„Голям тостер“: Историята зад първата ръчна цифрова камера
През 1975 година млад инженер в компанията Kodak прави първата фотография с ръчна цифрова камера – миг, който трансформира историята на фотографията, написа BBC.
Когато Стив Сасън постъпва в Eastman Kodak през 1973 година, компанията е знак на американския промишлен триумф. Основана от Джордж Истман през 1870-те, Kodak господства във всички стадии на филмовата снимка – от филмите и камерите до химикалите за проявление и фотохартията. Девизът „ Вие натискате копчето, ние се грижим за останалото “ разказва този затворен цикъл.
Но Сасън, 23-годишен електроинженер, не се вписва естествено в света на филмовите технологии. Още от началото го нервира бавния развой на снимане и проявление. Повлиян от научната фантастика, той стартира да се пита дали може да улавя и съхранява изображения напълно електронно – без филм.
Когато постъпиш в Kodak, би трябвало да преминеш през образование по снимка. Трябва да обработваш фотосите. Да излезеш, да снимаш и всичко това. И да ви кажа почтено, за мен беше доста досадно. Снимаш, би трябвало да чакаш дълго време, да се занимаваш с химикали “, признава Сасън, в този момент 75-годишен, в изявление за медията.
Първи крачки
Технологичните предпоставки към този момент съществуват. Отдавна е известно, че някои материали генерират електрически ток под въздействие на светлина. NASA и астрономически обсерватории употребяват обемисти електронни датчици за изображения, само че те са прекомерно огромни и скъпи, т.е. не нещо, с което човек може да снима празничните си дни да вземем за пример.
През 1969 година откривателите в Bell Labs основават CCD – зарядово-свързано устройство, което може да записва и придвижва електрически заряди. През 1974 година Fairchild показва първия търговски CCD с размер 100 × 100 пиксела, само че към момента никой не е съумял да снима и пресъздава изображение посредством него.
По това време Сасън работи в Applied Research Laboratory на Kodak – място за опити. Началникът му го насочва да изследва новия CCD. Заинтригуван от опцията светлината да ръководи електроника, Сасън взема решение, че с наличните технологии може да се построи камера без филм и без движещи се елементи.
Средствата обаче са нулеви.
Нямах пари да основа това нещо. Никой не ми беше споделил да го направя и сигурно не можех да желая финансиране за него “, прибавя той.
Сасън безусловно събира нужните съставни елементи от хранилища и изхвърлени елементи – оптика от остарял кино уред, на ниска цена аналого-цифров преобразувател, магнитофон за тон за запис на данните. Камерата улавя изображението посредством CCD, а дребна касета записва цифровия поток. За да пресъздава фотографията, Сасън и сътрудника му Джим Шюклер построяват настрана устройство, което трансформира информацията в ефирен NTSC сигнал. Единственият метод да обработят данните е посредством новите, скъпи микропроцесори на Motorola, които Kodak утвърждава да закупят под предлог за „ обща изследователска работа “.
Голям тостер
След повече от година труд прототипът е подготвен. Устройството тежи 3.6 кг и сигурно не наподобява на нещо, което би привлякло внимание на конференция на фотоиндустрията или в магазин за камери. Вместо това повече наподобява на голям тостер.
През декември 1975 година Сасън тества камерата, заснемайки своя колежка Джой Маршал. Записът трае 23 секунди, след което изображението се възпроизвежда на тв приемник. Първата фотография е мощно изкривена, само че разпознаваема. След промяна на окабеляването лицето излиза наяве очевидно. Това е първата фотография, направена с ръчна цифрова камера.
Откритието мигновено притегля вниманието на управлението. Сасън стартира серия демонстрации пред мениджъри от разнообразни отдели, които реагират със комбинация от любознание и песимизъм. Вместо механически детайлности и въпроси, започващи с „ Как “, те се интересуват „ за какво “: „ Защо някой би се снимал по този начин? “, „ Какво не е наред със настоящия фотопазар? “ и прочие Сасън, неопитен за сходни стратегически въпроси, стартира да предвижда развиването на технологията. Опирайки се на прилика с Moore’s law, пресмята, че цифровото качество ще доближи най-евтиния кино формат след 15–20 години. Първата потребителска камера на Kodak – DC40 – излиза през 1995 година, тъкмо 18 години по-късно.
Първи патент
През 1978 година Kodak получава първия патент за цифрова камера – откритие на Сасън, което по-късно носи на компанията милиарди долари от лицензи и правосъдни каузи. Други инженери, като Брайс Байер, способстват за развиването на цифровата снимка – да вземем за пример с Bayer филтъра, който разрешава реалистично цветно изображение.
Оригиналната камера на Сасън през днешния ден е експонат в музея George Eastman в Рочестър, Ню Йорк, Съединени американски щати. През 2009 година той получава Националния орден за технология и нововъведения на Съединени американски щати. Истинският миг, в който осъзнава, че визията му се е сбъднала, идва през 1998 година по време на фамилна почивка в Йелоустоун. Наблюдавайки туристи, въоръжени със общоприети, видео- и цифрови камери пред гейзера Олд Фейтфул, той споделя на брачната половинка си за откритието си, тогава оценено от откривателите, само че не и от хората от бизнеса, които имали подозрения до каква степен технологията има бъдеще.
Въпреки публикувания мит, че Kodak „ проспива “ цифровата гражданска война, според Тодд Густавсон, куратор на музея, този разказ е неверен. Според него изобретението на Сасън е било „ прекомерно рано “ за Kodak, че да извлекат изгоди от него. Липсвали са персоналните компютри, интернет и потребителският подтекст, които да създадат цифровата снимка всеобща.
Сега съм на отмора с жена ми и децата ми. И тогава осъзнаваш: „ Това е, за което съм мислел. И към момента съм жив. Виждам го (как се случва) “‘, прибавя Самсън.
kodak камера фотографии снимка цифрова трансформация
Когато Стив Сасън постъпва в Eastman Kodak през 1973 година, компанията е знак на американския промишлен триумф. Основана от Джордж Истман през 1870-те, Kodak господства във всички стадии на филмовата снимка – от филмите и камерите до химикалите за проявление и фотохартията. Девизът „ Вие натискате копчето, ние се грижим за останалото “ разказва този затворен цикъл.
Но Сасън, 23-годишен електроинженер, не се вписва естествено в света на филмовите технологии. Още от началото го нервира бавния развой на снимане и проявление. Повлиян от научната фантастика, той стартира да се пита дали може да улавя и съхранява изображения напълно електронно – без филм.
Когато постъпиш в Kodak, би трябвало да преминеш през образование по снимка. Трябва да обработваш фотосите. Да излезеш, да снимаш и всичко това. И да ви кажа почтено, за мен беше доста досадно. Снимаш, би трябвало да чакаш дълго време, да се занимаваш с химикали “, признава Сасън, в този момент 75-годишен, в изявление за медията.
Първи крачки
Технологичните предпоставки към този момент съществуват. Отдавна е известно, че някои материали генерират електрически ток под въздействие на светлина. NASA и астрономически обсерватории употребяват обемисти електронни датчици за изображения, само че те са прекомерно огромни и скъпи, т.е. не нещо, с което човек може да снима празничните си дни да вземем за пример.
През 1969 година откривателите в Bell Labs основават CCD – зарядово-свързано устройство, което може да записва и придвижва електрически заряди. През 1974 година Fairchild показва първия търговски CCD с размер 100 × 100 пиксела, само че към момента никой не е съумял да снима и пресъздава изображение посредством него.
По това време Сасън работи в Applied Research Laboratory на Kodak – място за опити. Началникът му го насочва да изследва новия CCD. Заинтригуван от опцията светлината да ръководи електроника, Сасън взема решение, че с наличните технологии може да се построи камера без филм и без движещи се елементи.
Средствата обаче са нулеви.
Нямах пари да основа това нещо. Никой не ми беше споделил да го направя и сигурно не можех да желая финансиране за него “, прибавя той.
Сасън безусловно събира нужните съставни елементи от хранилища и изхвърлени елементи – оптика от остарял кино уред, на ниска цена аналого-цифров преобразувател, магнитофон за тон за запис на данните. Камерата улавя изображението посредством CCD, а дребна касета записва цифровия поток. За да пресъздава фотографията, Сасън и сътрудника му Джим Шюклер построяват настрана устройство, което трансформира информацията в ефирен NTSC сигнал. Единственият метод да обработят данните е посредством новите, скъпи микропроцесори на Motorola, които Kodak утвърждава да закупят под предлог за „ обща изследователска работа “.
Голям тостер
След повече от година труд прототипът е подготвен. Устройството тежи 3.6 кг и сигурно не наподобява на нещо, което би привлякло внимание на конференция на фотоиндустрията или в магазин за камери. Вместо това повече наподобява на голям тостер.
През декември 1975 година Сасън тества камерата, заснемайки своя колежка Джой Маршал. Записът трае 23 секунди, след което изображението се възпроизвежда на тв приемник. Първата фотография е мощно изкривена, само че разпознаваема. След промяна на окабеляването лицето излиза наяве очевидно. Това е първата фотография, направена с ръчна цифрова камера.
Откритието мигновено притегля вниманието на управлението. Сасън стартира серия демонстрации пред мениджъри от разнообразни отдели, които реагират със комбинация от любознание и песимизъм. Вместо механически детайлности и въпроси, започващи с „ Как “, те се интересуват „ за какво “: „ Защо някой би се снимал по този начин? “, „ Какво не е наред със настоящия фотопазар? “ и прочие Сасън, неопитен за сходни стратегически въпроси, стартира да предвижда развиването на технологията. Опирайки се на прилика с Moore’s law, пресмята, че цифровото качество ще доближи най-евтиния кино формат след 15–20 години. Първата потребителска камера на Kodak – DC40 – излиза през 1995 година, тъкмо 18 години по-късно.
Първи патент
През 1978 година Kodak получава първия патент за цифрова камера – откритие на Сасън, което по-късно носи на компанията милиарди долари от лицензи и правосъдни каузи. Други инженери, като Брайс Байер, способстват за развиването на цифровата снимка – да вземем за пример с Bayer филтъра, който разрешава реалистично цветно изображение.
Оригиналната камера на Сасън през днешния ден е експонат в музея George Eastman в Рочестър, Ню Йорк, Съединени американски щати. През 2009 година той получава Националния орден за технология и нововъведения на Съединени американски щати. Истинският миг, в който осъзнава, че визията му се е сбъднала, идва през 1998 година по време на фамилна почивка в Йелоустоун. Наблюдавайки туристи, въоръжени със общоприети, видео- и цифрови камери пред гейзера Олд Фейтфул, той споделя на брачната половинка си за откритието си, тогава оценено от откривателите, само че не и от хората от бизнеса, които имали подозрения до каква степен технологията има бъдеще.
Въпреки публикувания мит, че Kodak „ проспива “ цифровата гражданска война, според Тодд Густавсон, куратор на музея, този разказ е неверен. Според него изобретението на Сасън е било „ прекомерно рано “ за Kodak, че да извлекат изгоди от него. Липсвали са персоналните компютри, интернет и потребителският подтекст, които да създадат цифровата снимка всеобща.
Сега съм на отмора с жена ми и децата ми. И тогава осъзнаваш: „ Това е, за което съм мислел. И към момента съм жив. Виждам го (как се случва) “‘, прибавя Самсън.
kodak камера фотографии снимка цифрова трансформация
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ