Фирми за бързи заеми тормозят длъжници въпреки извънредния закон
Мерките , които ръководещите одобриха в отбрана на длъжниците , които не могат да покриват отговорностите си в изискванията на рецесията, се оказаха без никакво покритие . В закона за изключителното състояние няма планувани наказания, които да възпрат кредиторите , в случай че се опитат предварително да си съберат вземанията или да наложат лихви. Това излиза наяве от отговор на финансовия министър Владислав Горанов на парламентарно запитване от депутата Кристина Сидорова (БСП).
В писмото си до министъра Сидорова споделя, че получава от ден на ден сигнали от жители , сключили контракти с небанкови финансови институции за потребителски или ипотечен заем. Хората се оплакват, че кредиторите им са ги заплашвали със съд, в случай че не погасят просрочени отговорности. Това влиза в несъгласие със специфичната наредба на изключителния закон, защитаваща длъжниците, показва соцдепутатът. И пита какви наказания ще бъдат наложени на тези, които го нарушават.
Въпросният текст – прословутият чл.6 от закона, след последната му редакция гласи, че поради забавени отговорности на жители и юридически лица няма да се начисляват лихви и неустойки, отговорностите няма да бъдат обявявани за предварително изискуеми, договорите няма да бъдат разваляни, в случай че не се извършват, и няма да могат да бъдат изземвани движимости. Тези ограничения важат единствено за длъжници по контракти за заем и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции по Закона за кредитните институции, и по контракти за лизинг. Както и когато вземанията са добити от други банки, финансови институции и трети лица – като тук влизат колектори и компании за бързи заеми, твърдяха депутатите при приемането на наредбата.
Горанов дава отговор, че няма пълномощия да управлява визираните в наредбата кредитори. Затова изискал информация от Българска народна банка . От централната банка отвърнали, че все още (писмото на министъра е от 13 април) няма постъпили недоволства от жители. Това обаче визира единствено финансови институции , вписани в обществения указател към Българска народна банка, воден по Закона за кредитните институции. Тоест, за всички останали финансовото ведомство и Българска народна банка не могат да кажат нищо.
Интересното идва, когато Горанов разяснява наказванията за нарушителите. А такива наказания изобщо не са планувани в закона , показва финансовият министър. „ Разпоредбата урежда ограничение на последствията от веселба в връзките сред частноправни субекти – страни по контракти за заем или лизинг ”, отбелязва Горанов. И предлага, при неспазване на закона от кредиторите, засегнатите длъжници да подават тъжби до Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), в случай че става въпрос за потребителски или ипотечни заеми. „ Наред с тази опция, засегнатите лица могат да търсят отбрана и обезщетение за възможни вреди и по общия ред ”, добавя той. А при положение на насила или заплашване – да търсят правоохранителните органи , приключва Горанов.
В писмото си до министъра Сидорова споделя, че получава от ден на ден сигнали от жители , сключили контракти с небанкови финансови институции за потребителски или ипотечен заем. Хората се оплакват, че кредиторите им са ги заплашвали със съд, в случай че не погасят просрочени отговорности. Това влиза в несъгласие със специфичната наредба на изключителния закон, защитаваща длъжниците, показва соцдепутатът. И пита какви наказания ще бъдат наложени на тези, които го нарушават.
Въпросният текст – прословутият чл.6 от закона, след последната му редакция гласи, че поради забавени отговорности на жители и юридически лица няма да се начисляват лихви и неустойки, отговорностите няма да бъдат обявявани за предварително изискуеми, договорите няма да бъдат разваляни, в случай че не се извършват, и няма да могат да бъдат изземвани движимости. Тези ограничения важат единствено за длъжници по контракти за заем и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции по Закона за кредитните институции, и по контракти за лизинг. Както и когато вземанията са добити от други банки, финансови институции и трети лица – като тук влизат колектори и компании за бързи заеми, твърдяха депутатите при приемането на наредбата.
Горанов дава отговор, че няма пълномощия да управлява визираните в наредбата кредитори. Затова изискал информация от Българска народна банка . От централната банка отвърнали, че все още (писмото на министъра е от 13 април) няма постъпили недоволства от жители. Това обаче визира единствено финансови институции , вписани в обществения указател към Българска народна банка, воден по Закона за кредитните институции. Тоест, за всички останали финансовото ведомство и Българска народна банка не могат да кажат нищо.
Интересното идва, когато Горанов разяснява наказванията за нарушителите. А такива наказания изобщо не са планувани в закона , показва финансовият министър. „ Разпоредбата урежда ограничение на последствията от веселба в връзките сред частноправни субекти – страни по контракти за заем или лизинг ”, отбелязва Горанов. И предлага, при неспазване на закона от кредиторите, засегнатите длъжници да подават тъжби до Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), в случай че става въпрос за потребителски или ипотечни заеми. „ Наред с тази опция, засегнатите лица могат да търсят отбрана и обезщетение за възможни вреди и по общия ред ”, добавя той. А при положение на насила или заплашване – да търсят правоохранителните органи , приключва Горанов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ