Международният орган по морското дъно – органът на ООН, който

Международният орган по морското дъно – органът на Организация на обединените нации, който контролира дъното на международния океан – се готви да възобнови договарянията, които биха могли да отворят интернационалното морско дъно за рандеман , в това число за материали, които са сериозни за прехода към зелена сила, оповестява „ Асошиейтед прес “.

Дългите години договаряния доближават сериозна точка, при която управляващите скоро ще би трябвало да стартират да одобряват заявки за разрешителни за рандеман , добавяйки терзания по отношение на евентуалните въздействия върху едва проучените морски екосистеми и местообитания в дълбокото море. Ето взор върху това какво съставлява дълбоководният рандеман, за какво някои компании и страни аплайват за разрешителни за осъществяването му и за какво деятелите за запазване на околната среда показват угриженост.

Какво е дълбокоморски рандеман?

Дълбоководният рандеман включва унищожаване на минерални залежи и метали от морското дъно на океана . Има три вида подобен рандеман: добиване на богати на залежи полиметални конкреции от дъното на океана, рандеман на солидни сулфидни отлагания на морското дъно и премахване на кобалтови кори от скалите. Тези нодули, отлагания и кори съдържат материали като никел , редкоземни детайли , кобалт и други, които са нужни за акумулатори и други материали, употребявани за добиване на възобновима сила , а също и за ежедневни технологии като мобилни телефони и компютри.

Инженерството и технологиите, употребявани за дълбоководен рандеман, към момента се развиват. Някои компании търсят да вакуумират материали от морското дъно благодарение на солидни помпи. Други създават технология, основана на изкуствен интелект, която ще научи дълбоководни роботи по какъв начин да изтръгват възли от дъното. Някои търсят да употребяват съвременни машини, които биха могли да добиват материали отвън големи подводни планини и вулкани. Компаниите и държавните управления гледат на тях като на стратегически значими запаси , които ще са нужни, защото запасите на сушата са изчерпани и търсенето продължава да нараства.

Как се управлява дълбокоморския рандеман?

Държавите ръководят своята лична морска територия и изключителни стопански зони , до момента в който откритото море и интернационалното океанско дъно се ръководят от Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право . Счита се, че се ползва за страните, без значение дали са го подписали или утвърдили. Съгласно контракта морското дъно и неговите минерални запаси се смятат за „ общо завещание на човечеството “ , което би трябвало да се ръководи по метод, който пази ползите на човечеството посредством шерване на стопански изгоди, поддръжка за морски научни проучвания и отбрана на морската среда.

Минните компании , които се интересуват от дълбоководна употреба , си партнират с страни, с цел да им оказват помощ да получат лицензи за изследване.

Досега са издадени повече от 30 лиценза за изследване, като активността е фокусирана най-много в зона, наречена Clarion-Clipperton Fracture Zone, която се простира на 1,7 милиона квадратни благи (4,5 милиона квадратни километра) сред Хавай и Мексико.

Защо има напън върху ISA да откри регулации в този момент?

През 2021 година тихоокеанската островна страна Науру — в партньорство с минната компания Nauru Ocean Resources Inc., напълно притежавано дъщерно сдружение на основаната в Канада The Metals Company — кандидатства пред ISA за експлоатиране на минерали в избран дълбоководен регион. Това задейства уговорка от контракта на Организация на обединените нации, която изисква ISA да приключи наредбите, уреждащи дълбоководната употреба до юли 2023 година Ако не бъдат финализирани разпореждания, Науру може да подаде заявление за осъществяване на рандеман без никакви ръководещи разпореждания .

Други страни и частни компании могат да стартират да аплайват за краткотрайни лицензи, в случай че органът на Организация на обединените нации не успее да утвърди набор от правила и разпореждания до 9 юли. Експерти акцентират, че това е друго, защото процесът евентуално ще отнеме няколко години.

Какви са заплахите за околната среда?

Само дребна част от дълбокото морско дъно е проучена и природозащитниците се тормозят, че екосистемите ще бъдат повредени от добива, изключително без никакви екологични протоколи.

Щетите от добива могат да включват звук, трептения и светлинно замърсяване , както и вероятни течове и разливи на горива и други химикали, употребявани в процеса на рандеман.

Седиментните струи от някои минни процеси са главен проблем. След като скъпите материали бъдат извлечени, струите от наслойка от време на време се изпомпват назад в морето. Това може да навреди на филтриращите типове като корали и гъби и може да задуши или по различен метод да попречи на някои същества.

Пълният обсег на последствията за дълбоководните екосистеми не е явен, само че учените предизвестиха, че загубата на биоразнообразие е неизбежна и евентуално необратима. Кристофър Кели, биолог с проучвателен опит в дълбоководна екология, разяснява:

„ Непрекъснато откриваме нови неща и е малко прибързано да стартираме да копаем в дълбокото море, откакто в действителност не разбираме биологията, околната среда, екосистемите или нещо друго. “

Какво следва?

Правната и техническата комисия на ISA, която следи създаването на разпореждания за дълбоководен рандеман, ще се срещне при започване на юли, с цел да разиска плана на кодекс за рандеман , който към момента следва да бъде направен.

Най-рано добивът според наредбите на ISA може да стартира през 2026 година Заявленията за рандеман би трябвало да бъдат прегледани и би трябвало да се извършат оценки на въздействието върху околната среда .

Междувременно някои компании – като Гугъл, Samsung, BMW и други – поддържаха апела на Световния фонд за дивата природа да обещаят да заобикалят потреблението на минерали, които са добивани от океаните на планетата. Повече от дузина страни – в това число Франция, Германия и няколко тихоокеански островни народи – публично приканиха за възбрана, пауза или мораториум върху дълбоководния рандеман най-малко до момента в който не бъдат въведени защитни ограничения за околната среда, макар че не е ясно какъв брой други страни поддържат сходен рандеман. Други страни, като Норвегия, оферират да отворят своите води за рандеман.