Мирослав Зафиров: Българите се нуждаем от спокойствие, постоянно ни тровят с лъжи за края на демокрацията
" Международното съдействие като такова съществува без значение от интереса на хората. Въпросъте, че в някакъв смисъл това съдействие постоянно е развой, който всеки един от нас води и от време на време се случва по този начин, че ние разясняваме следствията от някакви процеси, а не можем да забележим аргументите. "
Това съобщи в предаването " Стълбището " по Дарик радио анализаторът Мирослав Зафиров.
" Според мен сега се движим в една повърхност на едни много елемнтарни пояснения и теории, които се ускориха през последните 2, 3 години и непрестанно ни вещаят края на нещо. Ясно е, че има една фиксация върху края на демокрацията. Въпросът е, че въпреки всичко товае едно положение на една психопатия, която съгласно мен ще отмине. Ние в България се нуждаем от едно чувство на усмиряване. Ние сме изложени на тези токсини и изострянето в обществото е достигнало до едни тежки форми на напрежение ", счита той.
" Не знам какво ми дава или не ми дава демокрацията, само че знам какво аз бих желал от себе си мисля, че е въпрос на персонални качества, дали вие бихте стигнал до такава степен, където сте се запътили или е не ", съобщи той.
" Има едно имагинерно чувство за непоклатимост, което дава тоталитарната страна, в която са живели нашите родители. Те изпитват това чувство за една устойчива предсказуемост, застиналост. Това чувство за липса на предсказуемост е нещото, което кара хората да тъгуват по предишното ", разяснява Зафиров.
" Аз мисля, че по този начин наречените патриотични трендове в България, са нелепи. Те почиват на едно чувство на остарял национализъм, който няма отношение към времето в което живеем. Това поражда избрани пластове в обществото. Ние се нуждаем от един по-сериозен спор всъщност, а не непрестанно да изпадаме в едно положение на провинциалност. Трябва да се фокусираме върху това кое е преференциално в държаватаи обществото като цяло. Всичко останало е едно непрестанно надговаряне сред хора, които имат едно много корпоративно мислене. Нуждаем се от един различен вид говорене и то изключително от хората, които виждат себе си като хайлайф ", съобщи анализаторът.
" Мисля, че има едно разминаване сред задавания дневен ред от страна на елита, против това, в което не дребна част от обществото живее. Аз не съм провинциалист. Въпросът е какво се приказва ежедневно и с какво тези хора биват облъчвани ежедневно. Задава се един дневен ред, който не е наложително да бъде дневният ред на обществото. Движението напред и развиването на едно обществто и една страна са функционалност на желанието на тази част от обещството, която има интерес, любопитна е и има предпочитание да прави неща за себе си и обещството. Ние се намираме в едно положение да бъдем жертва на едно говорене от страна на политическия хайлайф, които приказва на еднидруги хора, които пък нямат никакво предпочитание да го слушат. Ние намирайки се посредата, не всеки път разбираме защо става дума ", заключи той.
Това съобщи в предаването " Стълбището " по Дарик радио анализаторът Мирослав Зафиров.
" Според мен сега се движим в една повърхност на едни много елемнтарни пояснения и теории, които се ускориха през последните 2, 3 години и непрестанно ни вещаят края на нещо. Ясно е, че има една фиксация върху края на демокрацията. Въпросът е, че въпреки всичко товае едно положение на една психопатия, която съгласно мен ще отмине. Ние в България се нуждаем от едно чувство на усмиряване. Ние сме изложени на тези токсини и изострянето в обществото е достигнало до едни тежки форми на напрежение ", счита той.
" Не знам какво ми дава или не ми дава демокрацията, само че знам какво аз бих желал от себе си мисля, че е въпрос на персонални качества, дали вие бихте стигнал до такава степен, където сте се запътили или е не ", съобщи той.
" Има едно имагинерно чувство за непоклатимост, което дава тоталитарната страна, в която са живели нашите родители. Те изпитват това чувство за една устойчива предсказуемост, застиналост. Това чувство за липса на предсказуемост е нещото, което кара хората да тъгуват по предишното ", разяснява Зафиров.
" Аз мисля, че по този начин наречените патриотични трендове в България, са нелепи. Те почиват на едно чувство на остарял национализъм, който няма отношение към времето в което живеем. Това поражда избрани пластове в обществото. Ние се нуждаем от един по-сериозен спор всъщност, а не непрестанно да изпадаме в едно положение на провинциалност. Трябва да се фокусираме върху това кое е преференциално в държаватаи обществото като цяло. Всичко останало е едно непрестанно надговаряне сред хора, които имат едно много корпоративно мислене. Нуждаем се от един различен вид говорене и то изключително от хората, които виждат себе си като хайлайф ", съобщи анализаторът.
" Мисля, че има едно разминаване сред задавания дневен ред от страна на елита, против това, в което не дребна част от обществото живее. Аз не съм провинциалист. Въпросът е какво се приказва ежедневно и с какво тези хора биват облъчвани ежедневно. Задава се един дневен ред, който не е наложително да бъде дневният ред на обществото. Движението напред и развиването на едно обществто и една страна са функционалност на желанието на тази част от обещството, която има интерес, любопитна е и има предпочитание да прави неща за себе си и обещството. Ние се намираме в едно положение да бъдем жертва на едно говорене от страна на политическия хайлайф, които приказва на еднидруги хора, които пък нямат никакво предпочитание да го слушат. Ние намирайки се посредата, не всеки път разбираме защо става дума ", заключи той.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ