Общините имат задача да образоват гражданите за кръговата икономика
Местните управляващи играят основна роля в зелените политики поради директните си контакти с жителите. Именно поради това е от голямо значение всеки един град да има лични тактики за справяне с последствията от изменението на климата. За развиването на районите е значимо освен да имат достъп до европейско финансиране, само че и да съумяват да привлекат във вълната и самите жители. Около тези заключения се сплотиха участниците от панел „ Умни градове: Интегриране на устойчивостта в градското развиване “, които бе част от интернационалния конгрес Green Transition 4.0, проведен от Dir.bg.
Проектиране на устойчиви градски проекти и транспортни системи, уголемение на зелените площи, енергийна успеваемост на сградния фонд, насърчаваше на потреблението на възобновима сила, ръководство на отпадъците – това са единствено някои от направленията, към които локалните управляващи в Европа концентрират сили и които ще окажат влияние върху живота на хората.
Общините имат задача да образоват жителите за кръговата стопанска система на локално равнище. Дълго време в огромните градове се даваше приоритет на напредването с коли, а в този момент би трябвало да се превъзпитат жителите да употребяват велосипедни алеи, споделени форми на подвижност “, разяснява Адрияна Михайлова, създател на Агенция Imp-Act и съосновател на Градоскоп.
По думите й локалните управляващи би трябвало да образоват и приобщават жителите към зелените цели, тъй че от ден на ден хора да бъдат ангажирани и въодушевени да вземат участие в трансформацията. Това обаче е един от най-трудните подходи, защото изисква смяна на привички, с които сме привикнали в всекидневието си, добави тя.
Финансиране
Фонд „ Флаг “ работи, с цел да поддържа 265 общини в страната. Той ръководи фондове за градско развиване, капиталови платформи към Европейската капиталова банка и съответни артикули за зелено финансиране.
Финансирали сме над 3 хиляди плана и сме вложили над 2.5 милиарда лева, без загуби. Нашата цел е била да достигнем до всички – от най-големите до най-малките общини “, уточни Надя Данкинова, изпълнителен шеф на Фонда.
Тя показа, че нещо, което регистрира като недостиг в България е това, че липсва устойчива тактика за развиване. По думите й във връзка с планирането в самите градове и райони някак си се стига до равнище на нови оперативни стратегии и нови цели за съответен програмен интервал, които обаче след това бързо се не помнят. Така процесът би трябвало да стартира отначало, а това води до липса на резистентност.
Друг проблем, съгласно нея, е разпиляването на запас. Тя разяснява, че са налични доста запаси от разнообразни източници, само че в цялото море от финансиране много постоянно обществените управляващи и частните вложители мъчно се ориентират. Според нея доста от плановете, свързани със зелени политики, имат потребност от допълващо финансиране. По думите й няма сполучлив план, който да е финансиран с 100% безплатно финансиране. Разковничето е в микса.
Няма да спра да моля за това, въпреки и да знам, че не се харесва доста, не е нужно да мислим единствено за безплатна помощ. Най-добрите планове и райони са тези, които са съумели да я вградят в общото си финансиране, в техните бюджети, допълнени от фондове, частни вложения. Тогава има сполучливи резултати. “
Регионално развиване и доближаване
Климатичните промени не се случват единствено в Брюксел и на хартия, а се случват по районите и те имат разнообразни потребности. За да се случват на място измененията е значимо да има политика за районно развиване и доближаване, която да припомня, че не всеки град се оправя с тези цели както Копенхаген да вземем за пример. Трябва да дадем дарба и запас на всички да се включат. Това разяснява Симеона Манова, член на кабинета на еврокомисар Елиза Ферейра.
По думите й градовете обаче не са самоцел, защото е значим многополюсния модел на развиване, където жителите да могат да се усещат добре, да живеят и да работят отвън огромните градски центрове.
Имаме и извънградски пространства и доста постоянно решенията за климатично неутралните градове се намират отвън тях. “
Според Манова е значимо да се приказва за политиките отвън градовете, даже когато се приказва за обмисляне, озеленяване, би трябвало да се взима поради цялостната рамка за териториално развиване. Допълни, че е доста значимо всички да гледат в една посока и Европейски Съюз се пробва да задава рамката за това.
Иначе се получава по този начин, че има градове, места, райони, в които хората изоставят, тъй като не са част от този преход и се получава обществено неравноправие и география на недоволството. Хората се обръщат против системата. “
Именно поради това Новият европейски Баухаус (НЕБ) е самодейност, която се пробва да направи нещо друго, като предложения жители, асоциация и хора от разнообразни сфера да дадат оферти по какъв начин в действителност всеки може да взе участие в Зелената договорка.
Опитът на Прищина
Кметът на Прищина Перпарим Рама съобщи, че общината се концентрира върху пешеходците. Той описа, че в града е основана нова система от булеварди, тъй че да се усъвършенства градската подвижност, само че и да се даде опция на хората да се придвижват с колела или пешком. По думите му общината се пробва да подтиква хората да вървят пешком и да употребяват градския превоз.
Знаем, че колкото повече пътища за колите се построяват, толкоз повече ще се усилват колите. В предишното на дъното бяха пешеходците, само че в този момент обръщаме тази наклонност. Наблюдаваме, че към този момент от ден на ден хора вървят пешком. “
Местната власт създава нови устройствени проекти, концентрира се върху енергийното възобновяване на постройките, пробва се да вкара самодейност за търговия с въглеродни излъчвания. По думите на Рама търговията с въглерод е инструмент, който доста градове може да употребяват.
Създаваме регулаторна рамка, която да разреши с частния бранш да работим дружно и да строим, тъй че градът да по-неутрален. “
Относно търговията с въглеродни излъчвания, той даде образец със строителството на детска градина. За да бъде издигната градина от 1300 кв.м, тя се нуждае от 850 куб.м дървен материал, който основава въглероден боклук. Той, по думите на Рама, може да се търгува за към 700 евро.
Една енергийно ефикасна детска градина носи възвръщаемост от 6-7% и е финансово оправдано. “
Атина се пробва да притегли младежите
Участие в полемиката взе и зам.-кметът на Атина Никос Хрисогелос. Той подчертава върху това, че от ден на ден хората не схващат проблематиката, обвързвана с климатичните промени и отхвърлят съществуването на феномена, единствено тъй като мислят, че нищо не може да се промени. По думите му има какво да се направи, тъй че всички хора да бъдат приобщени и да не изостават.
Когато се работи за климата, това значи, че всички хора би трябвало да работим в една посока. Не може да оставим въпросите на бъдещето да се вземат решение от тези, които са ги решавали в предишното. “
По думите му Атина изпитва резултатите от климата с горещите талази, които обаче не се усещат на всички места еднообразно. Той описа, че градът има специфична карта, на която са означени другите квартали и по какъв начин им се отразяват топлинните талази.
Виждаме къде страдат най-остро от горещините. Така знаем кои са най-нуждаещите се във финансово отношение. Трябва да създадем връзката със обществената правдивост. “
От информацията от въпросната карта се възползват и общинските отдели, защото ясно се вижда кой квартал има ниско ползване на сила и излиза наяве, че то е в следствие от това, че просто хората в него не разполагат с задоволително средства, с цел да си заплащат тока.
Там разбираме, че би трябвало да се насочи вниманието ни, тъй че да насърчим потреблението на ВЕИ. Чрез климатичната политика може да работим за отбрана на тези, които имат усложнения, тъй че да насърчим процесите за енергийни кооперативи и да заделим финансови средства да ги подпомогнем. “
Той подчертава върху това, че е доста значимо в енергийния преход да се включат жителите, защото множеството промени се случват точно поради тях, а освен поради бизнеса.
Проектиране на устойчиви градски проекти и транспортни системи, уголемение на зелените площи, енергийна успеваемост на сградния фонд, насърчаваше на потреблението на възобновима сила, ръководство на отпадъците – това са единствено някои от направленията, към които локалните управляващи в Европа концентрират сили и които ще окажат влияние върху живота на хората.
Общините имат задача да образоват жителите за кръговата стопанска система на локално равнище. Дълго време в огромните градове се даваше приоритет на напредването с коли, а в този момент би трябвало да се превъзпитат жителите да употребяват велосипедни алеи, споделени форми на подвижност “, разяснява Адрияна Михайлова, създател на Агенция Imp-Act и съосновател на Градоскоп.
По думите й локалните управляващи би трябвало да образоват и приобщават жителите към зелените цели, тъй че от ден на ден хора да бъдат ангажирани и въодушевени да вземат участие в трансформацията. Това обаче е един от най-трудните подходи, защото изисква смяна на привички, с които сме привикнали в всекидневието си, добави тя.
Финансиране
Фонд „ Флаг “ работи, с цел да поддържа 265 общини в страната. Той ръководи фондове за градско развиване, капиталови платформи към Европейската капиталова банка и съответни артикули за зелено финансиране.
Финансирали сме над 3 хиляди плана и сме вложили над 2.5 милиарда лева, без загуби. Нашата цел е била да достигнем до всички – от най-големите до най-малките общини “, уточни Надя Данкинова, изпълнителен шеф на Фонда.
Тя показа, че нещо, което регистрира като недостиг в България е това, че липсва устойчива тактика за развиване. По думите й във връзка с планирането в самите градове и райони някак си се стига до равнище на нови оперативни стратегии и нови цели за съответен програмен интервал, които обаче след това бързо се не помнят. Така процесът би трябвало да стартира отначало, а това води до липса на резистентност.
Друг проблем, съгласно нея, е разпиляването на запас. Тя разяснява, че са налични доста запаси от разнообразни източници, само че в цялото море от финансиране много постоянно обществените управляващи и частните вложители мъчно се ориентират. Според нея доста от плановете, свързани със зелени политики, имат потребност от допълващо финансиране. По думите й няма сполучлив план, който да е финансиран с 100% безплатно финансиране. Разковничето е в микса.
Няма да спра да моля за това, въпреки и да знам, че не се харесва доста, не е нужно да мислим единствено за безплатна помощ. Най-добрите планове и райони са тези, които са съумели да я вградят в общото си финансиране, в техните бюджети, допълнени от фондове, частни вложения. Тогава има сполучливи резултати. “
Регионално развиване и доближаване
Климатичните промени не се случват единствено в Брюксел и на хартия, а се случват по районите и те имат разнообразни потребности. За да се случват на място измененията е значимо да има политика за районно развиване и доближаване, която да припомня, че не всеки град се оправя с тези цели както Копенхаген да вземем за пример. Трябва да дадем дарба и запас на всички да се включат. Това разяснява Симеона Манова, член на кабинета на еврокомисар Елиза Ферейра.
По думите й градовете обаче не са самоцел, защото е значим многополюсния модел на развиване, където жителите да могат да се усещат добре, да живеят и да работят отвън огромните градски центрове.
Имаме и извънградски пространства и доста постоянно решенията за климатично неутралните градове се намират отвън тях. “
Според Манова е значимо да се приказва за политиките отвън градовете, даже когато се приказва за обмисляне, озеленяване, би трябвало да се взима поради цялостната рамка за териториално развиване. Допълни, че е доста значимо всички да гледат в една посока и Европейски Съюз се пробва да задава рамката за това.
Иначе се получава по този начин, че има градове, места, райони, в които хората изоставят, тъй като не са част от този преход и се получава обществено неравноправие и география на недоволството. Хората се обръщат против системата. “
Именно поради това Новият европейски Баухаус (НЕБ) е самодейност, която се пробва да направи нещо друго, като предложения жители, асоциация и хора от разнообразни сфера да дадат оферти по какъв начин в действителност всеки може да взе участие в Зелената договорка.
Опитът на Прищина
Кметът на Прищина Перпарим Рама съобщи, че общината се концентрира върху пешеходците. Той описа, че в града е основана нова система от булеварди, тъй че да се усъвършенства градската подвижност, само че и да се даде опция на хората да се придвижват с колела или пешком. По думите му общината се пробва да подтиква хората да вървят пешком и да употребяват градския превоз.
Знаем, че колкото повече пътища за колите се построяват, толкоз повече ще се усилват колите. В предишното на дъното бяха пешеходците, само че в този момент обръщаме тази наклонност. Наблюдаваме, че към този момент от ден на ден хора вървят пешком. “
Местната власт създава нови устройствени проекти, концентрира се върху енергийното възобновяване на постройките, пробва се да вкара самодейност за търговия с въглеродни излъчвания. По думите на Рама търговията с въглерод е инструмент, който доста градове може да употребяват.
Създаваме регулаторна рамка, която да разреши с частния бранш да работим дружно и да строим, тъй че градът да по-неутрален. “
Относно търговията с въглеродни излъчвания, той даде образец със строителството на детска градина. За да бъде издигната градина от 1300 кв.м, тя се нуждае от 850 куб.м дървен материал, който основава въглероден боклук. Той, по думите на Рама, може да се търгува за към 700 евро.
Една енергийно ефикасна детска градина носи възвръщаемост от 6-7% и е финансово оправдано. “
Атина се пробва да притегли младежите
Участие в полемиката взе и зам.-кметът на Атина Никос Хрисогелос. Той подчертава върху това, че от ден на ден хората не схващат проблематиката, обвързвана с климатичните промени и отхвърлят съществуването на феномена, единствено тъй като мислят, че нищо не може да се промени. По думите му има какво да се направи, тъй че всички хора да бъдат приобщени и да не изостават.
Когато се работи за климата, това значи, че всички хора би трябвало да работим в една посока. Не може да оставим въпросите на бъдещето да се вземат решение от тези, които са ги решавали в предишното. “
По думите му Атина изпитва резултатите от климата с горещите талази, които обаче не се усещат на всички места еднообразно. Той описа, че градът има специфична карта, на която са означени другите квартали и по какъв начин им се отразяват топлинните талази.
Виждаме къде страдат най-остро от горещините. Така знаем кои са най-нуждаещите се във финансово отношение. Трябва да създадем връзката със обществената правдивост. “
От информацията от въпросната карта се възползват и общинските отдели, защото ясно се вижда кой квартал има ниско ползване на сила и излиза наяве, че то е в следствие от това, че просто хората в него не разполагат с задоволително средства, с цел да си заплащат тока.
Там разбираме, че би трябвало да се насочи вниманието ни, тъй че да насърчим потреблението на ВЕИ. Чрез климатичната политика може да работим за отбрана на тези, които имат усложнения, тъй че да насърчим процесите за енергийни кооперативи и да заделим финансови средства да ги подпомогнем. “
Той подчертава върху това, че е доста значимо в енергийния преход да се включат жителите, защото множеството промени се случват точно поради тях, а освен поради бизнеса.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ