На 20-ти март отбелязваме Международния ден на щастието
Международният ден на щастиетосе отбелязва на 20-ти март според резолюция на Общото заседание на ООНот 28 юни 2012 година, в която е заявено, че стремежът към благополучие и благоденствие е фундаментална цел на човечеството.
Според документа щастието би трябвало да бъде цел на държавната политика и да стане съставен елемент на по-комплексен, обективен и уравновесен метод към стопански напредък, който да способства за стабилно развиване, премахване на нищетата и обезпечаване на благополучие.
Организация на обединените нации приканва всички страни, интернационалните и районни организации, както и гражданското общество да означават Международния ден на щастието.
Инициативата за деня на щастието е накралство Бутан, което за пресмятане на равнището на благоденствие на нацията вкарва индикатора Брутно национално благополучие от 1972 година Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук общоприетите макроикономически индикатори не отразяват равнището на благоденствие на страната.
Брутното национално благополучие се пресмята по специфична методика въз основата на индикатори като успеваемост на ръководството, обществена правдивост, запазване на околната среда, предпазване на културното и духовно завещание. Според конституцията на Бутан от 2008 година увеличението на този индикатор е една от задачите на държавната политика. В страната към този момент има държавна комисия по брутното национално благополучие.
От февруари 2016 година държавенминистър по щастиетоима в Обединените арабски емирства. През януари 2017 година департамент по щастието беше основан в индийския щат Мадхия Прадеш.
Организация на обединените нации разгласява отчет за щастието в света от 2012 година Този отчет подрежда страните по равнището на щастието в тях. При съставянето му се регистрират индикатори като БВП на глава от популацията, дълготрайност на живота, съблюдаване на гражданските свободи, обезпечена претовареност, равнище на корупцията, както и резултати от допитване до публичното мнение (например за персоналната независимост, увереността в утрешния ден, щедростта, аргументите за наслада и безпокойство).
В миналогодишния отчет, направен по данни от 2013 - 2015 година, най-щастливата страна беше Дания, следвана от Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия. Накрая на класацията бяха Того, Сирия и Бурунди.
Подобен рейтинг изготвя и английският проучвателен център Ню икономик фаундейшън дружно с неправителствени организации по друга методика, която регистрира единствено четири индикатора - равнище на общественото неравноправие, оценка на въздействието върху околната среда, дълготрайност на живота и благоденствие на жителите. Според нея най-щастливите страни са Коста Рика, Мексико и Колумбия. В дъното на класацията са Того, Люксембург и Чад.
Според документа щастието би трябвало да бъде цел на държавната политика и да стане съставен елемент на по-комплексен, обективен и уравновесен метод към стопански напредък, който да способства за стабилно развиване, премахване на нищетата и обезпечаване на благополучие.
Организация на обединените нации приканва всички страни, интернационалните и районни организации, както и гражданското общество да означават Международния ден на щастието.
Инициативата за деня на щастието е накралство Бутан, което за пресмятане на равнището на благоденствие на нацията вкарва индикатора Брутно национално благополучие от 1972 година Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук общоприетите макроикономически индикатори не отразяват равнището на благоденствие на страната.
Брутното национално благополучие се пресмята по специфична методика въз основата на индикатори като успеваемост на ръководството, обществена правдивост, запазване на околната среда, предпазване на културното и духовно завещание. Според конституцията на Бутан от 2008 година увеличението на този индикатор е една от задачите на държавната политика. В страната към този момент има държавна комисия по брутното национално благополучие.
От февруари 2016 година държавенминистър по щастиетоима в Обединените арабски емирства. През януари 2017 година департамент по щастието беше основан в индийския щат Мадхия Прадеш.
Организация на обединените нации разгласява отчет за щастието в света от 2012 година Този отчет подрежда страните по равнището на щастието в тях. При съставянето му се регистрират индикатори като БВП на глава от популацията, дълготрайност на живота, съблюдаване на гражданските свободи, обезпечена претовареност, равнище на корупцията, както и резултати от допитване до публичното мнение (например за персоналната независимост, увереността в утрешния ден, щедростта, аргументите за наслада и безпокойство).
В миналогодишния отчет, направен по данни от 2013 - 2015 година, най-щастливата страна беше Дания, следвана от Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия. Накрая на класацията бяха Того, Сирия и Бурунди.
Подобен рейтинг изготвя и английският проучвателен център Ню икономик фаундейшън дружно с неправителствени организации по друга методика, която регистрира единствено четири индикатора - равнище на общественото неравноправие, оценка на въздействието върху околната среда, дълготрайност на живота и благоденствие на жителите. Според нея най-щастливите страни са Коста Рика, Мексико и Колумбия. В дъното на класацията са Того, Люксембург и Чад.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ