Международен екип от невроучени идентифицира вид мозъчни клетки, непознат до

Международен екип от невроучени разпознава тип мозъчни кафези, чужд до в този момент на науката. Наименовани - поради причудливата си форма - „ шипковидни неврони “, тяхното изобретение се явява част от по-голям теоретичен план към Националните здравни институти, задачата на който е да откри разнообразието от неврони в човешкия, маймунския и мишешкия мозък.

Изследванията, оповестени в сп. Nature Neuroscience, свидетелстват, че шипковидният неврон е разполагаем в човешкия мозък, само че липсва при този на мишките (разбира се, заради близката си еволюционнна връзка може да се чака, че и други примати ще имат от същите неврони). Това е значима отличителна характерност заради обстоятелството, че мишките постоянно биват употребявани в невронауката в ролята си на модели.

Ентусиазирани, учените позволяват, че сходни открития ще стартират да хвърлят от ден на ден светлина за какво някои пробни лекувания за мозъчни нарушавания работят при мишки, обаче се провалят при хората. „ За да разберем изцяло психиатричните разстройства, би трябвало да получим достъп до тези специфични типове неврони, които участват единствено при хората “, споделя Джошуа Гордън, шеф на Националния институт по психологично здраве, който оказва помощ във финансирането на изследователския екип.

Свързани публикации.. Огледала в мозъка: по какъв начин мозъкът ни схваща непознатите дейности? 0 Мозъчна кора – мислещата част на мозъка 0 Рискът от шизофрения – отпечатан върху гънките на мозъка ни 0

Въпреки че учените още не са напълно наясно какви са функционалните специфики на неврона, те откриват, че той взе участие в управлението на осведомителния поток в ролята си на инхибитор . Екипът от интернационалните учени доближават до този факт, измервайки елекрическите сигнали на инхибиторната система при трупове.

Само за информация, инхибиторните неврони продуцират невротрансмитери, чиято задача е да хиперполяризират постсинаптичните неврони, т.е. да вършат мембранния капацитет по-негативен, което от своя страна предизвиква закъснение или задържане на невронната интензивност.

Въпреки че съставляват единствено 20-25% от всички неврони в мозъчната кора, инхибиторните са поразително разнородни: с разнообразни морфологии, размери, модели на свързване и протеинова експресия. Още повече, нарушеното им държание може да докара до разнообразни типове невропсихиатрични болести, сред които шизофрения и Алцхаймер . От тук и ентусиазма на интернационалния екип, натъкнал се на „ шипковидните неврони “.