България остана само с един суперкомпютър в световния TOP500
България остана единствено с един суперкомпютър измежду 500-те най-мощни високопроизводителни машини в света, откакто „ Хемус “ отпадна от настоящата ранглиста, оповестена през ноември. В нея в този момент е единствено Discoverer, който лека-полека също потъва.
В последното издание на международния TOP500, което излиза два пъти в годината, разположеният в София Тех Парк Discoverer губи 31 позиции и към този момент се подрежда на 289-ата. Припомняме, че при стартирането му през 2021 година той се подреди в топ 100. За четирите години до момента обаче в употреба влязоха доста нови машини – с по-мощни и напреднали технологии.
В продължение на четири издания на класацията в нея място намираше и суперкомпютърът „ Хемус “. Той бе пуснат в употреба през октомври 2023 година Намира се в Българска академия на науките и по проект би трябвало да се употребява за върхови научни проучвания в области като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, фармацевтика, разработка на високотехнологични материали, разбор на данни.
Със своите близо 100 000 ядра и продуктивност над 3 петафлопа той остава надалеч от най-мощните машини. С стартирането си през 2023 година влезе в TOP500 на 359 място. Четири издания по-късно, през юни 2025 година последно бе подложен на 485 позиция, а в този момент към този момент разумно е вън от листата.
Същевременно Discoverer бе надграден с нови системи за изкуствен интелект по-рано тази година, само че все пак не може да се мери с последните суперкомпютри. За съпоставяне, той е с производителна мощност съвсем 5 петафлопа, до момента в който водачите в класацията към този момент отвориха нова епоха в изчисленията – екзафлопната.
66-тото издание на класацията TOP500 обрисува решителна фаза в развиването на високопроизводителните калкулации (HPC), маркирана от софтуерното водачество на Съединени американски щати и историческия пробив на Европа.
Съединените щати не престават да преобладават, като El Capitan в Националната лаборатория „ Лорънс Ливърмор “ остава безспорният номер едно. Системата не просто резервира позицията си, само че и доста усилва продуктивността си до впечатляващите 1.809 екзафлопа/сек на общоприетия HPL бенчмарк.
След като системите Frontier (1.353 екзафлопа/сек) и Aurora (1.012 ексафлопа/сек) резервират надлежно второто и третото място, Съединени американски щати към този момент разполагат с три оперативни екзафлопни машини.
Най-значимата вест от това издание е историческият пробив на Европа: JUPITER Booster, конфигуриран в Германия, се трансформира в четвъртата екзафлопна система в света и първата отвън Съединените щати. Достигайки 1.000 екзафлопа/сек, основаната на Eviden BullSequana и NVIDIA Grace Hopper Superchips машина публично вкарва континента в ерата на екзафлопните калкулации.
AI, успеваемост и глобализация
Класацията TOP500 акцентира две основни архитектурни трендове:
Нарастващ фокус върху AI изчисленията: Доминацията на американските системи (El Capitan, Aurora, Frontier) в бенчмарка HPL-MxP за смесена точност демонстрира, че модерните суперкомпютри са проектирани особено за огромни работни натоварвания в региона на изкуствения разсъдък и научните симулации;Устойчивост и енергийна успеваемост: Класацията Green500 показва, че успеваемостта е главен приоритет. Системите, основани на NVIDIA Grace Hopper, преобладават челните позиции във връзка с успеваемостта (GFlops/Watt). Френската система KAIROS оглавява класацията с впечатляващите 73.28 GFlops/Watt, доказвайки, че промишлеността се движи към устойчиви и уравновесени изчислителни мощности.Discoverer ранглиста суперкомпютър Суперкомпютър „ Хемус “
В последното издание на международния TOP500, което излиза два пъти в годината, разположеният в София Тех Парк Discoverer губи 31 позиции и към този момент се подрежда на 289-ата. Припомняме, че при стартирането му през 2021 година той се подреди в топ 100. За четирите години до момента обаче в употреба влязоха доста нови машини – с по-мощни и напреднали технологии.
В продължение на четири издания на класацията в нея място намираше и суперкомпютърът „ Хемус “. Той бе пуснат в употреба през октомври 2023 година Намира се в Българска академия на науките и по проект би трябвало да се употребява за върхови научни проучвания в области като изкуствен интелект, климатология, биоинформатика, фармацевтика, разработка на високотехнологични материали, разбор на данни.
Със своите близо 100 000 ядра и продуктивност над 3 петафлопа той остава надалеч от най-мощните машини. С стартирането си през 2023 година влезе в TOP500 на 359 място. Четири издания по-късно, през юни 2025 година последно бе подложен на 485 позиция, а в този момент към този момент разумно е вън от листата.
Същевременно Discoverer бе надграден с нови системи за изкуствен интелект по-рано тази година, само че все пак не може да се мери с последните суперкомпютри. За съпоставяне, той е с производителна мощност съвсем 5 петафлопа, до момента в който водачите в класацията към този момент отвориха нова епоха в изчисленията – екзафлопната.
66-тото издание на класацията TOP500 обрисува решителна фаза в развиването на високопроизводителните калкулации (HPC), маркирана от софтуерното водачество на Съединени американски щати и историческия пробив на Европа.
Съединените щати не престават да преобладават, като El Capitan в Националната лаборатория „ Лорънс Ливърмор “ остава безспорният номер едно. Системата не просто резервира позицията си, само че и доста усилва продуктивността си до впечатляващите 1.809 екзафлопа/сек на общоприетия HPL бенчмарк.
След като системите Frontier (1.353 екзафлопа/сек) и Aurora (1.012 ексафлопа/сек) резервират надлежно второто и третото място, Съединени американски щати към този момент разполагат с три оперативни екзафлопни машини.
Най-значимата вест от това издание е историческият пробив на Европа: JUPITER Booster, конфигуриран в Германия, се трансформира в четвъртата екзафлопна система в света и първата отвън Съединените щати. Достигайки 1.000 екзафлопа/сек, основаната на Eviden BullSequana и NVIDIA Grace Hopper Superchips машина публично вкарва континента в ерата на екзафлопните калкулации.
AI, успеваемост и глобализация
Класацията TOP500 акцентира две основни архитектурни трендове:
Нарастващ фокус върху AI изчисленията: Доминацията на американските системи (El Capitan, Aurora, Frontier) в бенчмарка HPL-MxP за смесена точност демонстрира, че модерните суперкомпютри са проектирани особено за огромни работни натоварвания в региона на изкуствения разсъдък и научните симулации;Устойчивост и енергийна успеваемост: Класацията Green500 показва, че успеваемостта е главен приоритет. Системите, основани на NVIDIA Grace Hopper, преобладават челните позиции във връзка с успеваемостта (GFlops/Watt). Френската система KAIROS оглавява класацията с впечатляващите 73.28 GFlops/Watt, доказвайки, че промишлеността се движи към устойчиви и уравновесени изчислителни мощности.Discoverer ранглиста суперкомпютър Суперкомпютър „ Хемус “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ