Откриха галактика, възникнала непосредствено след Големия взрив
Международен екип от астрономи откри в съзвездието Секстант най-старата и най-отдалечена вселена , следена до момента. Тя се вижда в положението, в което се е намирала към 300 милиона години след Големия гърмеж , оповестяват от пресслужбата на Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA).
Галактиката HD1 може да се назова самобитна първородна рожба на ранната Вселена, която към момента не е напуснала рамките на родилния дом. " Откритието ни разреши да счупим върха за оптимално алено отместване на квазарите с два порядъка, което е огромно достижение за нас ", сподели професорът от Харвардския университет Ейбрахам Льоб , представен от пресслужбата на CfA.
Учените допускат, че през първите стотици милиони години от своето битие Вселената е била непрозрачна за множеството форми на електромагнитно лъчение, защото е била изпълнена в по-голямата си част с неутрални молекули водород и хелий. Ситуацията се трансформира към 300-400 милиона години след Големия гърмеж, когато първите звезди и галактики във Вселената стартират да йонизират заобикалящото ги пространство.
Льоб и сътрудниците му са създали огромна крачка към разгадаването на мистериите на ранната Вселена , като са следили огромен брой бледи и далечни галактики, открити по време на подготовката на изследванията COSMOS и SXDS. Учените са избрали няколкостотин хиляди такива обекта и са изследвали всеки от тях в подробност благодарение на микровълновата обсерватория ALMA и редица други наземни и орбитални телескопи.
Два от тези обекти, наречени HD1 и HD2, притеглят вниманието на астрономите, защото се намират на голямо разстояние от Земята - повече от 13 милиона светлинни години. Това е удостоверение, че въпросните галактики са зародили съвсем незабавно откакто е приключила рейонизацията на Вселената и в нея са почнали да се появяват първите звезди.
Последвалите наблюдения демонстрират, че обектът HD1 е най-отдалечената и антична вселена , позната на човечеството. Тя се намира в съзвездието Секстант и се вижда в положението, в което е била 300 милиона години след Големия гърмеж. В това отношение тя е със 100 милиона години по-стара от предходния рекордьор - галактиката GN-z11, открита в съзвездието Голяма мечка през 2016 година
Изображенията от обсерваторията ALMA демонстрират, че тази вселена е със относително дребен размер, само че в същото време е извънредно ярка. Учените считат, че това може да се дължи както на нарасналата интензивност на свръхмасивната черна дупка в центъра й, по този начин и на обстоятелството, че множеството от светилата в нея са така наречен " звезди от трета популация " - колоси с къс живот, формирани съвсем напълно от чист водород.
Льоб и сътрудниците му се надяват, че галактиката HD1 ще стане една от първите цели за наблюдаване на изстреляния наскоро мощен галактически телескоп " Джеймс Уеб ". Получените изображения ще оказват помощ за точното премерване на скоростта на звездообразуване в този обект, както и за пресмятане на масата на свръхмасивната черна дупка в неговия център.
Галактиката HD1 може да се назова самобитна първородна рожба на ранната Вселена, която към момента не е напуснала рамките на родилния дом. " Откритието ни разреши да счупим върха за оптимално алено отместване на квазарите с два порядъка, което е огромно достижение за нас ", сподели професорът от Харвардския университет Ейбрахам Льоб , представен от пресслужбата на CfA.
Учените допускат, че през първите стотици милиони години от своето битие Вселената е била непрозрачна за множеството форми на електромагнитно лъчение, защото е била изпълнена в по-голямата си част с неутрални молекули водород и хелий. Ситуацията се трансформира към 300-400 милиона години след Големия гърмеж, когато първите звезди и галактики във Вселената стартират да йонизират заобикалящото ги пространство.
Льоб и сътрудниците му са създали огромна крачка към разгадаването на мистериите на ранната Вселена , като са следили огромен брой бледи и далечни галактики, открити по време на подготовката на изследванията COSMOS и SXDS. Учените са избрали няколкостотин хиляди такива обекта и са изследвали всеки от тях в подробност благодарение на микровълновата обсерватория ALMA и редица други наземни и орбитални телескопи.
Два от тези обекти, наречени HD1 и HD2, притеглят вниманието на астрономите, защото се намират на голямо разстояние от Земята - повече от 13 милиона светлинни години. Това е удостоверение, че въпросните галактики са зародили съвсем незабавно откакто е приключила рейонизацията на Вселената и в нея са почнали да се появяват първите звезди.
Последвалите наблюдения демонстрират, че обектът HD1 е най-отдалечената и антична вселена , позната на човечеството. Тя се намира в съзвездието Секстант и се вижда в положението, в което е била 300 милиона години след Големия гърмеж. В това отношение тя е със 100 милиона години по-стара от предходния рекордьор - галактиката GN-z11, открита в съзвездието Голяма мечка през 2016 година
Изображенията от обсерваторията ALMA демонстрират, че тази вселена е със относително дребен размер, само че в същото време е извънредно ярка. Учените считат, че това може да се дължи както на нарасналата интензивност на свръхмасивната черна дупка в центъра й, по този начин и на обстоятелството, че множеството от светилата в нея са така наречен " звезди от трета популация " - колоси с къс живот, формирани съвсем напълно от чист водород.
Льоб и сътрудниците му се надяват, че галактиката HD1 ще стане една от първите цели за наблюдаване на изстреляния наскоро мощен галактически телескоп " Джеймс Уеб ". Получените изображения ще оказват помощ за точното премерване на скоростта на звездообразуване в този обект, както и за пресмятане на масата на свръхмасивната черна дупка в неговия център.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ