Появиха се първите мартеници за тази година. Какво ни носят те?
Месец преди празника на баба Марта, търговци в страната към този момент продават първите мартеници за тази година. Традиционната мартеница се създава от бял и червен конец. С годините от ден на ден търговци трансформираха визията за този знак и на пазара се появиха най-различни разновидности.
В националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта
Снимка: Българска телеграфна агенция
Превърнало се в традиция, първите казанлъшки търговци на мартеници също заеха място на казанлъшкия площад.
Маренички в Пловдив
Снимка: Българска телеграфна агенция
На щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници. С пискюли, с мъниста, гривнички, за окачане, даже и по-масивни за офиса, дома или автомобила. Тенденциите измежду мартениците не се трансформират. А търговците са приготвили разнообразни модели за всеки усет и джоб. Цените варират от 50, 60, 70 стотинки до 2-3 лева и от горната страна.
Мартенички в Пловдив
Снимка: Българска телеграфна агенция
Красивите червено-бели декорации основават въодушевление за идващата пролет, а и февруарските температури все още са неразличими от пролетните.
Мартеницата се носи или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Тя може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Снимки: PxHere, ДИРБГ, iStock by Getty Images/Guliver Photos
Народното вярване
В националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На този ден всеки би трябвало да закичи себе си и околните си с мартеничка, с цел да омилостиви Баба Марта - митичен персонаж от българския фолклор с непредвидим темперамент, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко.
На мартениците се приписва магическата мощ да защищават от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки.
Легенди за мартеницата
Колко антична е тази българска традиция и от кое място тъкмо произлиза, надали някой може да каже сигурно.
Според остаряла легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието сред белия и аления конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.
Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите . Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската низина, бил обаян от нейната хубост. Той избрал това място, с цел да възпламени голям огън, тъй като античните българи вярвали, че към огъня господ Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, но ханът не бил радостен - нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ край река Волга, а по остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага и да благодари на Тангра. Но внезапно до хана дохвърчала лястовичка, към крайници на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.
Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък на господ Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и благополучие.
В националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта
Снимка: Българска телеграфна агенция
Превърнало се в традиция, първите казанлъшки търговци на мартеници също заеха място на казанлъшкия площад.
Маренички в Пловдив
Снимка: Българска телеграфна агенция
На щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници. С пискюли, с мъниста, гривнички, за окачане, даже и по-масивни за офиса, дома или автомобила. Тенденциите измежду мартениците не се трансформират. А търговците са приготвили разнообразни модели за всеки усет и джоб. Цените варират от 50, 60, 70 стотинки до 2-3 лева и от горната страна.
Мартенички в Пловдив
Снимка: Българска телеграфна агенция
Красивите червено-бели декорации основават въодушевление за идващата пролет, а и февруарските температури все още са неразличими от пролетните.
Мартеницата се носи или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Тя може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Снимка: Българска телеграфна агенция Снимки: PxHere, ДИРБГ, iStock by Getty Images/Guliver Photos Народното вярване
В националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На този ден всеки би трябвало да закичи себе си и околните си с мартеничка, с цел да омилостиви Баба Марта - митичен персонаж от българския фолклор с непредвидим темперамент, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко.
На мартениците се приписва магическата мощ да защищават от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки.
Легенди за мартеницата
Колко антична е тази българска традиция и от кое място тъкмо произлиза, надали някой може да каже сигурно.
Според остаряла легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието сред белия и аления конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.
Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите . Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската низина, бил обаян от нейната хубост. Той избрал това място, с цел да възпламени голям огън, тъй като античните българи вярвали, че към огъня господ Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, но ханът не бил радостен - нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ край река Волга, а по остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага и да благодари на Тангра. Но внезапно до хана дохвърчала лястовичка, към крайници на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.
Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък на господ Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и благополучие.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ