парченце има свойства, които я вършат по-малко податлива на неточности, които поразяват квантовите компютри, само че физиците мъчно я откриват и управляват.
Microsoft съобщи, че е основал чипа Majorana 1 с индиев арсенид и алуминий. Устройството употребява свръхпроводима нанопроводна жица за наблюдаване на частиците и може да се ръководи със общоприетоо компютърно съоръжение.
Чипът също по този начин има доста по-малко кюбити от конкурентните чипове на Гугъл и IBM. Въпреки тоа Microsoft счита, че за основаването на потребни компютри ще са нужни още по-малки, с цел да се минимизира процентът на грешките.
Компанията не даде период за стартиране и действителна интеграция на чипа за основаването на квантови компютри. Все отново в обява в блога си разяснява, че този миг е „ на години, а не на десетилетия “ разстояние.
Джейсън Зандер, изпълнителен вицепрезидент на Microsoft, който се занимава с визионерските планове на компанията, разказа Majorna 1 като
тактика с „ висок риск и висока облага “.
Чипът е направен в лабораториите на Microsoft в щата Вашингтон и Дания.
„ Най-трудната част беше решаването на физичните проблеми. Няма учебник за това и ние трябваше да го измислим “, сподели Зандер в изявление за Reuters.
Буквално изобретихме опцията да създадем това нещо атом по атом, пласт по пласт. “
Филип Ким, професор по физика в Харвардския университет, който не е взел участие в проучванията на Microsoft, съобщи, че майорановите фермиони са гореща тематика измежду физиците от десетилетия и назова работата на Microsoft „ вълнуващо развиване “, което слага компанията в челните редици на квантовите проучвания.
Той също по този начин съобщи, че потреблението от Microsoft на хибрид сред обичайни полупроводници и екзотични свръхпроводници наподобява като прав път към чипове, които могат да бъдат надграждани до по-мощни версии. „ Въпреки че към момента няма проява (на това мащабиране), това, което те вършат, е в действителност сполучливо “, сподели Ким.
Microsoft компютърни чипове чип Majorna 1 квантов компютър
Очаква се, че квантовите компютри ще могат да правят калкулации, които биха лишили на днешните системи милиони години. Това би помогнало за осъществяването на революционни открития в медицината, химията и доста други области, затлачени сега от на процедура безкрайните морета от вероятни комбинации от молекули, които объркват класическите компютри.
Най-голямото предизвикателство пред квантовите компютри е, че главният конструктивен детайл, наименуван кюбит, който е сходен на бита в класическите компютри, е необикновено бърз, само че също по този начин извънредно сложен за управление и предразположен на неточности.
Microsoft съобщи, че създаденият от нея чип Majorana 1 е по-малко податлив към тези неточности от съперниците и даде като доказателство научна публикация, която ще бъде оповестена в академичното списание Nature.
Темата по кое време ще се появят потребни квантови компютри завладя високите етажи на софтуерната промишленост. Главният изпълнителен шеф на Nvidia Дженсън Хуанг съобщи предишния месец, че технологията е на две десетилетия от повратния миг, в който ще изпревари чиповете на неговата компания, които сега зареждат взрива на изкуствения разсъдък.
Тези забележки подтикнаха Гугъл, която предходната година сподели собствен нов квантов чип, да съобщи, че до комерсиалните приложения на квантовите калкулации остават единствено пет години. Според IBM пък огромните квантови компютри ще бъдат пуснати в употреба до 2033 година
Majorana 1 на Microsoft се създава от близо две десетилетия и разчита на субатомна парченце, наречена фермион на Majorana, чието битие е теоретично обосновано за първи път през 30-те години на предишния век. Тази парченце има свойства, които я вършат по-малко податлива на неточности, които поразяват квантовите компютри, само че физиците мъчно я откриват и управляват.
Microsoft съобщи, че е основал чипа Majorana 1 с индиев арсенид и алуминий. Устройството употребява свръхпроводима нанопроводна жица за наблюдаване на частиците и може да се ръководи със общоприетоо компютърно съоръжение.
Чипът също по този начин има доста по-малко кюбити от конкурентните чипове на Гугъл и IBM. Въпреки тоа Microsoft счита, че за основаването на потребни компютри ще са нужни още по-малки, с цел да се минимизира процентът на грешките.
Компанията не даде период за стартиране и действителна интеграция на чипа за основаването на квантови компютри. Все отново в обява в блога си разяснява, че този миг е „ на години, а не на десетилетия “ разстояние.
Джейсън Зандер, изпълнителен вицепрезидент на Microsoft, който се занимава с визионерските планове на компанията, разказа Majorna 1 като
тактика с „ висок риск и висока облага “.
Чипът е направен в лабораториите на Microsoft в щата Вашингтон и Дания.
„ Най-трудната част беше решаването на физичните проблеми. Няма учебник за това и ние трябваше да го измислим “, сподели Зандер в изявление за Reuters.
Буквално изобретихме опцията да създадем това нещо атом по атом, пласт по пласт. “
Филип Ким, професор по физика в Харвардския университет, който не е взел участие в проучванията на Microsoft, съобщи, че майорановите фермиони са гореща тематика измежду физиците от десетилетия и назова работата на Microsoft „ вълнуващо развиване “, което слага компанията в челните редици на квантовите проучвания.
Той също по този начин съобщи, че потреблението от Microsoft на хибрид сред обичайни полупроводници и екзотични свръхпроводници наподобява като прав път към чипове, които могат да бъдат надграждани до по-мощни версии. „ Въпреки че към момента няма проява (на това мащабиране), това, което те вършат, е в действителност сполучливо “, сподели Ким.
Microsoft компютърни чипове чип Majorna 1 квантов компютър
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ