Мелтем Йълмаз: Най-лошото е да свикнем с войната, с безпомощността и с бедността
Мелтем Йълмаз е проверяващ публицист в Турция. Посветила е години работа на тематики като бежанците, изоставените деца, хората, живеещи на улицата, наркоманите, подложените на принуждение дами... Тя ще посети България за формалното показване на романа си " Сорая ", което ще се състои на 17 януари (вторник) от 18:30 ч. в Литературен клуб " Перото ". Мелтем даде особено изявление за " Момичетата от града " преди идването си в София.
Как работата Ви като публицист Ви оказа помощ за написването на " Сорая "?
Смятам, че журналистическият опит ми оказва помощ при писането на художествени текстове. Мнозина смятат, че публицистиката въздейства отрицателно върху писането на романи, само че аз имам вяра, че е тъкмо противоположното. По време на интервютата си съм виждала толкоз доста хора с ужасяващ, безнадежден живот, че даже чуването на историите им беше мъчно. Хора, които са достигнали дъното; които са изцяло затънали; или които са постигнали невъзможното… Те ме позволиха в най-съкровените кътчета на душата си, споделиха ми интимни секрети. Докоснах се до живота на хиляди и добих опита им. В един миг усетих, че най-накрая съм подготвена да опиша тези истории посредством езика на литературата. Така се роди " Сорая ".
След началото на гражданската война в Сирия се постарах да проследя живота на сирийците, които потърсиха леговище в Турция. Срещах се с тях в лагери, в огромни градове и в гранични провинции. Станах очевидец на многочислени нещастия. И посредством " Сорая " дадох най-хубавото от себе си, с цел да споделя тази действителност с читателите. Сякаш цялостен живот бях чакала този момент, а в този момент, когато най-накрая реализирах задачата си, признавам, че изпитвам известно задоволство. Предателството на любовта може да се окаже доста по-унищожително от войната. До каква степен сюжетът е въодушевен от същинска история?
" Сорая " споделя историята на млада жена, измъчена от войната, която пътува към Турция с огромни очаквания и фантазии. В лагера вижда принуждение, тормоз, полови похищения и прави избор, вследствие на който среща любовта, само че и претърпява вътрешна трансформация… Романът не разкрива историята на една бежанка, а на хиляди. Само би трябвало да се огледате по-внимателно и ще ги видите. За написването на " Сорая " ме въодушеви млада жена, която срещнах в бежански лагер. Но съм сигурна, че има доста сходни истории, които чакат да бъдат разказани.
Наричат книгата Ви " неуместна ", тъй като разкрива истината за неприятното отношение към бежанците и нередностите в лагерите. Вие по какъв начин я определяте – като неуместна или като нужна?
Смятам, че тази истина би трябвало да бъде написана, без значение дали е считана за неуместна, или не. Не можем да си затваряме очите пред страданията и неправдите, с които се сблъскват уязвимите хора единствено тъй като се тормозим какво могат да си помислят властимащите. Всъщност като публицист аз би трябвало да пиша тъкмо по този начин, с цел да поддържам демокрацията, правата на индивида и уважението към другите в страната си.
Получавали ли сте заплашителна рецензия за прекомерната си откровеност?
Не, до момента не са ме заплашвали непосредствено, само че арестуването на публицисти и писатели в Турция не е ли задоволително огромна опасност единствено по себе си? Над всеки, който се опълчва на държавното управление, надвисват тъмни сенки. Витае плашещото обръщение, че всеки от опозицията може да се окаже в пандиза, в случай че не внимава какво приказва, написа или мисли. И всички знаем, че това не са празни закани.
Героинята Ви минава компликация след компликация, само че продължава напред. Вярвате ли, че желанието за живот е по-силно от всичко – от войната, от безизходицата, от бедността, от гибелта?
Със сигурност е по-силно. Благодарение на инстинкта си за самозапазване живите същества съумяват да се оправят и с най-ужасните компликации. Ето за какво да се предадеш в никакъв случай не е толкоз елементарно, колкото човек допуска. Но надалеч по-лошо е да свикнеш с войната, с безпомощността и с бедността. Осъзнавате ли, че множеството хора в Близкия изток са не запомнили, че е допустимо да живеят по-добре, че въобще заслужават по-добър живот? Смятат, че ориста дефинира живота им и всичко, което им се случва. Това не може да се изясни само с инстинкта за оцеляване.
" Сорая " е разказ с отворен край. Планирате ли втора част или оставяте на читателите сами да отгатнат развиването?
Мисля, че е по-добре краят да си остане подобен. На този стадий от историята към момента има вяра, Сорая още има късмет да се избави. Изглежда, одобрявам повече историите с отворен край – те развиват въображението, окуражават читателя да мисли и да премисля. И да, както споменахте, желаех читателите сами да " допишат " историята. Освен това на филмовия фестивал в Берлин през 2016 година " Сорая " (заедно с още 10 романа) попадна в листата с книги, предложени за филмиране – едно отлично развиване. Може би един ден ще забележим историята приключена на огромния екран.
Как работата Ви като публицист Ви оказа помощ за написването на " Сорая "?
Смятам, че журналистическият опит ми оказва помощ при писането на художествени текстове. Мнозина смятат, че публицистиката въздейства отрицателно върху писането на романи, само че аз имам вяра, че е тъкмо противоположното. По време на интервютата си съм виждала толкоз доста хора с ужасяващ, безнадежден живот, че даже чуването на историите им беше мъчно. Хора, които са достигнали дъното; които са изцяло затънали; или които са постигнали невъзможното… Те ме позволиха в най-съкровените кътчета на душата си, споделиха ми интимни секрети. Докоснах се до живота на хиляди и добих опита им. В един миг усетих, че най-накрая съм подготвена да опиша тези истории посредством езика на литературата. Така се роди " Сорая ".
След началото на гражданската война в Сирия се постарах да проследя живота на сирийците, които потърсиха леговище в Турция. Срещах се с тях в лагери, в огромни градове и в гранични провинции. Станах очевидец на многочислени нещастия. И посредством " Сорая " дадох най-хубавото от себе си, с цел да споделя тази действителност с читателите. Сякаш цялостен живот бях чакала този момент, а в този момент, когато най-накрая реализирах задачата си, признавам, че изпитвам известно задоволство. Предателството на любовта може да се окаже доста по-унищожително от войната. До каква степен сюжетът е въодушевен от същинска история?
" Сорая " споделя историята на млада жена, измъчена от войната, която пътува към Турция с огромни очаквания и фантазии. В лагера вижда принуждение, тормоз, полови похищения и прави избор, вследствие на който среща любовта, само че и претърпява вътрешна трансформация… Романът не разкрива историята на една бежанка, а на хиляди. Само би трябвало да се огледате по-внимателно и ще ги видите. За написването на " Сорая " ме въодушеви млада жена, която срещнах в бежански лагер. Но съм сигурна, че има доста сходни истории, които чакат да бъдат разказани.
Наричат книгата Ви " неуместна ", тъй като разкрива истината за неприятното отношение към бежанците и нередностите в лагерите. Вие по какъв начин я определяте – като неуместна или като нужна?
Смятам, че тази истина би трябвало да бъде написана, без значение дали е считана за неуместна, или не. Не можем да си затваряме очите пред страданията и неправдите, с които се сблъскват уязвимите хора единствено тъй като се тормозим какво могат да си помислят властимащите. Всъщност като публицист аз би трябвало да пиша тъкмо по този начин, с цел да поддържам демокрацията, правата на индивида и уважението към другите в страната си.
Получавали ли сте заплашителна рецензия за прекомерната си откровеност?
Не, до момента не са ме заплашвали непосредствено, само че арестуването на публицисти и писатели в Турция не е ли задоволително огромна опасност единствено по себе си? Над всеки, който се опълчва на държавното управление, надвисват тъмни сенки. Витае плашещото обръщение, че всеки от опозицията може да се окаже в пандиза, в случай че не внимава какво приказва, написа или мисли. И всички знаем, че това не са празни закани.
Героинята Ви минава компликация след компликация, само че продължава напред. Вярвате ли, че желанието за живот е по-силно от всичко – от войната, от безизходицата, от бедността, от гибелта? Със сигурност е по-силно. Благодарение на инстинкта си за самозапазване живите същества съумяват да се оправят и с най-ужасните компликации. Ето за какво да се предадеш в никакъв случай не е толкоз елементарно, колкото човек допуска. Но надалеч по-лошо е да свикнеш с войната, с безпомощността и с бедността. Осъзнавате ли, че множеството хора в Близкия изток са не запомнили, че е допустимо да живеят по-добре, че въобще заслужават по-добър живот? Смятат, че ориста дефинира живота им и всичко, което им се случва. Това не може да се изясни само с инстинкта за оцеляване.
" Сорая " е разказ с отворен край. Планирате ли втора част или оставяте на читателите сами да отгатнат развиването?
Мисля, че е по-добре краят да си остане подобен. На този стадий от историята към момента има вяра, Сорая още има късмет да се избави. Изглежда, одобрявам повече историите с отворен край – те развиват въображението, окуражават читателя да мисли и да премисля. И да, както споменахте, желаех читателите сами да " допишат " историята. Освен това на филмовия фестивал в Берлин през 2016 година " Сорая " (заедно с още 10 романа) попадна в листата с книги, предложени за филмиране – едно отлично развиване. Може би един ден ще забележим историята приключена на огромния екран.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ