Шансът на София е в договорния подход
Местните избори наближават. След две седмици ще се организира първият тур, на който ще бъдат определени общинските препоръки. Колкото до общинските кметове и кметовете на кметства - доста от тях ще станат ясни на балотажа - седмица след първия тур, като обаче на множеството места трендовете ще са се обрисували още на 29 октомври.
София е една от общините, където по всяка възможност кметът ще бъде определен след провеждането на втори тур. Това се отнася и за огромна част от районните кметове. Независимо че Столичната община е разграничена на 24 региона, значима е ролята на общинския кмет. Районите нямат статут на независими юридически лица и нямат свои лични бюджети. Един областен кмет може да управлява районната администрация и да търси способи за непрестанно възстановяване на административните услуги за жителите. Той също по този начин може да търси съдействието на общинския кмет за осъществяване на концепциите (ако има такива) за развиване на съответния регион, както и на общинския съвет като групов орган с основна роля в общинското ръководство.
В София искащите да оглавят общината са предостатъчно огромен брой. Кандидат-кметската картина е много пъстра. Леви и десни, съществени и екстравагантни претенденти - всекиму съгласно усетите и желанията. Двама са обаче претендентите, възприемани като любимци и на процедура балотажът сред тях е сигурен. Васил Терзиев (ПП/ДБ/СС) и Антон Хекимян (ГЕРБ/СДС) започнаха акциите си по много разнообразни способи и от много разнообразни позиции. Терзиев започва още преди месеци, с цел да построи своя обществен облик, да го впише в обединението, която го издига и по този начин да притегли и вероятно надгради резултата на ПП/ДБ в София от последните парламентарни избори. Антон Хекимян се включи в последния миг. Дългогодишният ефирен публицист е добре прочут на необятната аудитория. От създаване на обществен облик той потребност нямаше. Най-вероятно ще бъде припознат от твърдия електорат на ГЕРБ в София. Формацията на Бойко Борисов разполага с подобен, въпросът с надграждането обаче остава провесен. Хекимян надали би могъл да разшири това, с което ГЕРБ по този начин или другояче разполага, което съвсем несъмнено значи, че след първия тур ще изостава от Васил Терзиев.
Всъщност колкото и да настояват от ГЕРБ, че са разполагали най-малко с няколко подобаващи претенденти за кмет на София, това няма по какъв начин да е изцяло тъкмо. И казусът не е в претендентите, значимо е това също да се посочи. Формацията на Борисов ръководи София в продължение на доста дълъг интервал от време. Най-напред със самия Борисов (като независим) и по-късно четири мандата с Йорданка Фандъкова и общински съвет, доминиран от ГЕРБ с поддръжката на по-малки съдружни сътрудници. При това състояние ГЕРБ носи цялостната отговорност за всичко позитивно и за всичко негативно, което през днешния ден виждаме и с което се сблъскваме в София. От една страна ГЕРБ не могат да бъдат подложени на критика за продължителното ръководство. Гражданите са им дали своят вот доверие, предпочитайки ги пред останалите съществуващи разновидности. С изключение на четвъртия път, Йорданка Фандъкова печелеше изборите даже без балотаж. Това е задоволително показателно, макар не изключително високата изборна интензивност, на която сме очевидци в Столицата през последните десетилетия.
Продължителният интервал в локалната власт обаче последователно стартира да се трансформира в проблем. Политиката и общественото ръководство имат способността да износват обществения облик на управленците, а локалната власт е най-близо до хората и те са най-чувствителни към нея. Това проблематизира доверието към кмета и по този начин в публичното схващане стартират да изпъкват минусите пред позитивните решения. Тези условия са определящи за средата и са неизбежни за претендента на ГЕРБ, който и да беше той. Сменяйки Фандъкова с Хекимян, ГЕРБ пробва да ограничи въздействието на въпросните условия и се стреми да прави акция, показвайки положителните решения, които са били вземани и осъществени по време на продължителното ръководство.
Когато става дума за локално ръководство най-подходящите образци нормално са свързани с инфраструктурата. В случая със София обаче тя може да послужи както като позитивен, по този начин и като негативен образец. Подобренията във връзка с главните пътни артерии в града са безспорни. По време на предизборната акция преди четири години обаче бяха дадени обещания и за възстановяване на инфраструктурата вътре в кварталите, както и за обезпечаване тук-там в детските градини най-малко за 90% от децата в тази възрастова група. От позиция на тези обещания резултатите несъмнено са противоречиви и неубедителни. И тъкмо тук е значимо да се обърне внимание на обстоятелството, че върху това, което е направено дотук, може да се надгражда. В общи линии обстановката в София е като обстановката в страната. Има основа, върху която може да се надгражда. Надграждането най-вероятно изисква промени на избрани управнически практики, промяна в някои административни структури на общинско равнище, нов вид партньорства с частния бранш и така нататък, само че все пак това основаната основа не трябва да бъде отричана.
Осъзнаването на обстановката по този метод ще спести на София перипетиите, през които мина страната през последните към две години, до основаването на кабинета " Денков - Габриел ". Засега акцията протича умерено и една от аргументите за това може да е, че Васил Терзиев и водещите лица в листата на ПП/ДБ/СС схващат обстановката и си дават сметка, че би трябвало да признаят положителните резултати на ГЕРБ (там където ги има), а от своя страна ГЕРБ би трябвало да признаят, че без значение от постигнатите резултати през годините, с цел да е допустимо надграждане, са нужни промени в ръководството на общината. На процедура това се случи и на държавното ниво. Само че стана по сложния метод, лиши доста време и задълбочи недоверието сред главните политически субекти. Така сега те хем би трябвало да ръководят, хем паралелно с това да построяват доверие между тях, което е тежък и муден развой. Договорният метод, в тази ситуация, е точно това двустранно схващане и справедлива оценка на съществуващите причини. То е доста повече метод на мислене, в сравнение с сключване на съглашения и основаване на официални обединения.
За спокойното протичане на акцията на локално равнище обаче са вероятни и други пояснения. В сегашния интервал провеждането на общоприета акция за локални избори не е допустимо. Има ред други въпроси, които отвличат общественото внимание и които безспорно ще окажат въздействие върху гласуването на част от хората. Има парламентарни обединения, които даже се пробват да засилят тези евентуални въздействия. Затова се стигна и до внасяне на избор на съмнение против държавното управление. И още в деня на неговото разискване се появи анонс за идващ избор, даже още преди гласуването на обсъждания. Темата за сигурността (във всичките й измерения) е много настояща и това прави говоренето по нея привлекателно за всички партии и политици, в това число и президента. Темата е от компетентността на националните институции, само че опитът да бъде употребена в акцията преди локалния избор е явен, изключително що се отнася до субектите в популисткото политическо пространство.
Конкретно за София сходен опит за замяна надали би могъл да даде някакъв резултат. Още повече, че той не касае любимците, а по-скоро претенденти, които ще останат по-назад в класацията. И за хората в София обаче тематиката за сигурността е значима. Те също са склонни да й обръщат внимание евентуално повече, в сравнение с биха били склонни да вземат участие интензивно в предизборни акции за локален избор. Това прави предизборния интервал по-малко динамичен и по-слабо прочувствен, което несъмнено е причина за успокоение. А най-вероятно и за относително ниска изборна интензивност.
И двамата съществени претенденти имат своите дефекти в обществените си облици. За Васил Терзиев това са околните му роднински връзки с хора от Държавна сигурност и комунистическия уред от предишното. За Антон Хекимян това е директното прекосяване от ролята на почитан управител в БТВ в ролята на кандидат-кмет. При една по-активна акция без тематики (извън локалната власт), отвличащи вниманието на хората, тези дефекти евентуално щяха да бъдат употребявани надалеч по-интензивно и сигурно щяха да имат по-голямо значение за крайния избирателен резултат.
При актуалните условия най-вероятно Васил Терзиев ще е първи след първия тур. Потенциално преди втория Хекимян може да има опция за активизиране на спомагателна поддръжка, без обаче да е несъмнено, че той би могъл да оползотвори сходна опция. Важното в тази ситуация е, че никой няма да има задоволително болшинство в общинския съвет, с цел да ръководи независимо. ПП/ДБ/СС най-вероятно чакат някакво преимущество и може би имат съображение, само че за независимо ръководство са нужни 31 мандата, които меко казано са мъчно постижими. На процедура те са непостижими, в случай че назовем действителността ясно и непосредствено. Шансът на София е в договорния метод. Възможностите за надграждане минават през него. Той би могъл да е в основата на продължаването на инфраструктурното развиване, обезпечаването на повече места в детските градини, модернизирането на градския превоз и дигитализирането на града.
София е една от общините, където по всяка възможност кметът ще бъде определен след провеждането на втори тур. Това се отнася и за огромна част от районните кметове. Независимо че Столичната община е разграничена на 24 региона, значима е ролята на общинския кмет. Районите нямат статут на независими юридически лица и нямат свои лични бюджети. Един областен кмет може да управлява районната администрация и да търси способи за непрестанно възстановяване на административните услуги за жителите. Той също по този начин може да търси съдействието на общинския кмет за осъществяване на концепциите (ако има такива) за развиване на съответния регион, както и на общинския съвет като групов орган с основна роля в общинското ръководство.
В София искащите да оглавят общината са предостатъчно огромен брой. Кандидат-кметската картина е много пъстра. Леви и десни, съществени и екстравагантни претенденти - всекиму съгласно усетите и желанията. Двама са обаче претендентите, възприемани като любимци и на процедура балотажът сред тях е сигурен. Васил Терзиев (ПП/ДБ/СС) и Антон Хекимян (ГЕРБ/СДС) започнаха акциите си по много разнообразни способи и от много разнообразни позиции. Терзиев започва още преди месеци, с цел да построи своя обществен облик, да го впише в обединението, която го издига и по този начин да притегли и вероятно надгради резултата на ПП/ДБ в София от последните парламентарни избори. Антон Хекимян се включи в последния миг. Дългогодишният ефирен публицист е добре прочут на необятната аудитория. От създаване на обществен облик той потребност нямаше. Най-вероятно ще бъде припознат от твърдия електорат на ГЕРБ в София. Формацията на Бойко Борисов разполага с подобен, въпросът с надграждането обаче остава провесен. Хекимян надали би могъл да разшири това, с което ГЕРБ по този начин или другояче разполага, което съвсем несъмнено значи, че след първия тур ще изостава от Васил Терзиев.
Всъщност колкото и да настояват от ГЕРБ, че са разполагали най-малко с няколко подобаващи претенденти за кмет на София, това няма по какъв начин да е изцяло тъкмо. И казусът не е в претендентите, значимо е това също да се посочи. Формацията на Борисов ръководи София в продължение на доста дълъг интервал от време. Най-напред със самия Борисов (като независим) и по-късно четири мандата с Йорданка Фандъкова и общински съвет, доминиран от ГЕРБ с поддръжката на по-малки съдружни сътрудници. При това състояние ГЕРБ носи цялостната отговорност за всичко позитивно и за всичко негативно, което през днешния ден виждаме и с което се сблъскваме в София. От една страна ГЕРБ не могат да бъдат подложени на критика за продължителното ръководство. Гражданите са им дали своят вот доверие, предпочитайки ги пред останалите съществуващи разновидности. С изключение на четвъртия път, Йорданка Фандъкова печелеше изборите даже без балотаж. Това е задоволително показателно, макар не изключително високата изборна интензивност, на която сме очевидци в Столицата през последните десетилетия.
Продължителният интервал в локалната власт обаче последователно стартира да се трансформира в проблем. Политиката и общественото ръководство имат способността да износват обществения облик на управленците, а локалната власт е най-близо до хората и те са най-чувствителни към нея. Това проблематизира доверието към кмета и по този начин в публичното схващане стартират да изпъкват минусите пред позитивните решения. Тези условия са определящи за средата и са неизбежни за претендента на ГЕРБ, който и да беше той. Сменяйки Фандъкова с Хекимян, ГЕРБ пробва да ограничи въздействието на въпросните условия и се стреми да прави акция, показвайки положителните решения, които са били вземани и осъществени по време на продължителното ръководство.
Когато става дума за локално ръководство най-подходящите образци нормално са свързани с инфраструктурата. В случая със София обаче тя може да послужи както като позитивен, по този начин и като негативен образец. Подобренията във връзка с главните пътни артерии в града са безспорни. По време на предизборната акция преди четири години обаче бяха дадени обещания и за възстановяване на инфраструктурата вътре в кварталите, както и за обезпечаване тук-там в детските градини най-малко за 90% от децата в тази възрастова група. От позиция на тези обещания резултатите несъмнено са противоречиви и неубедителни. И тъкмо тук е значимо да се обърне внимание на обстоятелството, че върху това, което е направено дотук, може да се надгражда. В общи линии обстановката в София е като обстановката в страната. Има основа, върху която може да се надгражда. Надграждането най-вероятно изисква промени на избрани управнически практики, промяна в някои административни структури на общинско равнище, нов вид партньорства с частния бранш и така нататък, само че все пак това основаната основа не трябва да бъде отричана.
Осъзнаването на обстановката по този метод ще спести на София перипетиите, през които мина страната през последните към две години, до основаването на кабинета " Денков - Габриел ". Засега акцията протича умерено и една от аргументите за това може да е, че Васил Терзиев и водещите лица в листата на ПП/ДБ/СС схващат обстановката и си дават сметка, че би трябвало да признаят положителните резултати на ГЕРБ (там където ги има), а от своя страна ГЕРБ би трябвало да признаят, че без значение от постигнатите резултати през годините, с цел да е допустимо надграждане, са нужни промени в ръководството на общината. На процедура това се случи и на държавното ниво. Само че стана по сложния метод, лиши доста време и задълбочи недоверието сред главните политически субекти. Така сега те хем би трябвало да ръководят, хем паралелно с това да построяват доверие между тях, което е тежък и муден развой. Договорният метод, в тази ситуация, е точно това двустранно схващане и справедлива оценка на съществуващите причини. То е доста повече метод на мислене, в сравнение с сключване на съглашения и основаване на официални обединения.
За спокойното протичане на акцията на локално равнище обаче са вероятни и други пояснения. В сегашния интервал провеждането на общоприета акция за локални избори не е допустимо. Има ред други въпроси, които отвличат общественото внимание и които безспорно ще окажат въздействие върху гласуването на част от хората. Има парламентарни обединения, които даже се пробват да засилят тези евентуални въздействия. Затова се стигна и до внасяне на избор на съмнение против държавното управление. И още в деня на неговото разискване се появи анонс за идващ избор, даже още преди гласуването на обсъждания. Темата за сигурността (във всичките й измерения) е много настояща и това прави говоренето по нея привлекателно за всички партии и политици, в това число и президента. Темата е от компетентността на националните институции, само че опитът да бъде употребена в акцията преди локалния избор е явен, изключително що се отнася до субектите в популисткото политическо пространство.
Конкретно за София сходен опит за замяна надали би могъл да даде някакъв резултат. Още повече, че той не касае любимците, а по-скоро претенденти, които ще останат по-назад в класацията. И за хората в София обаче тематиката за сигурността е значима. Те също са склонни да й обръщат внимание евентуално повече, в сравнение с биха били склонни да вземат участие интензивно в предизборни акции за локален избор. Това прави предизборния интервал по-малко динамичен и по-слабо прочувствен, което несъмнено е причина за успокоение. А най-вероятно и за относително ниска изборна интензивност.
И двамата съществени претенденти имат своите дефекти в обществените си облици. За Васил Терзиев това са околните му роднински връзки с хора от Държавна сигурност и комунистическия уред от предишното. За Антон Хекимян това е директното прекосяване от ролята на почитан управител в БТВ в ролята на кандидат-кмет. При една по-активна акция без тематики (извън локалната власт), отвличащи вниманието на хората, тези дефекти евентуално щяха да бъдат употребявани надалеч по-интензивно и сигурно щяха да имат по-голямо значение за крайния избирателен резултат.
При актуалните условия най-вероятно Васил Терзиев ще е първи след първия тур. Потенциално преди втория Хекимян може да има опция за активизиране на спомагателна поддръжка, без обаче да е несъмнено, че той би могъл да оползотвори сходна опция. Важното в тази ситуация е, че никой няма да има задоволително болшинство в общинския съвет, с цел да ръководи независимо. ПП/ДБ/СС най-вероятно чакат някакво преимущество и може би имат съображение, само че за независимо ръководство са нужни 31 мандата, които меко казано са мъчно постижими. На процедура те са непостижими, в случай че назовем действителността ясно и непосредствено. Шансът на София е в договорния метод. Възможностите за надграждане минават през него. Той би могъл да е в основата на продължаването на инфраструктурното развиване, обезпечаването на повече места в детските градини, модернизирането на градския превоз и дигитализирането на града.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ