Актуално за MiCA - КФН предприе първи стъпки към прилагането на Законът за криптоактивите в България
MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114 по отношение на пазарите на криптоактиви) е първата цялостна европейска рамка, която вкарва единни правила за издаването и търговията с криптоактиви, както и за активността на доставчиците на свързани услуги в целия Европейски съюз. Целта е да се отстранен разликите сред обособените страни членки, да се сътвори равнопоставена среда за бизнеса и да се обезпечи по-висока степен на отбрана на потребителите. За да се приложи на национално равнище, всяка страна членка приема собствен закон, който урежда процедурите и способените органи – в България това е Законът за криптоактивите. Докато MiCA задава общите правила за всички страни в Европейски Съюз, българският закон дефинира по какъв начин тези правила ще се извършват на локално равнище – кой орган ще лицензира доставчиците, по какъв начин ще се реализира надзорът и какви национални условия ще се ползват редом. С други думи, MiCA е „ общият устав “, а Законът за криптоактивите е „ българската версия “ на неговото практическо използване.
Каква е задачата на регламента?
Регламентът има за цел да подсигурява бистрота при издаването и предлагането на криптоактиви, изясненост при лицензирането и надзора на доставчиците и емитентите, определянето на правила за държание, ръководство и отбрана на потребителите, както и въвеждането на механизми за попречване на пазарни злоупотреби като търговия с вътрешна информация, операции и нелегално откриване на информация.
MiCA се ползва за издаването и общественото предложение на криптоактиви, търговията с тях и даването на услуги, свързани с криптоактиви, като разграничава три съществени типа: токени за електронни пари, които са обвързани с една публична валута; токени, обвързани с активи, чиято стойност е обвързана с кошница от активи, като валути или суровини; и други криптоактиви, които не попадат в първите две категории.
Изисквания към другите участници
Издателите на „ други криптоактиви “ би трябвало да разгласяват бяла книга на своя уеб страница дружно с всички маркетингови материали, да работят почтено и професионално, да споделят ясно и без подвеждаща информация, да ръководят и разкриват спорове на ползи, да носят отговорност за вреди, произлизащи от погрешна информация, и да дават на вложителите право на отвод. Обикновено това са компании, които издават utility токени за достъп до дадена платформа или услуга, да вземем за пример: токен, който разрешава потреблението на облачно предпазване или приемане на отстъпки в границите на екосистемата на съответен план.
Емитентите на токени, обезпечени с активи, също би трябвало да изготвят и разгласяват бяла книга, утвърдена от надзорния орган, да изкупуват токени при поискване, да поддържат запас от активи, покриващ техните отговорности, и да дават отговор на минимални условия за личен капитал, които стартират от 350 000 EUR, или 2 % от запаса или 25 % от годишните разноски. Те следва да поддържат проекти за възобновяване и изкупуване при положение на усложнения. Пример: това са издатели на стейбълкойни, обезпечени със злато или с кошница от валути, като токени, покрити 1:1 със златни запаси, съхранявани в сейф, или токени, вързани към няколко публични валути по едно и също време.
Издателите на токени за електронни пари би трябвало да бъдат кредитни институции или институции за електронни пари, да разгласяват бяла книга, да емитират токени по номинална стойност и да могат ги изкупуват когато и да е, да влагат средства в сигурни и нискорискови активи и да изготвят проекти за възобновяване и изкупуване. Пример за това са емитентите на постоянни криптовалути, обвързани с една публична валута, като да вземем за пример токен, закрепен в съответствие 1:1 към еврото и издаден от лицензирана институция за електронни пари.
Доставчици на услуги за криптоактиви (CASPs)
Това са най-големия брой наранени участници на пазара, когато става въпрос за България. CASPs са длъжни да получат лиценз и да имат седалище в страна членка на Европейски Съюз. Изискванията по отношение на активността включват даване на точна и ясна информация на клиентите и деяние в най-хубавия техен интерес, предизвестия за опасности, да се разгласяват цените и таксите на уеб страница, да се поддържа задоволителен капитал (или минимална сума, започваща от 125 000 евро, или 25 % от годишните разходи). Доставчиците на крипто-услуги следва да назначат мениджъри с добра известност и опит, да ползват ограничения за битка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, да държат средствата на клиентите отделено от своите активи, да открият процедури за тъжби и спорове на ползи и да изготвят проект при вероятно преустановяване на активността. Примери за такива снабдители са тържищата за криптовалути, които разрешават покупката и продажбата на токени против евро или други криптовалути, попечителски портфейли, които държат активи на клиенти, брокери и медиатори, които оферират търговски или брокерски услуги сред клиенти и тържища, както и платформи за стейкинг и лендинг, които разрешават на потребителите да генерират приходи от криптоактиви.
Какво урежда Законът за криптоактивите в България
В мощ от 8 юли 2025 година в България влезе в действие Законът за криптоактивите, който транспонира и приспособява MiCA към националното законодателства. Законът открива националната рамка за регистрация и лицензиране на крипто компании и вкарва ясни условия по отношение на капитала и организационната конструкция, спазването на AML/CFT, вътрешните правила и политики и отбраната на клиентите. С въвеждането на закона компетентността за поднадзорност се трансферира от Националната организация за приходите и Държавната организация за национална сигурност към Комисията за финансов контрол (КФН), която към този момент управлява регистрацията, заявките за лицензиране и настоящия контрол на крипто фирмите, като привежда надзора в сходство с този на другите финансови институции в България.
Срокове за подаване на заявки
По отношение на процедурата за кандидатстване има два режима: VASP, регистрирани преди 31 декември 2024 година, би трябвало да подадат заявление за лицензиране до 31 юли 2026 година, с цел да се възползват от преходния режим („ grandfathering “), до момента в който тези, регистрирани след 31 декември 2024 година, не могат да употребяват преходния режим и трябваше да аплайват посредством цялостната процедура за лицензиране в границите на три месеца от влизане в действие на новия Законът за криптоактивите, т. е. до 8.10.2025 година, период който изтече.
С оглед предстоящото количество нови заявки за лицензиране, КФН предлага те да бъдат подадени до края на ноември 2025 година, с цел да се подсигурява, че ще бъдат прегледани преди края на преходния интервал.
Колко време лишава подготовката?
Опитът демонстрира, че подготовката на цялостния набор от документи и осъществяване на условията може да отнеме към шест месеца, според от сложността на бизнес модела и съществуването на вътрешна документи, защото процесът включва освен правни документи, само че и създаване на рамка за AML/CFT, цифрова обезпеченост (DORA регулациите), политики за настойничество и ръководство на активи, вътрешни контроли и проекти за непрекъснатост на активността, което изисква както правна, по този начин и оперативна експертиза.
Първи стъпки на КФН по използване на MiCA
През септември 2025 година КФН предприе първата си съответна стъпка към използването на MiCA, като изпрати публични писма до всички компании, регистрирани като VASP в България, с искане за даване на подробна информация по отношение на настоящите им действия, предоставяните от тях услуги, дали реализират трансгранична активност, данни за приходите, клиентите, размера на транзакциите, местата за предпазване на активи и моделите, употребявани за систематизиране на клиентите и маркетинговата тактика. Освен това фирмите бяха задължени да заявяват дали имат желание да аплайват за MiCA лиценз и „ подкана “ за подаване на документи не по-късно от ноември 2025 година Като целесъобразна стъпка, КФН насърчи фирмите да подадат предварителни материали, в това число информация за управителните органи и акционерите, бизнес проект, организационната конструкция и изложение на плануваните услуги. Това в началото събиране на данни има за цел да даде на регулатора ясна картина на пазара и да стартира процеса на подготовка за лицензиране според новата рамка MiCA.
Партньорството сред Compliance Navi и CMS България съчетава правна и регулаторна експертиза, с цел да предложи на клиентите изцяло решение, от юридически разбор и подготовка на документи до създаване на вътрешни AML/CFT процеси и политики. CMS се занимава с правните аспекти, контактите с регулаторните органи и представителството пред КФН, до момента в който Compliance Navi създава AML/CFT рамката и обезпечава цялостно сходство посредством вътрешни правила, процедури и образование.
Сроковете за лицензиране по MiCA и Закона за криптоактивите са къси, а процесът на подготовка е комплициран и многостранен. Компаниите, които стартират процеса в точния момент, ще получат конкурентно преимущество и ще обезпечат равномерен преход към новия режим. Ранната подготовка е от решаващо значение за сигурен преход към новата регулаторна рамка.
Каква е задачата на регламента?
Регламентът има за цел да подсигурява бистрота при издаването и предлагането на криптоактиви, изясненост при лицензирането и надзора на доставчиците и емитентите, определянето на правила за държание, ръководство и отбрана на потребителите, както и въвеждането на механизми за попречване на пазарни злоупотреби като търговия с вътрешна информация, операции и нелегално откриване на информация.
MiCA се ползва за издаването и общественото предложение на криптоактиви, търговията с тях и даването на услуги, свързани с криптоактиви, като разграничава три съществени типа: токени за електронни пари, които са обвързани с една публична валута; токени, обвързани с активи, чиято стойност е обвързана с кошница от активи, като валути или суровини; и други криптоактиви, които не попадат в първите две категории.
Изисквания към другите участници
Издателите на „ други криптоактиви “ би трябвало да разгласяват бяла книга на своя уеб страница дружно с всички маркетингови материали, да работят почтено и професионално, да споделят ясно и без подвеждаща информация, да ръководят и разкриват спорове на ползи, да носят отговорност за вреди, произлизащи от погрешна информация, и да дават на вложителите право на отвод. Обикновено това са компании, които издават utility токени за достъп до дадена платформа или услуга, да вземем за пример: токен, който разрешава потреблението на облачно предпазване или приемане на отстъпки в границите на екосистемата на съответен план.
Емитентите на токени, обезпечени с активи, също би трябвало да изготвят и разгласяват бяла книга, утвърдена от надзорния орган, да изкупуват токени при поискване, да поддържат запас от активи, покриващ техните отговорности, и да дават отговор на минимални условия за личен капитал, които стартират от 350 000 EUR, или 2 % от запаса или 25 % от годишните разноски. Те следва да поддържат проекти за възобновяване и изкупуване при положение на усложнения. Пример: това са издатели на стейбълкойни, обезпечени със злато или с кошница от валути, като токени, покрити 1:1 със златни запаси, съхранявани в сейф, или токени, вързани към няколко публични валути по едно и също време.
Издателите на токени за електронни пари би трябвало да бъдат кредитни институции или институции за електронни пари, да разгласяват бяла книга, да емитират токени по номинална стойност и да могат ги изкупуват когато и да е, да влагат средства в сигурни и нискорискови активи и да изготвят проекти за възобновяване и изкупуване. Пример за това са емитентите на постоянни криптовалути, обвързани с една публична валута, като да вземем за пример токен, закрепен в съответствие 1:1 към еврото и издаден от лицензирана институция за електронни пари.
Доставчици на услуги за криптоактиви (CASPs)
Това са най-големия брой наранени участници на пазара, когато става въпрос за България. CASPs са длъжни да получат лиценз и да имат седалище в страна членка на Европейски Съюз. Изискванията по отношение на активността включват даване на точна и ясна информация на клиентите и деяние в най-хубавия техен интерес, предизвестия за опасности, да се разгласяват цените и таксите на уеб страница, да се поддържа задоволителен капитал (или минимална сума, започваща от 125 000 евро, или 25 % от годишните разходи). Доставчиците на крипто-услуги следва да назначат мениджъри с добра известност и опит, да ползват ограничения за битка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, да държат средствата на клиентите отделено от своите активи, да открият процедури за тъжби и спорове на ползи и да изготвят проект при вероятно преустановяване на активността. Примери за такива снабдители са тържищата за криптовалути, които разрешават покупката и продажбата на токени против евро или други криптовалути, попечителски портфейли, които държат активи на клиенти, брокери и медиатори, които оферират търговски или брокерски услуги сред клиенти и тържища, както и платформи за стейкинг и лендинг, които разрешават на потребителите да генерират приходи от криптоактиви.
Какво урежда Законът за криптоактивите в България
В мощ от 8 юли 2025 година в България влезе в действие Законът за криптоактивите, който транспонира и приспособява MiCA към националното законодателства. Законът открива националната рамка за регистрация и лицензиране на крипто компании и вкарва ясни условия по отношение на капитала и организационната конструкция, спазването на AML/CFT, вътрешните правила и политики и отбраната на клиентите. С въвеждането на закона компетентността за поднадзорност се трансферира от Националната организация за приходите и Държавната организация за национална сигурност към Комисията за финансов контрол (КФН), която към този момент управлява регистрацията, заявките за лицензиране и настоящия контрол на крипто фирмите, като привежда надзора в сходство с този на другите финансови институции в България.
Срокове за подаване на заявки
По отношение на процедурата за кандидатстване има два режима: VASP, регистрирани преди 31 декември 2024 година, би трябвало да подадат заявление за лицензиране до 31 юли 2026 година, с цел да се възползват от преходния режим („ grandfathering “), до момента в който тези, регистрирани след 31 декември 2024 година, не могат да употребяват преходния режим и трябваше да аплайват посредством цялостната процедура за лицензиране в границите на три месеца от влизане в действие на новия Законът за криптоактивите, т. е. до 8.10.2025 година, период който изтече.
С оглед предстоящото количество нови заявки за лицензиране, КФН предлага те да бъдат подадени до края на ноември 2025 година, с цел да се подсигурява, че ще бъдат прегледани преди края на преходния интервал.
Колко време лишава подготовката?
Опитът демонстрира, че подготовката на цялостния набор от документи и осъществяване на условията може да отнеме към шест месеца, според от сложността на бизнес модела и съществуването на вътрешна документи, защото процесът включва освен правни документи, само че и създаване на рамка за AML/CFT, цифрова обезпеченост (DORA регулациите), политики за настойничество и ръководство на активи, вътрешни контроли и проекти за непрекъснатост на активността, което изисква както правна, по този начин и оперативна експертиза.
Първи стъпки на КФН по използване на MiCA
През септември 2025 година КФН предприе първата си съответна стъпка към използването на MiCA, като изпрати публични писма до всички компании, регистрирани като VASP в България, с искане за даване на подробна информация по отношение на настоящите им действия, предоставяните от тях услуги, дали реализират трансгранична активност, данни за приходите, клиентите, размера на транзакциите, местата за предпазване на активи и моделите, употребявани за систематизиране на клиентите и маркетинговата тактика. Освен това фирмите бяха задължени да заявяват дали имат желание да аплайват за MiCA лиценз и „ подкана “ за подаване на документи не по-късно от ноември 2025 година Като целесъобразна стъпка, КФН насърчи фирмите да подадат предварителни материали, в това число информация за управителните органи и акционерите, бизнес проект, организационната конструкция и изложение на плануваните услуги. Това в началото събиране на данни има за цел да даде на регулатора ясна картина на пазара и да стартира процеса на подготовка за лицензиране според новата рамка MiCA.
Партньорството сред Compliance Navi и CMS България съчетава правна и регулаторна експертиза, с цел да предложи на клиентите изцяло решение, от юридически разбор и подготовка на документи до създаване на вътрешни AML/CFT процеси и политики. CMS се занимава с правните аспекти, контактите с регулаторните органи и представителството пред КФН, до момента в който Compliance Navi създава AML/CFT рамката и обезпечава цялостно сходство посредством вътрешни правила, процедури и образование.
Сроковете за лицензиране по MiCA и Закона за криптоактивите са къси, а процесът на подготовка е комплициран и многостранен. Компаниите, които стартират процеса в точния момент, ще получат конкурентно преимущество и ще обезпечат равномерен преход към новия режим. Ранната подготовка е от решаващо значение за сигурен преход към новата регулаторна рамка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




