Роботът Робърт от София: „Аз не просто изпълнявам команди, аз съм поглед в бъдещето“
Аз не съм просто машина, която извършва команди, аз съм взор към бъдещето. Бъдеще, в което хора и роботи работят един до друг. “
Това сподели хуманоидният AI робот Робърт, основан от българина Методи Димитров, създател на RB Labs, по време на интернационалната конференция „ Automotive Forum Bulgaria 2026: Бъдещето на промишлеността, технологиите и подвижността “, на която Economic.bg е медиен сътрудник.
През последните пет години светът претърпя фундаментална промяна, задвижвана от изкуствения разсъдък. Това, което до неотдавна бе лимитирано в границите на научната фантастика и лабораторните прототипи, през днешния ден към този момент е развита промишленост, преобразяваща световното произвеждане в действително време. Един от най-динамичните браншове в тази гражданска война е бързият преход към всеобщо индустриално произвеждане на хуманоидни роботи – наклонност, която дава обещание да промени коренно освен заводите, само че и всекидневието на хората.
Българската диря в новата ера
Визията на Методи Димитров надвишава чисто софтуерния аспект на програмирането; тя е ориентирана към способността на машината да учи, да взаимодейства естествено и да се интегрира в действителния свят. Според него, навлизането на роботите ще бъде всеобхватно – от строителството и автомобилната промишленост през комплицираните медицински интервенции до най-обикновените битови действия.
Бъдещето няма да бъде несъмнено единствено от технологиите, а от хората, които ги употребяват “, споделя Методи Димитров.
Според него, българите са подготвени да се впуснат в тази нова конкуренция и да слагат сполучливо България на картата на световната промишленост.
България може да няма автомобилна марка, може би и в никакъв случай няма да има, само че дано създадем по този начин, че България да има марка за роботи. “
Нарастващите терзания в обществото по отношение на възможното изместване на човешката работна ръка от автоматизираните системи намират своя исторически отговор в софтуерната еволюция. Димитров напомни прилика от предишното: появяването на автомобила води до загуба на прехраната на над 99% от каруцарите, само че в същото време катализира невиждан стопански разцвет, раждайки напълно нови промишлености, специалности и пазарни ниши.
Инфраструктурното преимущество на хуманоидната форма
Прогнозите на специалистите сочат, че в границите на идващите 5 до 10 години наличието на хуманоидни роботи в автомобилните фабрики да вземем за пример ще се трансформира в общоприета процедура. Световните индустриални колоси към този момент влагат милиарди долари в това направление. Икономическата и оперативна логичност зад избора на човешка форма пред профилирани машини е извънредно прагматична.
Фабриките сега са напълно построени за хора, което дава опция на хуманоида да се интегрира непосредствено в съществуващата инфраструктура, спестявайки трилиони за преустрояване на индустриалните пространства. Благодарение на антропоморфната си конструкция, тези машини могат да употребяват същите принадлежности и да се движат в същата работна среда, каквато употребяват човешките оператори.
Очаква се, че внедряването ще стартира гладко – в началото в логистиката, преноса на части и монотонните процеси, след което машините ще поемат и доста по-сложни интервенции.
Стълбовете на модерната фабрика
Паралелно с визията за хуманоидните системи, Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет на PARAi (Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации), очерта строгата практическа рамка на актуалната промишленост. Според него дигитализацията и ръководството на огромни масиви от данни са сериозни за реализиране на нужната еластичност и продуктивност.
Модерните заводи оперират като високотехнологични екосистеми, където автоматизирани линии, индустриални роботи и PLC контролери наблюдават в действително време енергийната консумация, техническото положение на оборудването и качествените индикатори на продукцията. Този непрекъснат поток от информация обезпечава невиждана бистрота и разрешава акуратен мениджмънт. Михайлов обаче сложи явен акцент върху фундаменталния аршин за всяка иновация – сигурността.
Ако една машина не е безвредна, тя няма място във фабриката. “
Михайлов направи значимо разграничаване сред колаборативните роботи (cobots), основани особено за безвредна взаимна работа с хора, и класическите индустриални роботи. Той предизвести, че в практиката постоянно се позволяват неточности при неверното внедряване на системи за задания, които в реалност крият опасности за операторите.
Бъдещето е в смесената среда
Прогнозата на промишлеността е, че роботите – били те логистични, роботизирани системи за захващане (pick-and-place) или хуманоиди – нямат за цел да отстраняват индивида от икономическата карта. Напротив, крайната цел е построяването на усъвършенствана, смесена среда, в която машините поемат тежките и рискови действия. Бъдещето на промишлеността ще зависи от потенциала ни да събираме и проучваме индустриалните данни, с цел да преценяме тъкмо къде автоматизацията е най-ефективна. През това време човешкият фактор ще резервира своята основна и незаменима роля в проектирането, образованието и стратегическото ръководство на интелигентните системи.
AI робот Automotive Forum Bulgaria RB Labs Методи Димитров робот хуманоиден робот
Това сподели хуманоидният AI робот Робърт, основан от българина Методи Димитров, създател на RB Labs, по време на интернационалната конференция „ Automotive Forum Bulgaria 2026: Бъдещето на промишлеността, технологиите и подвижността “, на която Economic.bg е медиен сътрудник.
През последните пет години светът претърпя фундаментална промяна, задвижвана от изкуствения разсъдък. Това, което до неотдавна бе лимитирано в границите на научната фантастика и лабораторните прототипи, през днешния ден към този момент е развита промишленост, преобразяваща световното произвеждане в действително време. Един от най-динамичните браншове в тази гражданска война е бързият преход към всеобщо индустриално произвеждане на хуманоидни роботи – наклонност, която дава обещание да промени коренно освен заводите, само че и всекидневието на хората.
Българската диря в новата ера
Визията на Методи Димитров надвишава чисто софтуерния аспект на програмирането; тя е ориентирана към способността на машината да учи, да взаимодейства естествено и да се интегрира в действителния свят. Според него, навлизането на роботите ще бъде всеобхватно – от строителството и автомобилната промишленост през комплицираните медицински интервенции до най-обикновените битови действия.
Бъдещето няма да бъде несъмнено единствено от технологиите, а от хората, които ги употребяват “, споделя Методи Димитров.
Според него, българите са подготвени да се впуснат в тази нова конкуренция и да слагат сполучливо България на картата на световната промишленост.
България може да няма автомобилна марка, може би и в никакъв случай няма да има, само че дано създадем по този начин, че България да има марка за роботи. “
Нарастващите терзания в обществото по отношение на възможното изместване на човешката работна ръка от автоматизираните системи намират своя исторически отговор в софтуерната еволюция. Димитров напомни прилика от предишното: появяването на автомобила води до загуба на прехраната на над 99% от каруцарите, само че в същото време катализира невиждан стопански разцвет, раждайки напълно нови промишлености, специалности и пазарни ниши.
Инфраструктурното преимущество на хуманоидната форма
Прогнозите на специалистите сочат, че в границите на идващите 5 до 10 години наличието на хуманоидни роботи в автомобилните фабрики да вземем за пример ще се трансформира в общоприета процедура. Световните индустриални колоси към този момент влагат милиарди долари в това направление. Икономическата и оперативна логичност зад избора на човешка форма пред профилирани машини е извънредно прагматична.
Фабриките сега са напълно построени за хора, което дава опция на хуманоида да се интегрира непосредствено в съществуващата инфраструктура, спестявайки трилиони за преустрояване на индустриалните пространства. Благодарение на антропоморфната си конструкция, тези машини могат да употребяват същите принадлежности и да се движат в същата работна среда, каквато употребяват човешките оператори.
Очаква се, че внедряването ще стартира гладко – в началото в логистиката, преноса на части и монотонните процеси, след което машините ще поемат и доста по-сложни интервенции.
Стълбовете на модерната фабрика
Паралелно с визията за хуманоидните системи, Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет на PARAi (Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации), очерта строгата практическа рамка на актуалната промишленост. Според него дигитализацията и ръководството на огромни масиви от данни са сериозни за реализиране на нужната еластичност и продуктивност.
Модерните заводи оперират като високотехнологични екосистеми, където автоматизирани линии, индустриални роботи и PLC контролери наблюдават в действително време енергийната консумация, техническото положение на оборудването и качествените индикатори на продукцията. Този непрекъснат поток от информация обезпечава невиждана бистрота и разрешава акуратен мениджмънт. Михайлов обаче сложи явен акцент върху фундаменталния аршин за всяка иновация – сигурността.
Ако една машина не е безвредна, тя няма място във фабриката. “
Михайлов направи значимо разграничаване сред колаборативните роботи (cobots), основани особено за безвредна взаимна работа с хора, и класическите индустриални роботи. Той предизвести, че в практиката постоянно се позволяват неточности при неверното внедряване на системи за задания, които в реалност крият опасности за операторите.
Бъдещето е в смесената среда
Прогнозата на промишлеността е, че роботите – били те логистични, роботизирани системи за захващане (pick-and-place) или хуманоиди – нямат за цел да отстраняват индивида от икономическата карта. Напротив, крайната цел е построяването на усъвършенствана, смесена среда, в която машините поемат тежките и рискови действия. Бъдещето на промишлеността ще зависи от потенциала ни да събираме и проучваме индустриалните данни, с цел да преценяме тъкмо къде автоматизацията е най-ефективна. През това време човешкият фактор ще резервира своята основна и незаменима роля в проектирането, образованието и стратегическото ръководство на интелигентните системи.
AI робот Automotive Forum Bulgaria RB Labs Методи Димитров робот хуманоиден робот
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ