Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина

Местните избори не са оказали значително въздействие върху електоралната картина в страната. Дистанцията сред двете водещи политически сили се резервира в границите на 7%. Ерозия в поддръжката към държавното управление. Високо съмнение по отношение на изборния развой – близо половината българи считат, че локалният избор е бил непочтен. Това са главните заключения от. Анкетирани са 1006 души.

47% от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил почтен. Само 19 на 100 го дефинират като почтен, като този дял е по-висок измежду електората на ПП-ДБ и ГЕРБ, демонстрират данните.
Според тях гласоподавателите на Движение за права и свободи са разграничени по тематиката, до момента в който болшинството от гласуващите за Българска социалистическа партия и " Възраждане " дефинират изборите като нечестни.
Проучването сочи още, че превес има чувството, че локалните избори няма да доведат до смяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в позитивна посока след локалните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Машини или хартиена бюлетина?

Една трета от интервюираните са на мнение, че анулацията на машинното гласоподаване за първия тур на локалните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) считат, че това не е оказало въздействие върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
59 на 100 декларират, че смесеното гласоподаване с опция за избор сред хартия и машина би трябвало да се резервира. 21% са на мнение, че е добре да се премине към напълно машинен избор, а 11% - напълно към гласоподаване с хартиена бюлетина.
Доверието в политическите сили
ГЕРБ остава първа политическа мощ с поддръжка от 24,7% измежду гласуващите, следвана от обединяването " Продължаваме промяната " - " Демократична България " със 17,9%, сочат данните на „ Тренд “.

„ Възраждане " резервира третата си позиция с поддръжка от 15,4% измежду гласуващите. Четвъртият в подредбата е Движение за права и свободи с 13,3% поддръжка, а петото място остава за Българска социалистическа партия с 9,4% поддръжка. " ИТН " резервира възможностите си за депутати, като те са на ръба на парламентарната преграда – с 4,4% поддръжка.

Проучването не записва растеж на искащите за предварителни парламентарни избори. Нагласите през ноември се резервират близки до тези от последните месеци – 30 на 100 желаят нови избори, а 47% настояват, че такива не са нужни, разясняват социолозите.
Подкрепата към държавното управление

Парламентът остава с обичайно ниски равнища на позитивна оценка - 14%. Регистрира се минимална ерозия в позитивните оценки на държавното управление от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се повишават с 5% за един месец, достигайки до 71%.
Запазва се поддръжката от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават позитивна оценка на кабинета " Денков-Габриел ". Докато в предишни изследвания гласоподавателите на ГЕРБ бяха разграничени на две почти равни групи, през ноември болшинството от тях не поддържа кабинета.
Положителна оценка дават и близо една трета от последователите на Движение за права и свободи. Електоратите на останалите обединения показват в голямото си болшинство негативна оценка.
-----------------------------
Данните са от изследване на организация " Тренд " по поръчка на вестник " 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партиите и настоящи тематики. Изследването е осъществено в интервала сред 11 и 18 ноември посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1006 души на възраст 18+.