#MeToo: Разкажете историите си!
#MeToo - от ден на ден дами приказват за нещо, което са считали за срамно. Макар виновността да не е тяхна, а на тези, които опипват, издевателстват и изнасилват. Затова разкажете своите истории! Само по този начин ще променим нещо.
Коментар на Сара Хофман
И аз трансформирах статуса си във Facebook. Сега там ще видите хаштага #MeToo („ Мен също " ). Същият хаштаг към този момент се появи в профилите на съвсем всички мои приятелки и на хиляди дами по целия свят. Той е знак за взаимност с всички тези, които през последните седмици обществено описаха по какъв начин холивудският продуцент Харви Уейнстейн ги е подлагал на полов тормоз, насила и даже на изнасилвания. Този хаштаг би трябвало да окуражи тези дами, които до момента не смеят да приказват за такива неща – от позор или заради боязън от вероятните последици.
Ако всяка жена, която е потърпевша от полов тормоз, се причисли към #MeToo, всички ще схванат какви са размерите на половото принуждение против дами – такава е концепцията на хаштага. В този смисъл акцията в обществените мрежи ще стане сполучлива. Според статистиката, всяка трета жена в Германия е била жертва на полов тормоз, от време на време и физически. Ако тези дни надникнете във Facebook или в Туитър, сами ще се убедите: надали не всяка жена там признава, че най-малко един път е била обект на полов тормоз, пък бил той и „ единствено " вербален.
Кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Но аз имам и проблем с тази акция. Просто тъй като тя нищо няма да промени. Няма да промени до тогава, докато ние, дамите (защото към този момент единствено малко на брой мъже употребяват този хаштаг) не съберем куража да приказваме напълно съответно. Защото #MeToo може да значи всичко: от вербален полов тормоз та чак до обезчестяване. От опипване в метрото до полово изнудване от страна на шефа. #MeToo не показва имена. Пита са обаче: кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Преди години се помайвах с една колежка из Стария град в Ерусалим. Някакво момче на 12-13 години ни предложи да ни покаже по-кратък път до фамозната „ Via Dolorosa ". Съгласихме се, а по пътя пуснахме няколко смешки и го похвалихме какъв брой добре приказва британски. В един миг обаче забелязах, че вървим тъкмо в противоположната посока!
Попитах го какво става, а той ме затисна до стената и брутално бръкна сред краката ми. Всичко стана доста бързо и аз съумях само да лисна в лицето му бутилката минерална вода, която държах в ръка. Младежът побягна, а в дъното на инак напълно пустата уличка ни причакваха още трима – очевидно това е била задачата на „ директния път ". Тъй че ние си плюхме на петите.
Тогава извадих шанс. Не ме изнасилиха. Досега никой шеф не ме е подлагал на полово изнудване. Но гневът, който изпитах на улицата в Ерусалим, живее в мен и до през днешния ден. Гняв както против причинителя, по този начин и против самата мен. Задето съм била толкоз тъпа, че да потегли с него… Тази преживелица до момента не я бях разказвала съвсем на никого.
Не сте отговорни вие, скъпи дами!
Представям си какво изпитват тези дами, който след едно полово посягане би трябвало на всичкото от горната страна да се тревожат и за кариерата си. Да се тревожат, че ще изгубят всичко, което са натрупали в специалността до този миг. А в доста страни по света да се тревожат и от това, че ги ще отлъчен, тъй като са „ опетнили фамилната чест ". Как да не ги разбере човек, когато мълчат?
Ако през днешния ден се причислят към хаштага #MeToo, това ще бъде най-малко първа крачка към една по-широка гласност. И колкото повече дами напълно съответно си излеят душата, толкоз по-бързо всички потърпевши ще се отърват от срама. Не сте вие отговорни, скъпи дами, а тези, които правят сходни неща! Тъй че разкажете своите истории: по Туитър, във Facebook, на полицията. И в случай че знаете имената на причинителите – посочете ги! Само по този начин можем да променим нещо.
Източник: Дойче веле
Коментар на Сара Хофман
И аз трансформирах статуса си във Facebook. Сега там ще видите хаштага #MeToo („ Мен също " ). Същият хаштаг към този момент се появи в профилите на съвсем всички мои приятелки и на хиляди дами по целия свят. Той е знак за взаимност с всички тези, които през последните седмици обществено описаха по какъв начин холивудският продуцент Харви Уейнстейн ги е подлагал на полов тормоз, насила и даже на изнасилвания. Този хаштаг би трябвало да окуражи тези дами, които до момента не смеят да приказват за такива неща – от позор или заради боязън от вероятните последици.
Ако всяка жена, която е потърпевша от полов тормоз, се причисли към #MeToo, всички ще схванат какви са размерите на половото принуждение против дами – такава е концепцията на хаштага. В този смисъл акцията в обществените мрежи ще стане сполучлива. Според статистиката, всяка трета жена в Германия е била жертва на полов тормоз, от време на време и физически. Ако тези дни надникнете във Facebook или в Туитър, сами ще се убедите: надали не всяка жена там признава, че най-малко един път е била обект на полов тормоз, пък бил той и „ единствено " вербален.
Кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Но аз имам и проблем с тази акция. Просто тъй като тя нищо няма да промени. Няма да промени до тогава, докато ние, дамите (защото към този момент единствено малко на брой мъже употребяват този хаштаг) не съберем куража да приказваме напълно съответно. Защото #MeToo може да значи всичко: от вербален полов тормоз та чак до обезчестяване. От опипване в метрото до полово изнудване от страна на шефа. #MeToo не показва имена. Пита са обаче: кои са тези, които опипват, заплашват и изнасилват?
Преди години се помайвах с една колежка из Стария град в Ерусалим. Някакво момче на 12-13 години ни предложи да ни покаже по-кратък път до фамозната „ Via Dolorosa ". Съгласихме се, а по пътя пуснахме няколко смешки и го похвалихме какъв брой добре приказва британски. В един миг обаче забелязах, че вървим тъкмо в противоположната посока!
Попитах го какво става, а той ме затисна до стената и брутално бръкна сред краката ми. Всичко стана доста бързо и аз съумях само да лисна в лицето му бутилката минерална вода, която държах в ръка. Младежът побягна, а в дъното на инак напълно пустата уличка ни причакваха още трима – очевидно това е била задачата на „ директния път ". Тъй че ние си плюхме на петите.
Тогава извадих шанс. Не ме изнасилиха. Досега никой шеф не ме е подлагал на полово изнудване. Но гневът, който изпитах на улицата в Ерусалим, живее в мен и до през днешния ден. Гняв както против причинителя, по този начин и против самата мен. Задето съм била толкоз тъпа, че да потегли с него… Тази преживелица до момента не я бях разказвала съвсем на никого.
Не сте отговорни вие, скъпи дами!
Представям си какво изпитват тези дами, който след едно полово посягане би трябвало на всичкото от горната страна да се тревожат и за кариерата си. Да се тревожат, че ще изгубят всичко, което са натрупали в специалността до този миг. А в доста страни по света да се тревожат и от това, че ги ще отлъчен, тъй като са „ опетнили фамилната чест ". Как да не ги разбере човек, когато мълчат?
Ако през днешния ден се причислят към хаштага #MeToo, това ще бъде най-малко първа крачка към една по-широка гласност. И колкото повече дами напълно съответно си излеят душата, толкоз по-бързо всички потърпевши ще се отърват от срама. Не сте вие отговорни, скъпи дами, а тези, които правят сходни неща! Тъй че разкажете своите истории: по Туитър, във Facebook, на полицията. И в случай че знаете имената на причинителите – посочете ги! Само по този начин можем да променим нещо.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ