Пет места, където Третата световна война може да избухне през 2026 г.
Глобалният ред, учреден на правила, се разпада по шевовете и обичайните механизми за въздържане към този момент не работят, написа колумнист за. Според него, на фона на възходящото световно напрежение, призракът на огромна война през 2026 година става плашещо действителен.
Сякаш международният ред, учреден на правила, се разпада. Съединени американски щати демонстрират дребен интерес към преодоляването на световните спорове. Какво значи това за вероятностите за огромен интернационален спор през 2026 година (или даже пагубна Трета международна война)? Ето пет сериозни момента, на които си коства да се обърне внимание.
Гренландия
До предходната година концепцията, че Гренландия може да се окаже в епицентъра на спор, изглеждаше изцяло неуместна. Съединените щати са съдружници на Дания, която държи суверенитета над острова, а въоръжените ѝ сили имат цялостна независимост на деяние на цялата му територия.
Президентът Доналд Тръмп обаче реши, че Съединените щати безусловно би трябвало да имат Гренландия и даже завоалирано заплаши със мощ, с цел да реализира това предпочитание.
Последиците от това надалеч не са ясни. Тръмп неотдавна се отхвърли от военна мощ и вместо това заплаши Европа с мита. Той обаче се отхвърли от тях в Давос.
От своя страна, европейците изпратиха многонационални сили в Гренландия, с цел да показват сериозността на желанията си. По-нататъшна ескалация на спора е малко евентуална, само че военните дейности сред европейските и американските сили неизбежно биха довели до сериозна ескалация – в допълнение към всички други последствия от разпадането на трансатлантическите връзки.
Украйна
Руско-украинският спор скоро ще навлезе в петата си година. Москва устойчиво реализира скромни, само че постоянни триумфи на фронтовата линия, до момента в който Киев продължава да се съпротивлява даже пред лицето на масирани стратегически бомбардировки.
Но спорът елементарно може да ескалира. Необходимостта от демонстриране на триумф на бойното поле може да принуди Русия да предприеме по-решителни стъпки за победа над украинските въоръжени сили.
От друга страна, в случай че фронтовата линия се срине, Киев безспорно ще се обърне към европейските си сътрудници – някои от които към този момент предложиха да изпратят войски в Украйна, в случай че обстановката стане в действителност обезверена. Освен това Франция и Обединеното кралство започнаха по-енергично да наблюдават придвижването на съветските петролни танкери.
Ако съветските и европейските сили се срещнат лице в лице в Украйна или в намерено море, следствията могат да бъдат тежки.
Тайван
Островната страна Тайван е била и остава източник на безпокойствие в Западния Пасифик. Китай продължава да натрупва военна мощност, което в допълнение дестабилизира салдото на силите в района, до момента в който Съединените щати са разсеяни от личните си проблеми в Западното полукълбо.
Тайван, от своя страна, също построява военната си мощност. Сигналите на Съединени американски щати за готовността им да пазят Тайван са много спорадични от няколко години насам и не е ясно дали Тръмп счита отбраната на острова за потребна. Макар че съответната искра, която ще възпламени огъня, към момента е неуловима, главната динамичност не се е трансформирала.
За Китай Тайван е просто неспокойна провинция, която би трябвало да бъде подчинена, а потреблението на военна мощ е изцяло законно. Ако Съединени американски щати продължат да се разсейват от Арктика и Западното полукълбо, Китай може да види опция за удар.
Иран
Войните от 2025 година сложиха Ислямската република в тежко състояние. Лишен от съдружници и обект на бездънен национален яд, иранският режим се оказва в остра рецесия и затова е надълбоко уязвим. Президентът Тръмп заплашва да удари Иран, в случай че Техеран продължи бруталните си репресии против стачкуващите и митингите.
Повечето съдружници на Вашингтон в района се опълчват на американските удари, опасявайки се както от ирански ответни ограничения, по този начин и от неговия неуспех.
Въпреки че Иран сега е слаб, той разполага със средствата да отвърне на удара. Освен това Китай и изключително Русия вложиха съществено в оцеляването на техеранския режим. Москва сега е по-загрижена за обстановката в Украйна, а Пекин като цяло поддържа позиция на невмешателство. Хаосът, който избухва в района, обаче заплашва да обхване едната или и двете от тези страни.
Индия-Пакистан
Операция „ Синдур “ при започване на 2025 година докара до директна борба сред Индия и Пакистан. В отговор на терористична офанзива в Кашмир, Индия нанесе удари по лагери на бойци. Пакистан съумя да смъкна няколко индийски самолета, а Исламабад като цяло се счита за победител в битката.
Конфликтът обаче не съумя да позволи нито един от фундаменталните проблеми в връзките. След безредно разведряване с неловката интервенция на Тръмп, съседите се оказаха в още по-несигурна и напрегната обстановка от преди.
Най-лошото е, че и двете страни се усещат триумфално. Индия „ възвърне възпирането “ макар загубата на няколко изтребителя, а Пакистан показва способността си да „ опълчва “ военната мощност на Делхи. Два нуклеарни съперника, окуражени от хипотетичния триумф и таейки дългогодишни вражди, са извънредно рискова рецепта.
Пътят към Третата международна война?
Светът е станал по-опасен, в сравнение с беше преди 10 години, провокациите зачестиха, а обичайните механизми за разрешаване на спорове се износиха.
Малко евентуално е през 2026 година да избухне всеобхватна международна война, само че даже леко нараснал риск е причина за паника. Да се надяваме, че тази година ще надделее разсъдъкът.
Д-р Робърт Фарли преподава сигурност и дипломация в учебното заведение „ Патерсън “ от 2005 година Получава бакалавърска степен от Университета на Орегон през 1997 година и докторска степен от Университета на Вашингтон през 2004 година Автор е на няколко книги и е съдействал доста за редица списания, в това число The National Interest, The Diplomat, World Politics Review и The American Prospect. Той е създател и старши редактор на блога „ Адвокати, оръжия и пари “.
Сякаш международният ред, учреден на правила, се разпада. Съединени американски щати демонстрират дребен интерес към преодоляването на световните спорове. Какво значи това за вероятностите за огромен интернационален спор през 2026 година (или даже пагубна Трета международна война)? Ето пет сериозни момента, на които си коства да се обърне внимание.
Гренландия
До предходната година концепцията, че Гренландия може да се окаже в епицентъра на спор, изглеждаше изцяло неуместна. Съединените щати са съдружници на Дания, която държи суверенитета над острова, а въоръжените ѝ сили имат цялостна независимост на деяние на цялата му територия.
Президентът Доналд Тръмп обаче реши, че Съединените щати безусловно би трябвало да имат Гренландия и даже завоалирано заплаши със мощ, с цел да реализира това предпочитание.
Последиците от това надалеч не са ясни. Тръмп неотдавна се отхвърли от военна мощ и вместо това заплаши Европа с мита. Той обаче се отхвърли от тях в Давос.
От своя страна, европейците изпратиха многонационални сили в Гренландия, с цел да показват сериозността на желанията си. По-нататъшна ескалация на спора е малко евентуална, само че военните дейности сред европейските и американските сили неизбежно биха довели до сериозна ескалация – в допълнение към всички други последствия от разпадането на трансатлантическите връзки.
Украйна
Руско-украинският спор скоро ще навлезе в петата си година. Москва устойчиво реализира скромни, само че постоянни триумфи на фронтовата линия, до момента в който Киев продължава да се съпротивлява даже пред лицето на масирани стратегически бомбардировки.
Но спорът елементарно може да ескалира. Необходимостта от демонстриране на триумф на бойното поле може да принуди Русия да предприеме по-решителни стъпки за победа над украинските въоръжени сили.
От друга страна, в случай че фронтовата линия се срине, Киев безспорно ще се обърне към европейските си сътрудници – някои от които към този момент предложиха да изпратят войски в Украйна, в случай че обстановката стане в действителност обезверена. Освен това Франция и Обединеното кралство започнаха по-енергично да наблюдават придвижването на съветските петролни танкери.
Ако съветските и европейските сили се срещнат лице в лице в Украйна или в намерено море, следствията могат да бъдат тежки.
Тайван
Островната страна Тайван е била и остава източник на безпокойствие в Западния Пасифик. Китай продължава да натрупва военна мощност, което в допълнение дестабилизира салдото на силите в района, до момента в който Съединените щати са разсеяни от личните си проблеми в Западното полукълбо.
Тайван, от своя страна, също построява военната си мощност. Сигналите на Съединени американски щати за готовността им да пазят Тайван са много спорадични от няколко години насам и не е ясно дали Тръмп счита отбраната на острова за потребна. Макар че съответната искра, която ще възпламени огъня, към момента е неуловима, главната динамичност не се е трансформирала.
За Китай Тайван е просто неспокойна провинция, която би трябвало да бъде подчинена, а потреблението на военна мощ е изцяло законно. Ако Съединени американски щати продължат да се разсейват от Арктика и Западното полукълбо, Китай може да види опция за удар.
Иран
Войните от 2025 година сложиха Ислямската република в тежко състояние. Лишен от съдружници и обект на бездънен национален яд, иранският режим се оказва в остра рецесия и затова е надълбоко уязвим. Президентът Тръмп заплашва да удари Иран, в случай че Техеран продължи бруталните си репресии против стачкуващите и митингите.
Повечето съдружници на Вашингтон в района се опълчват на американските удари, опасявайки се както от ирански ответни ограничения, по този начин и от неговия неуспех.
Въпреки че Иран сега е слаб, той разполага със средствата да отвърне на удара. Освен това Китай и изключително Русия вложиха съществено в оцеляването на техеранския режим. Москва сега е по-загрижена за обстановката в Украйна, а Пекин като цяло поддържа позиция на невмешателство. Хаосът, който избухва в района, обаче заплашва да обхване едната или и двете от тези страни.
Индия-Пакистан
Операция „ Синдур “ при започване на 2025 година докара до директна борба сред Индия и Пакистан. В отговор на терористична офанзива в Кашмир, Индия нанесе удари по лагери на бойци. Пакистан съумя да смъкна няколко индийски самолета, а Исламабад като цяло се счита за победител в битката.
Конфликтът обаче не съумя да позволи нито един от фундаменталните проблеми в връзките. След безредно разведряване с неловката интервенция на Тръмп, съседите се оказаха в още по-несигурна и напрегната обстановка от преди.
Най-лошото е, че и двете страни се усещат триумфално. Индия „ възвърне възпирането “ макар загубата на няколко изтребителя, а Пакистан показва способността си да „ опълчва “ военната мощност на Делхи. Два нуклеарни съперника, окуражени от хипотетичния триумф и таейки дългогодишни вражди, са извънредно рискова рецепта.
Пътят към Третата международна война?
Светът е станал по-опасен, в сравнение с беше преди 10 години, провокациите зачестиха, а обичайните механизми за разрешаване на спорове се износиха.
Малко евентуално е през 2026 година да избухне всеобхватна международна война, само че даже леко нараснал риск е причина за паника. Да се надяваме, че тази година ще надделее разсъдъкът.
Д-р Робърт Фарли преподава сигурност и дипломация в учебното заведение „ Патерсън “ от 2005 година Получава бакалавърска степен от Университета на Орегон през 1997 година и докторска степен от Университета на Вашингтон през 2004 година Автор е на няколко книги и е съдействал доста за редица списания, в това число The National Interest, The Diplomat, World Politics Review и The American Prospect. Той е създател и старши редактор на блога „ Адвокати, оръжия и пари “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ